Писателят Милен Русков получи националната Вазова награда за литература на официална церемония в Сопот, която по традиция се провежда на рождения ден на патриарха на българската литература.

„Горд съм, че получавам тази награда. Възприемам я като признание за моите литературни способности и за всички усилия, които съм вложил през годините. Надявам се тя да се превърне в много трайна и авторитетна традиция и да приобщава всяко следващото поколение български писатели към творчеството на най-големия, най-обичания и най-уважавания български писател Иван Вазов“, заяви Русков.

Той разкри, че Вазов му е повлиял при създаването на романа „Възвишение“. „Под игото“ беше един от източниците за написването на моята книга“, разказа носителят на Вазовата награда за 2019 г.

На церемонията в Сопот призът бе връчен от вицепремиера Марияна Николова, която бе патрон на Вазовите празници.

„Възвишение“ е творба, в която националния облик придобива нови краски и е потвърждение е на своята дълбочина“, коментира професор Боян Биолчев, миналогодишен носител на Вазовата награда. „Малцина са българските писатели, които имат еднакъв паспорт за толкова широка световна аудитория на литература. Понятни са, разбрани са, самите те се чувстват силни и богати в себе си. За мен е удивително допълнително удоволствие, че съм носител на наградата „Иван Вазов“ при положение, че сега с нея е удостоен Милен Русков“, заяви още проф. Биолчев.

Лауреатът на Вазовата награда Милен Русков спази установената традиция и засади борче в градината на писателите-носители на приза. В ритуала участва и зам.-министърът на културата Румен Димитров.

За втора поредна година бе връчена и детската Вазова литературна награда. Нейна носителка е 18-годишната влогърка Изабел, станала популярна сред младежите със своя канал в you tube и с първа си книга „Щастливей“.

Писателят Милен Русков е носителят на тазгодишната Вазова награда за литература. Детският вариант на отличието ще получи младата авторка Изабел, съобщиха от община Сопот.

Двамата ще бъдат наградени на 9 юли в Сопот, когато ще се отбележат 169 години от рождението на Патриарха на българската литература.

„Романите на Милен Русков “Възвишение” и “Чамкория” развълнуваха българските читатели и събудиха спомена, разказите и историческата памет за времена и събития, които не бива да бъдат забравяни“, твърдят от комисията, присъдила единодушно наградата на техния автор.

Носителката на детската Вазова награда Изабел пък има канал в YouTube с над 200 000 последователи, а дебютната й книга “Щастливей” се превърна в абсолютен бестселър сред тийнейджърите. „Словото живее в нови форми, поднася се аудиовизуално, слушаме през слушалките, гледаме го през екраните на мобилни устройства и въпреки това едно младо и красиво момиче успя да върне децата към писаната реч, към страниците на книгите“, смята журито.

Това предизвика удивлението на самия писател.

„Обаче какво нещо е киното! Този трейлър има 120 000 преглеждания само за един ден само във ФБ! Това са всички хора, които са прочели мойта книга за 6 години, откакто тя е излязла. Ние в нашето изкуство сме малко в 19 век останали. Тепърва пориме просторите с парния локомотив. Иначе изкуството е старо, много древен занаят. От векове за векове, дето се вика. Като българо-съветската дружба. Байрон и Шели на ветроходна яхта се състезават със скутера… Не завиждам ни най-малко. Просто се удивлявам. На това колко много се е променил светът“, написа Русков в профила си във фейсбук

Трейлърът се върти в кината от 8 септември. Премиерата на филма е планирана за 10 ноември.

Екранизацията през погледа на режисьора Виктор Божинов разказва историята на Арабаконашкия обир от 1872 г. през погледа на двама полу-революционери, полу-разбойници, като преплита исторически факти с художествена измислица.

Двамата са натоварени с важна мисия от Димитър Общи – лично да предадат писмо на Васил Левски. Тяхното издирване на Апостола се превръща в трагикомично приключение, а революционният им ентусиазъм постепенно е изместен от разочарование и огорчение.

В главните роли на Гичо и Асенчо влизат Алек Алексиев и Стоян Дойчев. Сред актьорите в историческата продукция виждаме Васил Михайлов, Кирил Ефремов, Христо Петков, Филип Аврамов, Румен Гавазанов, Благовест Благоев, Захари Бахаров, Димитър Рачков и др.

