Изданието обхваща университетски курс лекции, но има за цел да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Авторката извежда на преден план някои забравени произведения и поставя във фокус нови оценки на вече познати творби със съзнанието, че това, което наричаме литературна история, не съвпада с реалността на ситуацията, в която се е случила българската литература от Освобождението до Първата световна война. Част 1 се отнася за периода от Освобождението до първите години на 20 век, или до появата на ранния модернизъм. Цялостно са представени автори като Захари Стоянов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски.

Проф. дфн Милена Кирова преподава история на българската литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководи катедрата по българска литература. Автор е на 15 книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература”, „Йордан Йовков. Митове и митология”, „Проблематичният реализъм” и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет”, „Литературният канон. Предизвикателства“. Носителка е на много награди, в т.ч. Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и др.

„Вариантите се публикуват сега в отговор на искането на учители, социални партньори, родители и издатели да се представи цялостната визия за обучението по съответните предмети. Същинското обществено обсъждане ще започне, когато се публикуват проектите за учебни програми за тези класове“, застраховаха се от ведомството на Меглена Кунева, уточнявайки, че това ще стане в началото на 2017 г., пише в.“Сега“.

До момента са утвърдени нови учебни програми за пет класа. От тази есен новостите влизат в сила за първи и пети клас, макар и със старите учебници. Учениците от 2-ри, 6-и и 8-и клас следва да се образоват по нови програми от учебната 2017/18 г. За останалите класове промените влизат поетапно – за 3-ти, 7-и и 9-и клас – през 2018/19 г., за 4-ти и 10-и клас – през 2019/20 г., и т.н.

Промените в програмата по литература за 7-и клас са минимални – съдържанието остава подчертано българско, тъй като в края на този клас вече ще се завършва основно образование (а не в 8-и, както досега), а и заради предвиденото тогава национално външно оценяване. Седмокласниците и занапред ще изучават „На прощаване“ на Хр. Ботев, „Немили-недраги“ и „Една българка“ на Ив. Вазов, както и по едно произведение на Славейков, Йовков, Яворов и Елин Пелин. Новото тук е, че седмокласниците ще учат емблематичните творби на Д. Чинтулов – „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи“, които според първоначалния вариант на бившия министър Тодор Танев отпадаха от програмите. Екипът на Кунева е решил също да остави „Опълченците на Шипка“ в 7-и клас, както и „До Чикаго и назад“, но творбата на Ал. Константинов остава не с главата „Ниагара“, а с друг откъс. За Бай Ганьо пък младежите вече ще научават не от главата „На гости у Иречека“, а от „Бай Ганьо пътува“, както предложи Танев.

Между 9-12-и клас разместването е драстично. Много от темите, които в момента изучават сегашните деветокласници, слизат в 8-и клас, например – сюжетът за Прометей и Едип, Евангелието от Матея, „Илиада“ (Омир), „Антигона“ (Софокъл), „За буквите“ (Черноризец Храбър) и др. Други обаче отпадат завинаги – „Шестоднев“ (Й. Екзарх), „Беседа против богомилите“ (Презвитер Козма), „Ходене на Богородица по мъките“ и др. Добавят се и чисто нови творби – представители на различните епохи. Просвещението например е представено с откъс от „Пътешествията на Гъливер“ на Дж. Суифт, а романтизмът – с „Лека нощ“ (Из „Странстванията на Чайлд Харолд“), „Тя иде като нощ красива“ на Дж. Байрон, както и две творби на Пушкин – „На А. П.Керн“ и „Аз своя паметник сградих – неръкотворен“. Деветокласниците ще учат за епохата на реализма от „Дядо Горио“ на Балзак, което досега се учеше в 10-и клас, от „Мадам Бовари“ на Г. Флобер, а символизмът ще се изучава със „Сплин“ на Ш. Бодлер, както и с „Униние“ и „Есенна песен“ на Пол Верлен.

