Над 1000 души посетиха първите за тази година зелени библиотеки в столичните паркове. Август стартира с читални в Южния парк и в Градската градина.

Инициативата е на Столичната библиотека, която за пета поредна година организира лятна кампания за насърчаване на четенето и привличане на нови читателски публики.

Всяка събота столичани и гости на града ще могат да прочетат хубава книга сред природата, да се срещнат с писатели, поети и музиканти, както и да участват в инициативата „Споделени книги“, като вземат интересна нова или оставят вече прочетена на специални места в парковете.

Читателите ще могат да се възползват от възможностите на мобилната библиотека „Библиобус“, който разполага с над 1500 тома от най-новите книги художествена, научно-популярна и детска литература от съвременни и класически български и чуждестранни автори.

През август и септември летни читални ще бъдат открити в парковете в „Света Троица“, в „Гео Милев“, в „Люлин“ и в „Заимов“. Ще бъдат включени и нови локации като парковете в „Дружба“ и в „Младост“.

Директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова съобщи, че само за ден са били издадени около 200 безплатни читателски карти и допълни:

„Не сме нечетящи. Напротив. Читателите ни вече след 5 години от 32 000 са 55 000. Най-важното – 280 000 са заетите книги до месец юли от Столична библиотека, което е с 30 000 повече, отколкото през миналата година“.

Следващата „Зелена библиотека“ ще е на 10 август 2019 г. в парка „Заимов“.

Студенти откриват първата денонощна библиотека у нас. Това ще се случи на 1 октомври на улица „Акад. Жак Натан“ 10 в Студентски град до Висшето училище по телекомуникации и пощи. Инициатори са Мартина Георгиева и колегите й Лъчезар Йорданов и Цветомира Гяурова, съобщи БНР.

Нощем в помещението ще има постоянно видеонаблюдение.

„Всеки студент ще си закупува карта от нас и чрез тази карта може да влезе по всяко едно време. Независимо че няма човек, ние знаем кой се намира в самото място, можем да следим каква активност се извършва вътре и реално това е направено с цел да не притесняваме самите студенти вечер“, каза в предаването „Преди всички“ Мартина Георгиева.

Библиотеката ще разполага с 50 места, както и с по-малка зала с до 20 места.

„Както ще има физическа литература, така ще има и специализирана литература, която ще бъде компютърно издание, тъй като имаме няколко обособени места с компютри. Нашите ползватели ще могат да се възползват от регулярни събития, които ще извършваме, както и от няколко добавени услуги към своята карта.“

Организаторите планират картата да дава отстъпки от различни курсове, измислили са и изненади.

Картата ще струва 30 лева на месец и ще осигурява постоянен 24-часов достъп до помещението.

„Ние реално сме сдружение с нестопанска цел. Приходите от тези карти няма да се разпределят между нас. Те отиват за фасилитирането и поддържането на самото пространство, защото това в своята същност е идеален проект и той цели да помогне на студентите, а не ние да го развиваме като бизнес“, подчерта Мартина Георгиева.

За създаването на денонощната библиотека студенти са организирали няколко благотворителни базара. Създателите на библиотеката предвиждат там да се състоят литературни четения.

Ще създадат още единна база данни с информация, която да информира студентите какви права имат във всеки университет.

Американският режисьор Куентин Тарантино обяви, че обмисля да приключи кариерата си в киното и да се захване с писане на книги.

В интервю за списание „GQ Australia“ той заяви, че деветият му филм – „Имало едно време… в Холивуд“, може да е последният му режисьорски проект.

56-годишният Тарантино вече е споменавал, че възнамерява да направи десет филма, след което да се оттегли.

„Ако този филм се приеме добре, може би няма да снимам десетия. Може би ще спра точно сега. Може би ще спра, докато съм на върха. Ще видим“, казва известният режисьор.

„Мисля, че в снимането на игрални филми съм стигнал края на пътя. Виждам се да пиша книги и сценарии за театър, така че все още ще бъда креативен. Просто мисля, че вече съм дал на филма всичко, което мога“, обяснява Тарантино.

Филмът „Имало едно време… в Холивуд“ ще излезе в края на юли. Премиерата му в България ще е на 16 август. В лентата участват звезди като Брад Пит, Леонардо Ди Каприо, Ал Пачино, Кърт Ръсел, Тим Рот и др.

Боклукчии са направили библиотека от изхвърлени книги в квартал Чанкая в турската столица Анкара.

Първоначално библиотеката била предназначена само за служителите на фирмата за почистване и техните семейства. Впоследствие литературното богатство, събрано от контейнерите за смет, станало достъпно за всички граждани.