Авторът на романа „Възвишение“ от 2011 г. Милен Русков е създателят на диалозите в сценария към филма.

На 25 май книгата ще бъде представена в Стара Загора – от 18:00 часа в изложбената зала „Байер” на ул. „Лубор Байер” № 1. На 26 май Русков ще се срещне с читатели в Русе – от 18,30 часа в книжарницата на „Хеликон“ на ул. „Александровска“ 50.

Ето какво написа Светлозар Желев за романа във фейсбук страницата „Литературен гид“:

„Това е най-плътното, концентрирано, енергично, нагнетено от вътрешна сила, исторично, философско, дълбоко, силно като океан, пространно като вселена и разтърсващо като волтова дъга, писане. Един от най-големите български романи за всички времена, според мен. Сигурно има и недостатъци, със сигурност всеки би могъл да намери, свой си такъв, във всеки един текст. Но това е роман, който трябва да бъде прочетен, приет вътре в себе си, осмислен, преживян и обхванат с всички сетива. Защото той е пиршество за ума, за интелекта, за любознателността, за любопитството към света. Изключителните образи, историчността, философията, дълбочината на анализите в народопсихологията, обществените, икономическите, политическите и социалните процеси до 1928 г. в България. са просто потресаващи. И всичко това разказано на простонароден език, който можеш да чуеш и сега, но поставени в мислите на един „шефьор“ на омнибус и таксиджия, в рамките само на 2 часа и половина, колкото трае пътуването от София до Чамкория. Ако бъде направен един пътеводител за книгата с всички герои, събития и места в нея, ще получим една почти пълна историческа картина на тогавашна България. Много се надявам да видим такъв от Милен Русков. Със сигурност „Чамкория“ е събитие, явление, стихия, в съвременната ни литература, което трябва да бъде отбелязано подобаващо. Прочетете тази книга.“

Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.

Милен Русков (1966) е автор на още три романа:

„Възвишение“ (2011), „Захвърлен в природата“ (2008) и „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004). Той е носител на повечето големи български литературни награди, както и на Европейската награда за литература (2014) за романа си „Възвишение“.

Милен Русков

Дългоочакваният нов роман на Милен Русков ще бъде по книжарниците до броени дни. „Чамкория“ излиза в два тома на четвърти май, а денят за премиера е 24-ти май. Историята е от 20-те години на ХХ-ти век, в която един шофьор на такси, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Бай Слави, който води разказа на откровен софийски диалект, разкрива онези жестоки времена и сблъсъка между Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга: без да бъде част от тях, сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те. Русков писа романа четири години, след големия успех на „Възвишение“. Ето какво сподели той пред „Стандарт“.

– Г-н Русков, с какво чувство предадохте новия си роман „Чамкория“ в печатницата?
– С облекчение и радост. Облекчение, понеже беше много трудна книга – писах я около 4 години. И радост, защото мисля, че стана хубав роман и ще допринесе за българската литература и за моето име като писател.

– Откъде дойде трудността?
– Историите от 20-те не може да са камерни. Исках да направя мащабно платно, панорама на времето. Това е най-панорамната моя книга, с много персонажи, образи, богата картина.

– Какво е ставало в душата на онзи човек от миналото?
– Бил е много огорчен и гневен заради загубата на България в Първата световна война и изключително острите вътрешнополитически борби. Хората се връщат от фронтовете гневни, с чувството за загуба: загубили са войната, години от живота си, някои са загубили здравето си и дори части от тялото си. И за какво? За нищо! Всичко е свършило с провал.
Когато тези хора се връщат в България и се заемат отново с мирния живот, те няма къде да насочат натрупаната агресия и гняв. Разрушителната енергия се обръща навътре и води до гражданска война. Това са сурови години, с много огорчени хора, част от които са станали напълно безскрупулни заради войната: там са видели, че човешкият живот няма никакво значение. Ожесточението – това е основната характеристика на онова време.