„Изворът на Белоногата“ на Славейков също „слиза“ от 10-и в 9-и клас, където се появява и Предисловието от „История славянобългарска“, което разбуни духовете с изпадането си от програмата за 6-и клас. Пет стихотворения на Хр. Ботев, които в момента се изучават в 11-и клас, също се преместват два класа по-надолу – „Майце си“, „Моята молитва“, „Обесването на Васил Левски“ и др. Останалите стихотворения на Ботев са включени в препоръчителен списък, от който младежите могат да изберат две, в които да „различават отличителни за Възраждането светогледни идеи“.

Десетокласниците също ще бъдат „сюрпризирани“ – за този клас отново е предвидена изцяло българска програма заради националното външно оценяване. Сегашните „Декамерон“, „Дон Кихот“ и „Хамлет“ слизат в 8-и клас, а много от другите чужди произведения отпадат изцяло – „Тартюф“, „Робинзон Крузо“, „Граф Монте Кристо“, „Бел ами“, „Шинел“ и др. Добавят се редица български автори, които сега се учат в 11-и клас, но в доста по-окастрен вид – Славейков например е представен само със „Сърце на сърцата“, а в момента се учат „Сън за щастие“, „Псалом за поета“ и т.н. Яворов ще се изучава само с „Обичам те“, „Две хубави очи“ и „Маска“, а другите му творби, като например „Сенки“ или „Ще бъдеш в бяло“, която м. г. се падна на матурата, остават препоръчителни. Вазов пък е представен с „Епопея на забравените“ и отделни глави от „Под игото“, но без „Пряпорец и гусла“, „Линее нашто поколение“ и др. Неговият „Дядо Йоцо гледа“, който сега се учи в 11-и клас и според варианта на Танев отиваше в 10-и клас, според варианта на Кунева изчезва безследно от учебните програми. Същото се случва и с „Българи от старо време“ на Каравелов, както и с „Чичовци“ на Вазов и фейлетоните на Ал. Константинов (сега в 11-и клас). В 10-и клас се добавят и две нови произведения – „Дърво без корен“ на Н. Хайтов и „Нежната спирала“ на Й. Радичков. „Тютюн“ също слиза в 10-и клас от 12-и, където се учи в момента.

В последните два класа на средното образование също е наблегнато на българската литература. Единадесетокласниците занапред ще учат „Железният светилник“ на Д. Талев (досега в 12-и клас), „Криворазбраната цивилизация“ на Д. Войников (досега в 10-и клас), както и по едно-две произведения на Петко Славейков, Яворов, Смирненски, Вапцаров и др. (досега се учеха доста повече). За дванадесетокласниците пък са предвидени съвременни автори като Е. Багряна („Потомка“), Хр. Фотев („Колко си хубава“), Б. Христов („Честен кръст“), В. Пасков („Балада за Г. Хених“) и др. Предвиденото във варианта на Танев произведение на Блага Димитрова „Любов“ отпада от проекта на Кунева. Другата част от съвременна българска литература, която сега се учи в 8-и клас („Тихият пролетен дъжд“ на Н. Лилиев, „Крадецът на праскови“ на Е. Станев или пък „Японски филм“ на В. Петров“), също не се появява в никой от останалите класове.

Източник: segabg.com

Той започна в 9.00 часа в зала 65 в Ректората, а продължителността му е 4 астрономически часа. 986 кандидат-студенти са подали заявления за явяване. Петя Петкова от Бургас изтегли двата изпитни варианта. Първият е „Тегло и забрава в разказите на Елин Пелин”. При вторият трябва да се съпоставят цитатите:

„От днеска нататък българският род
история има и става народ!”
Иван Вазов, „Паисий”

и

„Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници?”
Никола Вапцаров, „История”.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова пожела на кандидат-студентите да представят по най-добър начин своите знания. Председател на изпитната комисия е доц. Паулина Стойчева от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Повечето родители, които чакаха децата си край университета, бяха на мнение, че по-лесната тема е за разказите на Елин Пелин.

