На второ място е Георги Господинов с 11 заглавия и 1000 вземания, следват Людмила Филипова с 10 заглавия и 982 вземания, Иво Сиромахов с 13 заглавия и 838 вземания, Владимир Зарев със 17 заглавия и 672 вземания.

Данните бяха огласени на церемонията по награждаването на отличените с приза „Читател на годината 2015“.

Половин милион граждани са взели книги от Столичната библиотека през миналата година. За 2015-а новите книги в Столичната библиотека са 18000, а общо са над 1 милион, посочи столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Отличените читатели ще имат възможност да посетят Европарламента по инициатива на евродепутатката Мария Габриел, която стои зад кампанията „Читател на годината“.

Ето и наградените абонати на Столична библиотека в различните категории:

Най-активен читател-доброволец – Мариета Найдова
Виртуален читател – Мила Григорова
Четящо семейство – сем. Фридман
Четящ тийнейджър  – Диана Нанева
Три специални награди на библиотекарите за Анита Накова, Владимир Пентиев и Людмила и Атанас Трифонови
Читател на годината – Стефан Мавров

Регионалните библиотеки в страната също излъчиха своите читатели на годината:

1.  Благоевград РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ДИМИТЪР ТАЛЕВ” – Христина Танева

2.   Бургас РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕЙО КРАЧОЛОВ ЯВОРОВ”- Люба Шекерова

3.  Варна РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ”-Марина Стоилова

4. Велико Търново РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА”П.Р.СЛАВЕЙКОВ”- Мариела    Ганева

5.  Видин РЕГИОНАЛНА  БИБЛИОТЕКА “МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ” –Миглена Николова

6.  Габрово РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “АПРИЛОВ – ПАЛАУЗОВ” – Севда Йонкова

7. Добрич  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “ДОРА ГАБЕ” – Галин Иванов Иванов

8. Кюстендил РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА”ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ” – Катя Кашукеева

9. Кърджали  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „Н. Й. ВАПЦАРОВ” – Димитър Савов

10. Монтана РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ГЕО МИЛЕВ”- Радка Върбанова Костадинова

11. Пазарджик РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ” – Даримир Стоянов Генев

12. Плевен РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ” – Владислава Царева

13. Пловдив РЕГИОНАЛНА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ” – Станислава Георгиева

14. Разград РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПРОФ. БОЯН ПЕНЕВ” – Живка Николова

15. Русе РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ” – Зорница Сидова

16. Силистра – РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ” – Наталия Бабаяшева

17. Сливен РЕГОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – Грета Даринова Петкова

18. Смолян  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛАЙ ВРАНЧЕВ” –Десислава Христова

19. Стара Загора РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ” – Нестор Димитров Несторов

20. Търговище РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕТЪР СТЪПОВ” – Мариела Мариянова Петкова

21. Хасково РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ”-Лина Райкова

22. Шумен РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ” – Дамян Райчев Кичуков

23. Ямбол РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „Г.С.РАКОВСКИ” – Даниела Петрова Димитрова

Паулу Коелю е най-известният съвременен чужд писател у нас. Това показва изследване на читателските практики в България през 2014 г., направено от екип на проф.Александър Кьосев и агенция „Алфа рисърч“.

При проучванията през 2009 и 2006 г. номер едно по популярност у нас е бил Дан Браун, който сега остава на второ място. Прави впечатление, че към първите двама тази година се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни чужди автори у нас са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.

Сред съвременните български автори най-известен продължава да бъде Стефан Цанев, следван от Валери Петров. През 2014 г. Иво Сиромахов е изпреварил по популярност Недялко Йорданов. В първата десетка попадат също Антон Дончев, Иван Вазов, Георги Господинов, Людмила Филипова, Алек Попов, Христо Ботев. Интересното е, че въпросът към участниците в анкетата е „Можете ли да назовете трима съвременни български автори (поети или писатели)?“, а част от тях са посочили Вазов, Ботев и Йовков.