„Започнахме да обсъждаме идеята за създаване на библиотека от „боклукчийските“ книги. И когато всички я подкрепиха, този проект се случи“, разказва бившият кмет на Чанкая Алпер Тасделен.
Библиотеката разполага вече с над 10 000 книги. Има и детски раздел с комикси и цяла секция за научни изследвания. Книги на английски и френски също са на разположение.

Колекцията станала толкова голяма, че книги сега се отпускат на училища, образователни програми и дори в затворите. Градската управа пък назначила библиотекари на пълен щат. Библиотеката често е пълна с деца на общински служители и ученици от близките училища. На разположение също така има салон за читатели и шахматни дъски за посетители.

„Преди исках да имам библиотека в къщата си. Сега мечтата ми се изпълни“, каза 32-годишният хигиенист Серхат Бейтемур.

Книжното богатство се помещава в стара тухлена фабрика в централата на градския отдел на ВиК.

Изследването е проведено сред 819 пълнолетни българи, между 4 и 11 май. То е част от изследователската програма на агенцията, независима от външно финансиране.

32% твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца. Известно е, че в такива отговори хората често не са особено искрени.

13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% твърдят, че не са.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година, когато „Галъп интернешънъл“ отново провери дяловете, процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава. Разбира се засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати, тъй като възрастните, които по традиция не ползват компютри и предпочитат хартиени издания, вероятно изпитват затруднения с набавянето на книги.

Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са купували книги или са взимали от библиотека, са два пъти повече от мъжете. Почти половината от хората, на възраст между 18 – 35 години са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека. Това се дължи до известна степен на необходимост – за нуждите на образованието, например.

Уредът отстранява прах и микроорганизми с помощта на специални антистатични естествени четки и чрез стъкловиден екологичен филтър. Разполага с отделен изнасящ се вакуумен механизъм с прахоулавящ микро филтър и поглъщаща шума система, обясниха от библиотеката. Машината е съгласувана с европейските стандарти и директиви за опазване на културни ценности.

Вижте как става почистването.

А колкото до това, че се налага едно мнение, че държавата е абдикирала от сферата на българската култура, то аз ще напомня на водещия, че по време на моето управление парите за театрите са станали от 48 на 70 милиона лева, че средствата за българското кино по време на тежка криза са вече близо 15 милиона лева, че сесиите за книги, за музика, за независим театър са повече от преди, че само през 2016 г. парите за музеи, галерии и библиотеки са увеличени с 10 млн. лева.

Това написа министърът на културата Вежди Рашидов в писмо до БНТ от 4 юли, ядосан от критичния тон в предаването „Денят започва с култура“. Всъщност това е най-културната част от съчинението на министъра, посветено основно на лични нападки към водещия Георги Ангелов, когото съветва „да не иронизира непрекъснато държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“.

По този повод театрали, музиканти, издатели, писатели, библиотекари и прочие културтрегери, на които министърът е изсипал всички тези милиони, му поискаха за пореден път оставката. Седмица след разразилия се „културен“ скандал със свое отворено писмо излезе и Асоциация „Българска книга“, за да попита къде са парите за книги и библиотеки. Публикуваме го едно към едно.

О Т  В О  Р  Е  Н О    П  И  С  М  О

До:
Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

До:
Вежди Рашидов
Министър на културата

До:
Медиите

От:
Веселин Тодоров
Председател на УС на Асоциация „Българска книга“

Във връзка с писмото на министър Вежди Рашидов до БНТ от 4 юли 2016 г., касаещо лоялността на обществените медии, Асоциация „Българска книга“ би желала да изрази своето становище:

1. Като независима и единствена организация на българските книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти, чиито членове дават на България близо 95% от нейната книжна продукция, ние заявяваме твърдата си и непоколебима подкрепа в полза на свободата на словото в обществените медии. Обсъждането, дебатът,  несъгласието и критиката към закони, респ. проектозакони, както и към действия и решения на политиците и правителството, са част от естествения процес на консултация с обществото и следва да се приемат като такъв и с подобаващ респект от целия политически елит. Като представител на правителството, заклело се да служи на българския народ, всеки един министър, вкл. министър Рашидов, е длъжен да се вслушва във всяка изява на критическо мислене и считаме за недопустими намеците за финансова зависимост на обществените медии от същото това правителство, както и саморазправата с изразителите на обществените нагласи, журналистите.