С успешно издържан изпит по български език и литература кандидат-студентите могат да учат в следните специалности на Софийския университет:
Философия; Психология; Социология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

„Идеята се реализира по предложение на Цветелина Терзиева, учител по български език и литература в нашето училище. Засега се отнася само до класовете, в които тя преподава. Децата ще могат да си вземат допълнително пропуснатия час, като това ще е абсолютно безплатно за тях, тъй като достъпът до услугата ни е предоставен без заплащане в името на качественото образовине на децата, а г-жа Терзиева се отказа от хонорара си“, обясни Емилия Стефанова, директор на 76. ОУ „Уилям Сароян“.

Учениците и тяхната учителка ще използват виртуална класна стая, предоставена от „Прознание“. „Тя не отстъпва по нищо на традиционната класна стая. Напротив, инструментите, които осигурява, се превръщат в реален помощник на учителя, за да направи урока интересн, забавен и полезен“, обясни Цветелина Терзиева.
Родителите пък могат да следят развитието на своето дете, тъй като разполагат с видео на взетите уроци.

Истинска съдебна битка се проведе в час по български език и литература в столичното 76. ОУ „Уилям Сароян“. Седмокласници се разделиха на два лагера по време на обсъждането на X глава на Иван-Вазовата повест „Немили-недраги“, в която Македонски е пратеник на хъшовете до Васил Левски в Русчук. По пътя си той преодолява редица препятствия. Спорът в час възникна около епизода с убийството на влаха, което Македонски извършва. Обвинителният акт бе съставен и прочетен от седмокласничката Станимира Асенова, която влезе в ролята на прокурор по време на процеса.

Учениците се разделиха на две групи. Едната пое защитата на убития влах, другата – на Македонски.

„Човешкият живот е безценен и никой няма право да го отнема, независимо от фактите и обстоятелствата“, бе тезата на адвокатите на влаха. „Македонски е принуден да използва насилие, след като опитва всички други начини да се разбере с добро със своя опонент“, контрираха от защитата на хъша. Те допълниха, че като пратеник на хъшовете до Васил Левски, Македонски извършва истински подвиг. В името на дълга към родината той е готов на всичко.

Ролята на съдия в процеса бе поверена на Цветелина Терзиева, учител по български език и литература в 76. ОУ „Уилям Сароян“. Тя прочете решението на съда: „Фактите по делото говорят, че Макеноски прави безуспешни опити да се разбере с добро с влаха. Той не среща разбиране, а това поставя в опасност не само него, а и високопатриотичната мисия, с която е натоварен. При тези обстоятелства убийството изглежда неизбежно“. Решението на съда бе, че Македонски е невинен.

„Игровият метод на преподаване се използва активно в 76. ОУ. Той отключва активността и иницативността на ученика. Поставя на друго равнище общуването между учениците по време на час, както и контакта с техния учител. Практиката показва, че така се трупат трайни знания по интересен за децата начин“, обясни Емилия Стефанова, директор на училището.

От 16.00 до 22.00 часа на 16 август фестивалът за градска култура ще се проведе на емблематичната за българската литература софийска улица „Ангел Кънчев”. Общо 10 български издателства и новите им литературни поредици ще се представят заедно с някои от авторите си във фестивалния ден. В неформалната атмосфера на уличния празник публиката ще избира между книги, срещи, четения, литературни игри, илюстрации и музика на живо.

Един любим детски автор – Виктор Самуилов, и художничката Зара Буюклийска, ще са сред участниците на щанда на издателство „Жанет 45“, а поводът е наскоро излязлата книга „Не е честно“. Идеята на срещата с поета е децата и техните близки да споделят в писмен вид: „Какво според вас Не е честно?“ и кое е онова, което най-често ни кара да се сърдим. А някой от най-оригиналните отговори ще спечелят книжки като подарък. Почитателите на нова българска поезия ще могат да се срещнат лично с Емануил Видински и Петър Чухов, а в 19.30 часа ще започне и концертът на Par Avion Band с участието на Видински.