За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37% – стойност, приблизително равна с тази от проучването през 2009 г. (36%). Над половината българи признават, че не са чели нищо от наш писател повече от една година.

Още от изследването:

Всеки трети не е отварял книга през 2014 г.

Харчим до 10 лв. за книги на месец

Началото на инициативата ще бъде дадено на 2 април, когато е премиерата на „Пътуване до Края на света“ – новата книга на Филипова. В нея са включени близо 500 снимки от пътешествието на авторката до Ледения континент. Представянето на двуезичното издание ще е в зала „Мати“ на НДК от 18,30 ч. Водещ ще бъде журналистът Георги Тошев. За книгата ще говорят Христо Пимпирев и Соломон Паси.

Ето как самата Людмила Филипова анонсира своя проект

Послание на Края на света до хората от Утрешния свят

След видяното и преживяното на Антарктида реших да инициирам проект, който да помогне на нас, хората, да осъзнаем важните неща в настоящето си и да съхраним бъдещето си. Идея, която може да ни провокира да опознаем и опазим природата от себе си, за да живеем с нея и утре. Тя може да помогне на тези след нас да не забравят… същността на съществуването ни. И не на последно място – да се превърне в значимо българско постижение. Това обаче ще е възможно, ако се включите всички вие!

Предлагам да поставим на Антарктида, и то не къде да е, а под българския храм (първия православен на ледения континент), времева капсула, в която да затворим за следващите 50 години писмо от днешните хора за утрешните. Послание от всички, които пожелаят да се включат с идеи, съвети, напътствия, мъдрост и полезно знание как да съхраним света ни – нашия дом. Послание, което може да спаси утрешните хора. Всичко, което бихме искали да им кажем. Може тъкмо вашите думи да са онова, което ще запази света на хората след нас. Или вашата идея, знание, откритие или просто съвет да вдъхновят някого утре да създаде чудесата, от които се нуждаем.

Надявам се да се включат всички хора, които желаят думите им да пропътуват във времето и може би да променят бъдещето за добро. И деца, и възрастни, учени, философи, управляващи, писатели, журналисти, лекари, политици, граждани на страната, граждани на света. Може да се включат хора от всички страни. Добре дошъл е всеки с послание, с което би искал да подскаже правилната посока на онези след нас.

Защо посланието ще се съхранява в капсула точно на Антарктида?

Днес тя е символичният край на света, а утре може да бъде символ на началото му. Представете си ледения континент като времева капсула, където е съхранена последната девствена природа, последните недокоснати земни ресурси и питейна вода, образът и генофондът на света, преди ние, хората, да го завладеем, изменим, замърсим.

Защо ние?

А защо не? Досега никой не го е правил. А идеите все някъде се раждат. Според активността на участниците инициативата може да се превърне в български рекорд или дори да се развие в световна, чието начало само е поставено в България. Имаме шанс заедно да извършим нещо смислено, което ще остави следа.

Каква ще е ползата от времевата капсула?

Като начало всички ние ще се замислим за стойностните неща в света, в който живеем, за важността да го съхраним и за онова, което самите ние можем да сторим. Ще провокираме с идеите си и утрешните хора, от които ще зависи животът на планетата ни тогава. Ще насърчим децата ни и техните деца да мислят за здравето на Земята – нашия дом.

Как ще го осъществим?

Специално за целта с издателство „Егмонт“ сме разработили уебсайта poslanie-antarctica.com, където всеки желаещ може да изпрати своето послание до утрешния свят. Подробности и новини за инициативата ще научавате също оттам.

Кой може да се включи?

Всеки може да се включи, без значение от пола, възрастта, националността, религията, която изповядва, професията, която практикува – както от България, така и от чужбина. Защото макар и инициативата да е тръгнала от България, се надявам в нея да се включат и хора от други държави.

Каква може да е формата на посланието ви?