2. Категорично не приемаме говоренето „ангро“ от страна на овластени политици, което води обществото до заблуждения. В отговора на министър Рашидов четем следното:

А колкото до това, че се налага едно мнение, че държавата е абдикирала от сферата на българската култура, то аз ще напомня на водещия, че по време на моето управление парите за театрите са станали от 48 на 70 милиона лева, че средствата за българското кино по време на тежка криза са вече близо 15 милиона лева, че сесиите за книги, за музика, за независим театър са повече от преди, че само през 2016 г. парите за музеи, галерии и библиотеки са увеличени с 10 млн. лева.

Като представители на издателския бранш, не считаме, че сме компетентни и че е в нашите правомощия да вземаме отношение по въпроси на финансирането на останалите сфери на културата. Но относно книжовността и библиотеките, най-масовата културна институция и гръбнакът на културата във всяка една страна, институция, призвана от ЮНЕСКО да бъде центърът за равен и свободен достъп до знание и информация по места за всички граждани на държавата – от деца до пенсионери – истината е съвсем друга. Няма да обсъждаме средствата за комплектуване на библиотеките, по-точно липсата на такива, през изминалите години и ще се спрем само на настоящата 2016 г., която обсъжда министър Рашидов.

Ще си позволим да опишем случая по-подробно, защото той поставя доста генерални въпроси за прозрачността на извършените действия.

През 2015 г. – с шест години закъснение – бе приет Стандартът за библиотечно-информационно обслужване към Закона за обществените библиотеки. По силата на този стандарт в българските библиотеки трябва да влизат книги на стойност 8 222 000 лв. (по ок. 1,13 лв. на човек от населението) и периодични издания на стойност 2 756 000 лв. (Искаме да отбележим в скоби, че за първата година приетият брой книги на глава от населението, формиращ тези стойности, е 2,25 пъти по-нисък от минималния, даден от ЮНЕСКО). Министерството на културата реши (по неясни и досега критерии) да поиска от бюджета сумата 3 милиона. Но дори тези три милиона „изчезнаха“ от бюджета между първо и второ четене на Закона в Народното събрание. Досега ресорното на министър Рашидов министерство не е дало официален отговор къде са били пренасочени тези пари.

И така, пари за книги и периодични издания за библиотеките за 2016-а няма – нито в бюджета на Министерството на културата, нито в централния бюджет. Не знаем какво е имал предвид министър Рашидов, споменавайки „пари за библиотеките“ – дали е визирал мизерното увеличение на заплатите на библиотекарите, извоювано в съвместна битка с други  служители на Министерството, или е дал израз на своето желание да поправи „грешката“. Ако е второто, ще го призовем да го направи по-скоро с оглед на технологичното време, необходимо на библиотеките да изготвят своите проекти. А отговор на въпроса къде са били пренасочени парите за библиотеките Министерството на културата и неговият титуляр дължат на цялото ни общество, защото ощетените са всички негови членове.

„Война и мир“ е друго произведение, за което британците не са казали истината. То се нарежда в четвърто място в класацията.

„1984″ на Джордж Оруел и „Властелинът на пръстените“ на Дж.Р.Р. Толкин пък заемат второ и трето място, докато Толстой отново се появява в списъка с „Ана Каренина“- на пета позиция.

„Петдесет нюанса сиво“, по която луднаха хиляди по цял свят, както и четири романа на Чарлз Дикенс и класиката на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“ са сред 20-те книги, които британците най-често си измислят, че са чели.

Макар че новата тв екранизация на „Война и мир“ се радва на голям зрителски интерес, само 9% от анкетираните се се докосвали до хартиена версия на романа на Толстой, но много повече лъжат в компания, че са стигали до последната му страница.

Във въпросното проучване са участвали 2000. Повечето от тях отбелязват, че са излъгали за прочетените от тях книги, защото искат пълноценно да участват в разговори по темата и държат да изглеждат по-интелигентни.

Ето и класацията на Би Би Си за книгите. Помислете колко от тях сте прочели или твърдите, че сте :)

1. „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол

2. „1984″ от Джордж Оруел

3. „Властелинът на пръстените“ от Дж.Р.Р. Толкин

4. „Война и мир“ от Лев Толстой

5. „Ана Каренина“ от Лев Толстой

6. „Приключенията на Шерлок Холмс“ от Артър Конан Дойл

7. „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли

8. „Дейвид Копърфийлд“ от Чарлз Дикенс

9. „Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски

10. „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин

11. „Студеният дом“ от Чарлз Дикенс

12. „Хари Потър“ от Джоан Роулинг

13. „Големите надежди“ от Чарлз Дикенс

14. „Дневникът на Ане Франк“ от Ане Франк

15. „Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс

16. „Петдесет нюанса“ от Е. Л. Джеймс

17. „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи

18. „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд

Източник: standartnews.com

В отговор на все по-малкия брой четящи най-голямото бразилско издателство за “джобни” издания L&PM Editores създава специална серия от 10 класически книги, в кориците на които са вградени RFID устройства за чекиране в метрото. Тези своеобразни карти за метрото могат да се презареждат. Така издателите стимулират пътуващите не само да четат повече, но и да споделят възможността за наслада от четенето, като предадат след това книгата и на приятел и привлекат повече хора към удоволствието от четене на път за работа или училище.