– Как бай Славе, вашият главен герой, шофьорът на такси през 20-те, ще се справи с конкуренцията на Гичо и Асенчо, чийто език, мъдрости и глупости са вече пословично известни след „Възвишение“?
– Бае Славе е най-добрият герой, който съм създавал. Като жив е – имаш чувството, че ще стане от страниците и ще тръгне. Сравненията с „Възвишение“ не ме плашат. Сигурен съм, че съм написал хубава книга, и това ми е достатъчно. Ще има хора, които ще кажат, че „Възвишение“ е по-добра, а други – че „Чамкория“ е по-хубава. Впрочем едната наистина е малко по-добра от другата. Но аз не зная коя.

– Бяхте разказали за надписа „Помогни ми да те возвися“ в Котленското училище, който се е явил като знак за предишната ви книга. Имаше ли подобна история сега?
 – Да. Моят герой Славе го видях на една снимка на сайта lostbulgaria.com. Тя стана и корица на книгата. Става дума за шофьора на омнибуса София – Самоков – Чамкория. Много ми хареса излъчването на този шофьор, и си го представих с необикновена яснота.
В главата ми текна един негов монолог и аз го записах веднага. Изведнъж във въображението ми изникна нравствения облик и социалното битие на този човек, сякаш ми дойде свише, тъй да се каже. Впрочем всички лица от снимката на омнибуса се превърнаха в герои от романа.
Имаше още едно интересно знамение. Първия път, когато съм говорил за тази книга, беше в едно интервю за националното радио, на 9-ти юни, когато става Деветоюнският преврат и Военният съюз сваля Александър Стамболийски и го убива. А после завърших „Чамкория“ на 19-ти май миналата година: датата на Деветнадесетомайския преврат, организиран от същите хора – Кимон Георгиев и Дамян Велчев.

– Романът излиза в два тома, защо се наложи да се раздели?
 – Книгата е общо 630 страници. Първият том е 400, а вторият – 230. Неравни са, понеже разделянето не е механично, а следва вътрешната логика на книгата, тя по начало е замислена в две части. Та тези 630 страници щяха да са малко неудобни, ако бяха събрани в една голяма книга и поради това е по-добре да се разделят на две. Впрочем аз исках да съкратя страниците с 25%, но успях да го направя само с 10%. Понеже в един момент установих, че печеля обем, но губя качество, а това е кон за кокошка.

– Как говорят героите в романа ви?
– На софийския жаргон, съобразен с особеностите на 20-те години. Той е подобен на днешния, но много по-„екав“, понеже ятовата гласна тогава преминава навсякъде в „е“. Извиневайте. Моле ви се. Хлеб. Требва. Бегам. Бел. Дори вестниците, които използват опростения правопис, пишат всичко на „е“, което ме кара да мисля, че така са говорели и обикновените хора.

– Появяват ли се най-важните фигури на епохата в романа ви? Гео Милев например?
 – Да, Гео специално се появява за кратко и задочно. В един момент бае Славе вози майка му, която го търси из затворите в България. Повечето важни действащи лица от онова време са споменати и обговорени по някакъв начин.

– Кое е най-важното за вас самия в книгите ви?
– Преди си мислех, че стилът е най-важното. Затова първата ми книга, „Джобната енциклопедия на мистериите“, е пълна със стилистична еквилибристика, тя е стилистично виртуозна книга. Но аз много лесно се подлъзвах в чисти упражнения по виртуозност, игра със словото. Това го правят всички, които вярват, че стилът е най-важното нещо в литературата. И затова в книгите на „стилистите“ има едно увличане по самоцелна виртуозност. Това го преодолях с втората си книга, „Захвърлен в природата“. От тогава досега смятам, че най-важното в една книга са героите.

– Промениха ли се по някакъв начин навиците ви на писател за тези четири романа и повече от 10 години време?
– Да. Като започнах с „Джобната енциклопедия“, планирах всичко – всяка глава, всеки момент…Това беше грешка. Ако планираш всичко, не си оставяш възможност да се изненадаш сам. Не можеш да разчиташ на вдъхновението, а то е най-важното. Сега пиша по обратния начин. Имам един период, дълъг около година, в който записвам всичко, което ми хрумне и ми харесва. Без да се интересувам къде ще влезе, как и защо, трупам пасажи, които са ми дошли наум. Вече не пиша последователно. Знам само началото и края, а края понякога го променям. Натрупвам голям брой откъси, писани по вдъхновение и без оглед на реда им в книгата. После ги напасвам в реда на сюжета, намирам им място, подреждам, свързвам, разширявам. Моето писане вече е комбинация на план и импровизация. Но на второто разчитам повече.

