Една от най-награждаваните немски писателки, Марица Бодрожич, е родена през 1973 г. в Свиб, днешна Хърватия. 10-годишна е, когато отива да живее при родителите си в Германия. Следвала е културна антропология, психоанализа и славистика във Франкфурт на Майн. Публикува първите си произведения във вестници и списания. Първата й книга, сборникът с разкази „Тито е мъртъв”, излиза през 2002 г. В произведенията си авторката се занимава със следвоенната история на Балканите, макар че заминава да живее в Германия дълго преди избухването на войната в бивша Югославия. Живяла е в много страни по света, говори много езици, ала пише книгите си на немски. За нея, подчертава писателката, това е съзнателно взето решение: сърбохърватският е езикът на детството й, а немският е езикът на възрастния човек.

„Паметта на водните кончета” (издание на „Изида“) е роман за любовта, която носи болка. Разказва за една голяма, болезнена любов, последвана от раздяла. Историята е написана с красив, образен, силно въздействащ език. Авторката съзнателно се отвръща от трезвия реализъм. Читателят така и не научава истинското име на героинята. Жената, която разказва от първо лице, сама си е дала името Надежда; животът обаче й показва колко е трудно да се отърсиш от семейната си история. Писателката неусетно води читателя към семейството на Надежда. Но на преден план обаче остава разказът за огромната любов на героинята към Иля – очарователен, безкрайно интересен, страхотен любовник, който обаче веднага заявява, че няма намерение да се раздели със съпругата си и да започне нов живот с Надежда. Въпреки това тя продължава да чака и отива във всеки град, където Иля я повика, за да прекара ден или два с него. След дълго време Надежда се сбогува с мечтата за общо бъдеще, осъзнала, че колкото и болезнена да е била нещастната й любов, тя я е направила възрастен, зрял човек, способен да осмисли историята на семейството си. Все повече място в романа заемат спомените за детството в Югославия от Титово време. Почти всички герои са свързани с някогашната единна държава. Сбогуването с любовта води героинята към самата нея, към осмислянето на миналото й.

През 2015 г. Марица Бодрожич е отличена с литературната награда на фондация „Конрад Аденауер”. В словото си проф д-р Рюдигер Гьорнер, литературовед от университета „Куин Мери” и основател на „Центъра за англо-американски културни отношения” в Лондон, нарича писателското изкуство на Бодрожич „щастлив случай за съвременната немска литература”. Според него авторката съчетава европейски езикови и мисловни образци в много европейски дух. „В творчеството на М. Бодрожич езикът среща сам себе си” – подчертава Гьорнер. Родената в Далмация немска писателка борави с немския език по специфичен начин, който разкрива неподозирани цветни нюанси на неговата „буквалност”. „Тя търси думите в пространството, придава им глас и ехо, строи изреченията си като музициращ оркестър.”

Образният език на Марица Бодрожич е проникновено претворен на български от блестящия преводач Ваня Пенева.

Авторката е получила Наградата за литература на ЕС, литературните награди на Лихтенщайн, Конрад Аденауер, Кранихщайнер, Херман Ленц и Еберхард Шьок за създадени образци на красив немски език.

Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация – в разказите на Марица Бодрожич те са дълбоко свързани с времето на невинността, което е част от всяко детство. Това време се отразява във фигурата на дядото – селския звънар, който е бил готвач при партизаните, а в края на Втората световна война е отказал да застрелва немски военопленници. Когато умира, епохата на югославския мир свършва, избухва война. Въпреки това в докосващите сърцето разкази на Бодрожич се усеща полъхът на оптимизма, топлотата и надеждата, галещ хората като ръката на най-скъп човек. Великолепният превод на разказите е дело на Ваня Пенева, а книгата е част от поредицата „Нови литературни гласове и литературното наследство на Творческа Европа“, подкрепена от програма „Творческа Европа“ на ЕС.

Марица Бодрожич е германски автор от хърватски произход. Родена е през 1973 г. в Свиб, Хърватия, в бивша Югославия. Премества се в Германия с родителите си, когато е на 10 години. Днес се е доказала като един от най-талантливите, изявени и награждавани автори от нейното поколение. „Тито е мъртъв“ е литературният й пробив, а с романа „Маса от черешово дърво“ тя печели Наградата на Европейския съюз за литература.