Под диригентската палка на Красимир Къшев се редуват арии, дуети, ансамбли, хорове и фолклорни танци, пресъздаващи с много настроение и чувство за хумор нравите в обществото ни в епохата на Възраждането. Текстът на Любен Каравелов, писан през 1867 г., е преобразен красиво през либретото на Коста Райнов и музиката на Асен Карастоянов. Композиторът написва тази оперета през 1958 и на следващата година тя е поставена за първи път на сцената на Музикалния театър в София.

„Мечтата ми да реализирам „Българи от Старо време“ в Стара Загора се сбъдна!“ – така започва експозето си към спектакъла режисьорът Николай Априлов. „Според народното творчество всичко добро се смее. Смее се слънцето, смее се птичето, смее се цялата природа. И който се смее, той пее и зло не мисли. И злото не е чак толкова зло, когато го облъчиш с усмивката на душевната си сила и благородство. От това пътешествие с Хаджи Генчо и дядо Либен ще почувствате по-дълбоко хорските нрави от епохата на Възраждането, противопоставени на радикално променящия се български бит. Ще почувствате отсъствието на толкова много любов, романтизъм, фантазии и творческа власт, които днешният ден ни е отнел. Това връщане към началото бе моя мечта и тя се сбъдна“,  пише Априлов. „Българи от старо време“ разказва за нашия народ. Това е той – с цялата му любов, омраза, пищност, богатство, бедност, клюки и благородство“, допълва режисьорът.

В ролята на Дядо Либен от 2007 година досега неизменно е Стефан Рядков, а в ролята на Хаджи Генчо играе първо Руслан Мъйнов, а от сезон 2011/2012 г. – Герасим Георгиев-Геро.

Проф. Иван Стоянов представи новата си книга „Каравелов и Левски – истинският прочит” по време на литературния салон по повод 177 години от честванията на Васил Левски в Карлово.

Проф. Стоянов е преподавател по история във Великотърновския университет и председател на Фондация „Васил Левски”.

Книгата му е посветена на няколко годишнини – 180 години от рождението на Любен Каравелов, 135 години от неговата смърт, 145 години от излизането на вестник „Свобода” и 145 години от създаването на БРЦК в Букурещ.

Васил Левски

Чрез изданието историкът се опитва да сближи образите на Левски и Каравелов. „Много дълго време в българската историческа наука двамата се противопоставяха. Единият бил буржоазен либерал, колеблив, нерешителен, получаващ въздействие от Сърбия и от Русия, а другият бил истински революционер – демократ. Сещате се кой е определен по този начин и кой по другия начин. Всъщност, когато се проследи живота на двамата големи на българското Възраждане, се вижда, че отношенията между тях са еталон, който ако се приеме днес от хората, които се занимават с бъднините на България, сигурно няма да достигнем до тези ужасяващи ситуации, в които се намира днес държавата ни”, каза проф. Стоянов, цитиран от „Фокус“. По думите му двамата са се допълвали взаимно и са възприемали идеите си един от друг.

Преди две години проф. Стоянов издаде книгата „Нови щрихи към идейните възгледи и дейността на Васил Левски”. Според него обаче днес малко се знае и малко се пише за Апостола на свободата.

„За съжаление той е непознат. Сега в последно време вървят пак едни такива книжки за предателството на Васил Левски, защото на нас българите ни се искат на всяка цена той да е предаден. Започват едни проучвания с помощта на геодезисти и в тези книжки пишат, че историята е държавна наука и трябва от най-високо място да ни кажат какво да пишем. Аз мисля, че когато се появяват такива книги и хората ги четат, тези книги формират мнение, но съм категоричен, че държавна наука няма. Чудя се как е възможно през 2014 година да се пише, че историята е държавна наука. Тогава къде отиват призивите на Добри Чинтулов „стани, стани юнак, Балкански, от сън дълбок се събуди”, къде отиват призивите на Левски, къде отиват призивите на Ботев, на Каравелов, на Раковски, т.е. ние сме в собствената си държава, но продължаваме да спим, защото държавата не ни е наредила да се събудим. Според тези автори, които пишат по този начин, че историята е държавна наука, докато държавата не ни каже, че трябва да се събудим, ние трябва да спим. Може би е прав, защото като виждаме в какво състояние е българския народ, той наистина спи все още, макар и в собствената си държава”, посочи проф. Стоянов пред „Фокус“.