Дали ще се завърне интересът към книгите-игри ще ни отговорят от едноименното сдружение на авторите на тази любима поредица от 90-те. На „Ангел Кънчев“ ще се срещнем със създателите на книгите-игри, а заедно с поканените от сдружението актьори ще изпитаме съчетаването на удоволствието от четенето с това на играта.

Издателство „Еднорог”, което участва за втора поредна година на фестивала, ще ни предложи литературно четене, посветено на романа „Щиглецът”от Дона Тарт, отличен с „Пулицър” за художествена литература през миналата година. Четенето ще започне от 18:30 часа, водено от литературният блогър и журналист Анастасия Карнаух. А за най-запалените си читатели издателството е подготвило и специални томболи с награди.

С разнообразни намаления на книги на голяма част от най-продаваните им издания, както и среща с младите писатели Соня Тодорова и Велина Минкова, ще се представи издателство „Колибри”.

„Нова поезия и проза” е най-новата литературна поредица на издателството на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Идеята за издаване на непознати, млади автори е на директора на издателството Димитър Радичков и на поета и преподавател Ани Илков от края на 2012 година. Досега поредицата е включила 14 дебюта в прозата и поезията и ще продължи да търси и предлага на читателите новите лица в българска литература. Всички книги от „Нова поезия и проза” ще бъдат представени на щанда на издателството. Един от авторите от поредицата – Йордан Радичков, ще се срещне с публиката на „София диша”, а разговорите му от тази среща, той е решил да се превърнат в основа за следващото му литературно произведение.

Фестивалът за градска култура „София диша” е част от Календара на културните събития на Столична община. Той популяризира по иновативен начин централните софийски улици, спомогна за развитието на техния самостоятелен образ и зададе посока на реализирането им като запазени марки за столицата.

Матурата по български език и литература се оказа непреодолимо препятствие за 3394 абитуриенти. Толкова са двойките на първия зрелостен изпит, на който са се явили 52 855 дванайсетокласници, отчетоха от МОН. Шестиците по БЕЛ са 7057. Успехът пада с всеки следващ випуск, коментираха още образователните експерти.

Общо от всички зрелостни изпити тази година слабите оценки са 8162, а отличните – 17 207. Най-зле са се представили абитуриентите, избрали да държат втора матура по география и история, а най-високи оценки са изкарани на изпитите по чужди езици и физика.

Американският колеж отново е №1 по български и литература – средният успех на неговите 101 зрелостници е 5,72. Той си дели първото място с 91-ва Немска езикова гимназия в София, чиито 203-мата абитуриенти са постигнали същия резултат.

В топ 10 по БЕЛ влизат също 164-та Испанска гимназия в София, 73-то СОУ „Владислав Граматик“ в София, Езиковата гимназия в Пловдив, Частната профилирана гимназия „АК-Аркус“ във Велико Търново, Италианският лицей в София, Първа езикова гимназия във Варна, Първа английска гимназия в София и 9-а Френска гимназия в София.

 
„В българските диаспори и емигрантски общности по целия свят има много хора, изкушени от словото, за които е важно да осъществяват контакт помежду си и да не губят връзката с родината“, посочи Пламен Павлов. Той обясни, че подобни срещи могат да се организират като литературни събори, но мястото им е във Велико Търново, защото градът е исторически и културен център.

Пред журналистите беше представен вторият брой за 2014 г. на списание „Пламък“, посветен на творците от Великотърновския край.

В него са включени над 50 писатели, поети, преводачи и литературни анализатори, живеещи във Велико Търново или родени в старата столица, но емигрирали в чужбина, съобщи писателят Владимир Шумелов.

Броят е посветен и на 40-годишнината от създаването на Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет, посочи поетесата Ружа Велчева. Тя прочете писмо от името на главния редактор на списанието – поетът Георги Константинов, в което се казва, че когато става дума за литература, „понятието „провинция“ не съществува“. Изданието се разпространява в тираж 500 броя и е посветено на кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата през 2019 година.

БТА