Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество – драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността.

Разказът  „Стъпка  върху стената“ завършва така: „ Николай не разбираше много от вино, но и без това беше ясно, че това е младо и евтино вино, и въпреки това в съседната задимена кръчма имаше толкова чар, колкото във всяка добра книга, с която можеш да останеш сам и да не ти е скучно.“  Тъкмо такава е книгата на проф. Любомир Халачев, с нея няма да е скучно.