Третото допълнено издание на „Дипломация в зоната на кактуса” за пореден път ще разкрие подробности около живота на родните политици и дипломати от близкото минало.

Книгата излиза на пазара на 29 януари, съобщиха от издателство „Труд“.

Авторът Богомил Герасимов разказва за своята кариера, която започва от най-ниското стъпало – аташе в Индия, за да стигне до най-представителния дипломатически пост в чужбина – посланик в Мексико.

Разказва и за приятелството си с Людмила Живкова и излага своята теория за загадъчната й смърт.

Вместо увод

Искам да въведа испанската дума “пендехо” в българския език. Според речника на Испанската кралска академия така се наричат космите под мишницата. Същият речник обаче уточнява, че в Латинска Америка тази дума се употребява за човек глупав и невежа. Всъщност нейното значение може да се разшири и да покрие такива определения като тъпак, инат, егоист, суетен, смотаняк, твърдоглавец, вироглавец, чудак, будала и т.н. В традиционните анекдоти габровци обичат да се правят на пендеховци, като изписват фирмите на магазините си с грешки, защото като мине някой умник, току-виж си казал: “Я, какъв будала е отворил магазин!… Защо да не вляза, сигурно лесно ще го излъжа!”

Хитрият търговец от Габрово явно не е истински глупак, а някакво друго, по-сложно животно. Като него, от същия вид, се срещат из Шопско, из Шотландско и чак в мексиканския град Монтерей. Бих казал, че ги има навсякъде.

През годините, които прекарах в Мексико като посланик на България, научих, че Монтерей няма световната слава на Габрово, но също се населява от хора, стиснати и предприемчиви, весели и гостоприемни. Монтерей няма Дом на хумора и сатирата, нито Етнографски музей като Габрово, но е родно място на ПУП, тоест Партидо унико де лос пендехос, което в превод ще рече Уникална партия на глупаците.

Мотото на ПУП е прочутата мисъл на Сократ: “Аз знам, че нищо не знам”. Основателят на ПУП Ерменехилдо Л. Торес отбелязва, че всички ние сме само големи, чудесни… глупаци и максималната глупост е да не го признаваме!

В Монтерей пристигнах по покана на кмета Педро Ф. Кинтанийя Кофин. Разкарвах се там по разни изложби и конференции, давах интервюта на журналисти. Тогава поканих дон Педро да посети България и по-специално град Габрово. Той пък ми връчи в красива рамка една забележителна грамота, с която бях обявен за почетен гост на Монтерей. Когато останахме сами в неговия кабинет, дон Педро каза: “На някои от нашите гости, но не на всички, ние предлагаме да станат членове на ПУП. Нали разбирате – това е хем на шега, хем нещо сериозно. След всичко, което ни разказахте за България и Габрово, ние решихме, че само българин нямаме за член и този дефект трябва да се отстрани”.

Вечерта дузина достолепни люде ме чакаха пред кметския кабинет. Дон Педро ни покани в заседателната зала. Нямаше съмнение, че той бе един от ръководителите на ПУП и участваше в “изпитната комисия” за нови членове. Тя се ръководеше от самия основател и председател на ПУП Ерменехилдо Л. Торес – един чевръст веселяк, винаги готов да се засмее и да накара и другите да се смеят. Той удари с чукче по масата, за да даде ход на заседанието, и се обърна към мен:

– Сеньор ембахадор, вие твърдите, че знаете какво е ПУП и какви са целите на нашата партия. Това не е достатъчно, за да станете неин член. Ще ви зададем няколко въпроса и от отговорите ви ще решим дали сте подходящ. Съгласен ли сте?

– Щом съм седнал пред вас…

– Какво е вашето мнение: човешката глупост наследствена ли е, или се придобива след време?

– Човек наследява по рождение много черти от родителите си и с течение на времето ги развива.

– Какво ви подшушва подсъзнанието за вашето невежество?

– Не се срамувай, другите не са по-малко невежи!

– Може ли да се скрие глупостта?

– Може… за известно време. Като шилото в торба.

– Има ли според вас глупаци на други светове?

– Мисля, че глупаци има навсякъде по планетите във Вселената, но те вероятно се зареждат от Земята.

Всички в залата избухнаха в смях. Дон Ерменехилдо погледна колегите си с доволно изражение и каза:

– Какво, мисля, че става, а?

Така бях приет за член на ПУП.

След отпадането на осминафиналите на Мондиал 2014 селекционерът на националния отбор на Мексико по футбол Мигел Ерера иска да напише книга.

„Вярвам, че всеки човек трябва да остави някаква следа в живота си, а моята мечта е да напиша книга„, коментира Ерера. В книгата специалистът възнемерява да опише опита от треньорската си кариера във футбола, както и пътя към класирането на Световното първенство и интересни факти от участието на Мексико в шампионата в Бразилия.

През 2000 година Ерера участва като гост-звезда в епизод от популярния мексикански сериал „Винаги ще те обичам“. Той обаче не възнамерява повече да се снима в телевизията.

„Аз съм треньор по футбол, нищо друго“, каза Ерера. Специалистът стана любимец на феновете на Мондиал 2014 с емоционалното си поведение на тъч-линията по време на мачовете на Мексико.

БТА