Може да е научно откритие или просто рецепта, философска мисъл, стихотворение, съвет или всичко друго, което ви хрумне, под формата на текст. И всяко може да се окаже тъкмо онова, което утре да е ключово за оцеляването на света. Или което да вдъхнови утрешните хора за още по-важни и велики идеи. Защото това е пътят на знанието – предава се от днешните хора на утрешните.

Срокове за осъществяването на проекта?

Ще събираме вашите послания до 30 септември 2015 г., за да могат после да се обработят, да се качат на подходящ носител и да се поставят във времевата капсула в Антарктида.

Людмила Филипова

Писателката Людмила Филипова заминава за Иран, където ще снима филм за правата на жените.

„Носенето на забрадка в жегите не е лесно, но вече трябва да свиквам и с допълнителни покрития. След десетина дни заминавам за Иран, благодарение на изключителната организация на Иранския културен център! Предстои да видя нов свят, но най-важното е, че отивам с оператор, за да заснема филм за живота и правата на жените там. Пишете ми ако има неща, които бихте искали да ги попитате, теми и проблеми, които са ви интересни“, написа Филипова във Фейсбук.

В социалната мрежа тя събира предложения, съвети и въпроси, които да използва за бъдещия си филм. Филипова ще е в Иран от 8 до 15 септември. Предвидила е да посети няколко града и да се срещне с местни политици, журналисти, университетски преподаватели, писатели и обикновени хора.

„Войната на буквите“ е нарекла най-новия си исторически роман Людмила Филипова. Издадена от „Егмонт България“, книгата бе представена официално преди броени дни в Националния исторически музей с участието на 30 популярни личности у нас. Всеки от тях получи лична покана от авторката да влезе в ролята на Апостол на буквите и заедно да пресъздадат сюжети, свързани с българската азбука. За идеята и историята на написването на романа, както и за новата, история, която мечтае да опише, Людмила Филипова разказва пред „Труд“.

Ася Владимирова

– Преди дни излезе новият ви роман „Войната на буквите“. Кога избухва тази война и какъв е залогът според вас, г-жо Филипова?

– В цялата яркост и епичност – през IХ век. Залогът е просъществуването на българския народ. Посланието и величието на една от най-уникалните и съвършени азбуки в света – българицата.

– Защо избрахте тази тема?

– Преди няколко години разговарях с млади майки, които обясняваха как са изпратили децата си от първи клас да учат в чуждестранни училища, защото българският език не им трябвал – бил ненужен и изчезващ. Тогава си помислих какво ли би станало, ако преди 11 века българите са мислели същото – нямаше да ни има вече. Езикът и буквите ни са толкова големи, колкото вярваме в тях. Затова си казах, че трябва да сторя нещо, тъй като един език изчезва тогава, когато народът изгуби вяра и респект в него. Реших, че първата стъпка е да разкажа достатъчно добре историята му. Също така ми омръзна навсякъде по света да ми казват, че говорим и пишем като руснаците и никой не знае, че ние сме тези, които сме им дали четмо и писмо, а с тях и езика. Никой не знае, че дори са преследвали и убивали българите, защото са ги просвещавали, за великото им дело. И сега цял свят мисли, че кирилицата е руска азбука от гръцки букви. И че българският е като руския. Боли ме сърцето от тези лъжи, за които само ние сме си виновни, защото не знаем историята си, не я разказваме, не я повтаряме, не я пазим. Затова реших да възобновя този процес. Стига българите да ме чуят. Стига да съм написала достатъчно добра история.

– Колко време ви беше необходимо, за да направите проучванията си и да завършите романа?

– Проучванията и разработването на сюжета ми отнеха две години. После още една за донаписване и редакция. Общо три.

– Открихте ли нещо изненадващо за вас? Нещо, което преди това не знаехте?

– Всеки читател ще открие своята изненада. Много са. Но може би най-впечатляващо за всички ще е колко много факти и истории не знаем или сме забравили за едно от най-значимите дела за народа ни!
Откритието, че азбуката ни е една от най-важните и уникалните на планетата, използвана е на повече от 50 езика и от 300 милиона хора по земята. А българският народ – един от малкото, дръзнали да се борят за правото си да защитят писмената си, за правото да са народ във време, в което азбуката е давала власт и контрол… Време, когато империите са избивали всеки, който не е използвал гръцка или латинска азбука.

