Марко Семов

(11 юли 1939 —  18 януари 2007)

Българите никога не са имали причина да вярват в държавата си и държавата на българите никога не е вярвала в тях.

Всичко в България да си, само свален от власт да не си… Политическата смърт в България винаги е била по-страшна от физическата.

Когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация. Трима българи най-много да направят четири партии.

Много по-добре е да си приказваш с едно дърво в гората, отколкото с едно дърво, облечено с дрехи.

Нашето търпение се превърна в национална философия. И дали тя не ни довършва, „спасявайки“ ни?

Ние приехме ненормалното в живота си за нормално.

Самодоволството убива, спира, държи на едно място, удушава движението напред. То нищо не развива, нищо не провокира.

Създаваме и отглеждаме политици, които не изпитват болка, задето народът е свел глава доземи, погледът му е забит в калта, а душата му е смачкана.

Ще станем ли европейци, ако не се научим да уважаваме най-способните си хора, а не – както често става – да им сечем главите?