По случай Международния ден на книгата на 23 април миналата година издателството раздаде безплатно на пътуващите в метрото 1500 книги от серията. 300 от тях са заредени с 10 пътувания и истории за минимум 3-4 от тях. Кампанията е толкова успешна, че издателството решава да я осъществи и в други градове в страната.

Сред заглавията, които се превръщат в своебразни билети за метрото, са включени “Хамлет” на Шекспир, “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл, “Великият Гетсби” на Фитцджералд, “Изкуството на войната” на Сун Дзъ и др. Кориците на колекцията пък са с тематичен дизайн, който прави асоциации с карти на метро-мрежи.

Кампанията е осъществена в партньорство с оператора на метрото в Сао Пауло, а идеята е дело на Agеncia Africa. Креативният екип на агенцията печели с нея и три награди на най-големия световен рекламен фестивал в Кан.

Източник: azcheta.com

Автомати пускат безплатни разкази

ВВС се обърна към 82 критици извън Великобритания – „от Австралия до Зимбабве”, за да оценят романите, създадени от английски автори до ден днешен. Сред анкетираните има много редактори и автори на литературни блогове, представители на Европа, Австралия, Азия и Близкия Изток.

Критиците са посочили 228 романа, сто от които са класирани съобразно броя на получените гласове. Любопитното е, че в топ 10 не присъства нито един съвременен роман, затова пък Чарлс Дикенс фигурира на четвърто, шесто и осмо място, съответно с „Големите надежди”, „Студеният дом” и „Дейвид Копърфийлд”. В списъка се забелязват имена като Ивлин Уо (с „Упадък и падение”), Салман Рушди, Джулиан Барнс, Греъм Грийн, Иън Макюън, Дорис Лесинг и Зейди Смит.

На второ и трето място са блестящите произведения на Вирджиния Улф – „Към фара” и „Госпожа Далауей”, издадени у нас от „Колибри”. Първото място е отредено на „Мидълмарч” на Джордж Елиът, една от най-великите писателки не само на Англия и на викторианската епоха, а на всички времена. Малко творци са дръзвали да нарисуват толкова всеобхватна картина на своето време, каквато създава Елиът със своя безспорен шедьовър „Мидълмарч”.

Ето как изглежда класацията до 25-ото място:

1. „Мидълмарч“, 1874 г., Джордж Елиът

2. „Към фара“, 1927 г., Вирджиния Улф

3. „Госпожа Далауей“, 1925 г., Вирджиния Улф

4. „Големите надежди“, 1861 г., Чарлс Дикенс

5. „Джейн Еър“, 1847 г., Шарлот Бронте

6. „Студеният дом“, 1853 г., Чарлс Дикенс

7. „Брулени хълмове“, 1847 г., Емили Бронте

8. „Дейвид Копърфийлд“, 1850 г., Чарлс Дикенс

9. „Франкенщайн“, 1818 г., Мери Шели

10. „Панаир на суетата“, 1848 г., Уилям Текери

11. „Гордост и предразсъдъци“, 1813 г., Джейн Остин

12. „1984“, 1949 г., Джордж Оруел

13. „Добрият войник“, 1915 г., Форд Мадокс Форд

14. „Клариса“, 1748 г., Самюел Ричардсън

15. „Изкупление“, 2001 г., Иън Макюън

16. „Вълните“, 1931 г. – Вирджиния Улф

17. „Хауардс Енд“, 1910 г., Е.М. Форстър

18. „Остатъкът от деня“, 1989 г., Казуо Ишигуро

19. „Ема“, 1815 г., Джейн Остин

20. „Доводите на разума“, 1817 г., Джейн Остин

21. „Сърцето на мрака”, 1899, Джоузеф Конрад

22. „Историята на Том Джоунс, подхвърленото дете”  , 1749, Хенри Филдинг

23. „Невзрачният Джуд”, 1895, Томас Харди

24. „Златната тетрадка”, 1962, Дорис Лесинг

25. „Бели зъби”, 2000, Зейди Смит

Пълния списък можете да видите тук.

Източник: colibri.bg