– Действието започва със смъртта на цар Симеон. Защо избирате тежките години преди българския Златен век?

– Много автори избират Златните векове – величието се продава. За мен обаче далече по-интересно и важно бе как след тежка криза един народ, едни хора намират отново сили, нови криле в пепелта. Там е катарзисът, там е борбата, там е падението, но и възходът. Днес имаме нужда от тези примери. Има и друга причина – търсих максимално интересни исторически личности и ситуации от миналото ни – съдбите, през които да разкажа историята на буквите. Търсих дълго, изчетох много история, докато ги намеря в десети век.

– Настоящето ни прилича ли по нещо на онова време?

– Да, много. Отново има силни на деня, които пропиват бита ни с език и букви; отново се съмняваме в българското; отново сме в криза и яростно се нуждаем от кауза и обединение. Българицата, както я нарече заради романа д-р Соломон Паси, губи магичната си сила с всяка капка вяра, която губим в нея.

– Какво е нужно, за да съхраним българското?

– Желание. Вяра в него и копнеж да го има и след нас.

– Къде минава линията между фикцията и фактите в романите ви?

– Твърде тънка е. Реалността на фактите и историческият ход са значими, фикцията е може би там, където историческият сух образ става човек. Опитах се да се пренеса във времето им – да говоря думите им, да мисля мислите им, да пътувам пътищата им.

– За кого от тях бяха необходими най-много проучване и подготовка?

– Трябваше добре да проуча цялата епоха. Да се науча да говоря езика им, да мисля мислите им, да извървявам пътищата им. Проучих добре всеки от героите си, за да мога да изградя максимално автентично героите, но най-важното бе да изуча до подробности историите на буквите ни. А истината е, че тя е крайно противоречива и има десетки версии както у нас, така и в съседните страни. Повечето са безумни. Много безумни са и фактите, които учим за кирилицата, която е крайно време да наричаме „българица“. Мисля, че всеки читател ще се изненада, като се зачете. Версията, която избирам, е почти неразказвана – тя стъпва по фактите, не по политика и интереси

– Поканихте на премиерата си 30 почетни Апостоли на буквите. Как и защо ги избрахте?

– Възраждането на вярата и уважението към буквите ни ще е толкова въздействащо, колкото повече хора я подкрепят. Поканих изявени личности, доказали се в областта си – учени, писатели, тв водещи, актьори, певци, журналисти. Изуми ме начинът, по който всички приеха, бяха инициативни и максимално организирани! Всеки подготви незабравим бисер за буквичката си. Десетките гости бяха единодушни, че се получи взривоопасна комбинация.

– Казвате: „Всяка изписана буква се запечатва в сърцето… Книгите могат да бъдат изгорени, камъните – разрушени, но не и написаното в сърцата на хората…“ Кое е посланието, съхранило се във вашето сърце, и какво послание искате да оставите в сърцата на хората?

– Най-силното – посланието на българската азбука. Читателите на „Войната на буквите“ ще се впечатлят, че тя същност крие цяло послание. Велико послание.

– Ако можехте да спасите от огъня само една книга, коя би била тя?

– „За буквите“, защото след нея ще се родят идущите. Но истината е, че за да спася книгите, бих ги писала в сърцата на хората, не на хартия. Това се и опитвам да правя. Защото не хартията и „киндълът“ ги пазят, а ние самите – разказвачите и слушателите/читателите на истории

– Правите дебюта си като автор на романи с „Анатомия на илюзиите“. За годините на прехода успяхме ли да преодолеем илюзиите си?

– Никога не ми се е налагало. Даже пиша, че преодоляването на едни илюзии е за сметка на налагането на други. Илюзиите са важни и неизменни.

