Авторката на „Как се пише?“ Павлина Върбанова обяви, че си къса дипломите и закрива най-популярния онлайн справочник за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език. Така известната филоложка реагира на обяснението, което МОН даде за спорния въпрос 17 от националното външно оценяване по БЕЛ за седмокласниците. След изпита десетки учители по български език изпаднаха в недоумение защо в текст с 15 грешки учениците е трябвало да търсят 14. Проблемът се оказа в начина на изписване на „лесно преносима“. В Официалния правописен речник на българския език думата „леснопреносим“ е написана слято. От МОН обаче обясниха, че пак според същия речник става въпрос за словосъчетание, което се пише разделно.

„След като прочетох обяснението за “лесно преносима и достъпна”, придружаващо верните отговори на НВО по български език, отивам да си скъсам дипломите и закривам сайта“, написа във Фейсбук Павлина Върбанова. „Логичните въпроси за мен са: Защо ще приемате за вярно нещо, което според вас не е вярно? Защо заложихте това в задача за седмокласници? Аз имам обяснение за ситуацията и то е толкова очевидно, че не е нужно да си специалист, за да стигнеш до него“, коментира още Върбанова, която е доктор по български език и съавтор на няколко учебника, утвърдени от МОН.

Учители откриха грешка в теста, който се падна на националното външно оценяване по български език и литература след 7. клас.

Задача №17 изисква учениците да препишат текст, като поправят допуснатите в него 14 грешки – правописни, пунктуационни и при членуване.

Оказва се обаче, че грешките са с една повече – 15.

Уверете се сами.

Текстът с грешките:

Предпочитана и утричана бутилираната вода се налага като беспорен фаворит на световният пазар сред напитките. Тя е станала не разделна част от живота ни и е едно от най голямите потребителски явления на нашето савремие. Засилената ѝ употреба, се свързва с идеята за намаляване на консомацията на беззалкохолните напитки, като следва да се отчете и факта, че е лесно приносима и достъпна в търгофската мрежа.

Същият текст, но с коригираните грешки:

Предпочитана и отричана (1), (2) бутилираната вода се налага като безспорен (3) фаворит на световния (4) пазар сред напитките. Тя е станала неразделна (5) част от живота ни и е едно от най–големите (6,7) потребителски явления на нашето съвремие (8). Засилената ѝ употреба (9) се свързва с идеята за намаляване на консумацията (10) на безалкохолните (11) напитки, като следва да се отчете и фактът (12), че е леснопреносима (13, 14) и достъпна в търговската (15) мрежа.

Спорната задача не е за подценяване, защото е разколебала, объркала и забавила децата по време на изпита, коментират учителите.

По-късно от МОН дадоха следното обяснение: „Независимо от това, че в текста словосъчетанието лесно преносима не е използвано като сложна дума и е правилно да се пише разделно в съответствие с Официалния правописен речник на българския език (виж. 55.6 и 53.17.1), за вярно ще се приема и леснопреносима“.

В същия речник на стр. 354 думата „леснопреносим“ е написана слято.

На задача №17 седмокласниците ще получат по 1 т. за всяка поправена грешка, но не повече от 14 т.

КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 12. включително.

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в българските домове.

По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки – вълнени. Първоначално обагрянето на вълнените нишки се е постигало с естествени багрила. Сред предпочитаните цветове са тъмносиният, аленочервеният, зеленият и черният, като във всеки отделен килим винаги преобладава само един от тях. В зависимост от трудността на елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра за един месец. И понеже един килим се е тъчал бавно, котленките са се групирали и са си помагали.

За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В най-богатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. За чипровските килими и днес продължава да битува вярването, че служат не само за украса и за създаване на уют в дома, но и че носят на къщата и на нейните обитатели добра сполука.

Традицията на килимарското производство е жива и днес в България. Майстори в Котел и Чипровци продължават да тъкат килими по съответните традиционни технологии.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 9. до 12. включително.

[wp_quiz id=“10737″]

Матурата по български език и литература се оказа непреодолимо препятствие за 3394 абитуриенти. Толкова са двойките на първия зрелостен изпит, на който са се явили 52 855 дванайсетокласници, отчетоха от МОН. Шестиците по БЕЛ са 7057. Успехът пада с всеки следващ випуск, коментираха още образователните експерти.