– Имате и роли на големия екран. Сега бихте ли се върнали към киното?

– Винаги. Киното е най-голямата ми страст – да го правя, да го живея пред екрана, да го играя.

– А към телевизионните предавания? Вече извън ефира на „Високи токчета“, кога Людмила Филипова обува обувки на висок ток?

– О, това е едно от предаванията ми, чиято идея не бе лоша. „Звездите сигурно са полудели, Африка“ е другото, в което се включих с удоволствие. Истината е, че се занимавам с телевизия от дете. И няма как иначе, с майка телевизионна водеща и баща, посветен на киното. Тях, за съжаление, отдавна ги няма, но ги пазя да живеят в мен.

На представянето в Националния исторически музей писателката покани 30 популярни личности да станат апостоли на буквите.  Сред тях бяха Георги Милков, Богдан Томов, Анна Цолова, Антон Хекимян, Параскева Джукелова, Соломон Паси. Всеки имаше задача да защити по една буква за 30 секунди. Водещ на събитието бе журналистът Георги Тошев. Новата книга на авторката отново е на историческа тематика, а основната сюжетна линия е свързана със създаването на нашата азбука.

„Казват, че великите дела се пазят в сърцата на хората, а чудесата – в Божието…“ „Войната на буквите“ не е просто исторически роман. В него познатото и премълчаното, разказват легенда за малко познатата история на едно от най-значимите дела на българския народ – азбуката ни. История, която преди 11 века разказва първи мистичния Черноризец Храбър. „За Буквите” обиколило света. Но в последствие историята бива многократно преправяна и най-сетне забравена. Романът пресъздава важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите давали контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой още не е разказал. Време, в което се убивало за използването на писмена различни от допуснатите от империите със закон. Време, в което българският народ, въпреки всичко, дръзнал да надигне глава, за да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви, на Апостолите на буквите, днес стотици милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е и третата официална азбука на Европейския съюз, пише в анотацията към романа.

Разказът започва с най-малкия син на великия български цар Симеон, Баян, който учи в Магнаура. Принуден да търпи подигравките и високомерието на ромейските аристократи, той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман Лакапин е тайно влюбена в младия българин. Тя знае, че това е невъзможна любов – рано или късно животът й ще бъде разменен за мир. Въпреки всичко обича. До деня, в който острието на императора не посича грамадна каменна статуя. В миг светът им рухва. В този ден цар Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър. Слаб духом, отдаден на книгите и размислите за Бог, той няма волята да спре амбициите на майка си, която предлага на Роман Лакапин договор за мир, залог, за който да стане Мария. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса. Тайната на буквите. Легендата за кръвта, която тече във вените ни. За борбата и волята на един народ да бъде себе си, да бъде силен, да бъде Български народ.

„Войната на буквите” през погледа на…

Д-р Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб в България:

„Това е роман за магичната сила на писмото, изригваща щом и където буквите се появят.”

Проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт:

„Ази, Буки, Веди – свещени букви, направили ни народ, устоял през мрачното Средновековие и Османското иго. Омраза, кръв, интриги и любов съпътстват величавата битка азбуката да ни даде силата България да пребъде през вековете. Прочитайки тази книга, ще се почувствате горди, че сте българи.”

Доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип в Европейската организация за ядрени научни изследвания (ЦЕРН):

„С романа си Людмила Филипова е вградила поредната тухла във вековечната сграда на българското.”

Алек Попов, писател:
„Людмила Филипова посяга към различни исторически епохи и географски реалии без излишна плахост и забърква интригуващи сюжети със замах и дързост.”

Зорница София, режисьор:
„Увлекателно и дръзко Людмила Филипова ни повежда из нашето минало. Исторически фигури оживяват пред нашето въображение, оплетени в изкусна мрежа от премеждия, една голяма любов и битки за власт. Битки, които не се водят просто на бойно поле, а в светилища на писмеността, повдигайки важни въпроси. Битки, за които искаме да знаем още.”