Общо от всички зрелостни изпити тази година слабите оценки са 8162, а отличните – 17 207. Най-зле са се представили абитуриентите, избрали да държат втора матура по география и история, а най-високи оценки са изкарани на изпитите по чужди езици и физика.

Американският колеж отново е №1 по български и литература – средният успех на неговите 101 зрелостници е 5,72. Той си дели първото място с 91-ва Немска езикова гимназия в София, чиито 203-мата абитуриенти са постигнали същия резултат.

В топ 10 по БЕЛ влизат също 164-та Испанска гимназия в София, 73-то СОУ „Владислав Граматик“ в София, Езиковата гимназия в Пловдив, Частната профилирана гимназия „АК-Аркус“ във Велико Търново, Италианският лицей в София, Първа езикова гимназия във Варна, Първа английска гимназия в София и 9-а Френска гимназия в София.

Сетих се за барбекюто на Яворов, когато на матурата се падна неговото произведение „Да бъдеш в бяло“ и доста абитуриенти признаха, че са го прочели за първи път именно на изпита. Всъщност – за някои това бе и първото стихотворение, което изобщо прочитат. След което просто се отказали да пишат за него. Дали защото фините настройки на езика, с който поетът гради цял един свят, се различават значително от тези на барбекюто? Или защото новото време и глобалния свят насаждат ценностите на барбекюто, тъй като самите ние не сме в състояние да защитим останалите?

За езика и онова, което успяваме да съхраним от него, говорим само в един ден – 24 май. В останалото време „входираме“ документи, „стартираме“ кампании, „залагаме на креативност и иновации“ и осакатяваме с всевъзможни клишета и езикови недоразумения словото, което всъщност е нашият общ дом. Проблемът е, че този дом става все по-беден.

Неотдавна слушах българка, приета да учи в чужбина, която разказваше за това как е направила своя избор на университет. На места разказът звучеше като лош превод от английски език. На други момичето направо казваше „Не знам как е на български“. Вероятно (и дори със сигурност) ще намери мястото си в глобалния свят, за което училището у нас подготвя все по-трудно. За сметка на това обаче може би вече е загубило възможността да открие световете, криещи се зад родното слово и неговите нюанси, които вече започват да чезнат от прекомерна неупотреба.

Тази възможност впрочем започваме да губим всички ние заедно със смяната на комуникационния модел, в който един усмихнат или намръщен емотикон заменя цяла езикова вселена, а видеото и нетът изместват необходимостта да потърсиш точната дума, за да изразиш дадено състояние. Училището, което вече усилено говори за „функционална грамотност“, напоследък изцяло игнорира необходимостта да формира у учениците сетива за думите. Повелята да създаваме млади предприемачи, хора, работещи „в екип“, писачи на проекти и „експерти“, които търсят в текста единствено информацията, е на път да ни отмъсти. Защото в крайна сметка не създаваме нито едното, нито другото.

Създаваме потребители на тестове и лесни решения, които си купуват матури, без дори да прочетат въпросите в тях. Или „функционално грамотни“ хора, които обаче са глухи за мелодията на езика за сметка на „инфото“, което той съдържа. Проблемът е, че училището ни не усеща това, защото непрекъснато е заето да догонва нещо, да се съизмерва с някого и в опитите си да постигне това е изгубило способността да научи някого да открива нещата. Както и да пробужда сетивата на децата за свят, различен от този, който ежедневно ги докосва. Неотдавна изследване сред шестокласници показа плашещи резултати – много висок процент от децата твърдяха, че никога не четат книги за удоволствие. Правят го само по необходимост. Четат учебници, четат в интернет, но при тях липсва именно онова четене, което насища и езика, и света ти не само с факти, и което в крайна сметка е способно да те промени. Затова и словото ни стана „дървено“, окастрено от смисъл и лишено от цвят, а за онова, другото, което съществува отвъд елементарните внушения и отрепетирани фрази, просто липсват потребители. Затова и стигаме дотам държавата да прави стратегии за повишаване на грамотността след 25 години слободия и в образованието, и в самата нея. Както и за първи път от над 50 години насам да се пишат и издават учебници за неграмотни възрастни хора. Това е и причината да загубим няколко поколения, които се превърнаха в прекрасни полиглоти, но техният езиков дом вече не е тук. Дори когато те самите са избрали да останат.