– Четете ли художествена литература, докато пишете?
– Не. С изключение на тази, която е свързана с историята, за която пиша.

– Не сте чели въобще романи в последните четири години?
– Да. Когато пиша, аз съм толкова погълнат от темата си, че всичко друго ми изглежда скучно. Вниманието ми се насочва към определени неща, а за всичко друго имам чувството, че ме разсейва и ми е досадно.
При мен писането е като навлизането в къртичина: колкото по-дълбоко навлизаш, толкова повече неща изскачат. Неочаквани подробности, обстоятелства… Аз например съм сравнявал по стари снимки цялата „Мария Луиза“ от „Света Неделя“ до Лъвов мост, какво има адрес по адрес. Имам три юбилейни сборника на София със снимки от магазини – в единия сборник са заснети „Мария Луиза“ 21, 23 и 27, да речем, защото има три магазина там, които общината е решила да включи, а в другия е включен номер 25. Или пък той ми изскача от някоя снимка от сайта stara-sofia или lostbulgaria. Така си ги нареждах нещата и знаех какво има почти по цялата улица, и решително по целия „Цар Освободител“. Тези неща ги научих от стихиен инат, тъй да се каже, стана ми любопитно да видя какво има адрес по адрес, не че това за нещо ми трябваше. Друг е въпросът, че после по най-неочакван начин някои от тези неща ми послужиха. Писането за мен е опознаване на друг свят, който се разкрива пред очите ти като непознат континент. Това ме държа четири години. А впрочем то може да е интересно и за много по-дълго време.

– Кои са авторите, които са ви повлияли най-много като писател?

Спектакълът „Възстановки“ по романа „Възвишение“ на Милен Русков се завръща пред театър „Сфумато“. Представлението е на 15 октомври 2015 г. от 20:00 часа.

Четирима режисьори представят своя прочит на творбата в алтернативна обстановка на открито. Техните четири фрагмента се занимават с различни части от повествованието и всеки един от тях се разиграва в свое уникално пространство.

Едно представление, в което все имаш чувството, че някак участваш…

Спектакълът може да се гледа на половин цена – за 5 вместо за 10 лева. Ваучери за намалението се продават в deals.bg.

Първи фрагмент
Участват: Леонид Йовчев, Тодор Беров
Режисьор: Димитър Сарджев

Втори фрагмент
Участват: Станислав Кертиков, Йордан Биков
Режисьор: Борис Кръстев

Трети фрагмент
Участват: Петър Дочев, Деян Георгиев
Режисьор: Боян Крачолов

Четвърти фрагмент
Участват: Сотир Мелев, Пламен Димитров
Режисьор: Григор Антонов

Романът „Възвишение“ на Милен Русков ще оживее в игрален филм. Режисьор ще е Виктор Божинов, който съобщи за проекта във фейсбук профила си. Кастингът за актьори предстои.

Книгата донесе на Русков наградата за литература на ЕС за 2014 г. По нея режисьорът Иван Добчев направи постановка, която стана гвоздей в репертоара на Пловдивския драматичен театър. За ролята на Гичо актьорът Бойко Кръстанов спечели „Аскеер“ за изгряваща звезда, а Добчев получи „Икар“ за режисурата.

Историята проследява съдбата на Гичо и Асенчо – малко бунтовници,  малко разбойници – в авантюрите им с четата на Димитър Общи преди и след обира на хазната в Арабаконак.  Тези нашенски „револуционери“ и за джоба си ще се погрижат,  но и народа ще освобождават и „возвисяват“. Който не иска с добро – с бой!

Режисьорът Виктор Божинов е снимал филми като „Под прикритие“, „Стъклен дом“ и „Столичани в повече“.

В проучване на YouGov 60% от анкетираните са заявили, че  ако могат да избират работата си, биха станали писатели.  Това е с цели 29% повече от тези, които искат да са филмови звезди и с 24% повече от мечтаещите да станат телевизионни водещи. Изненадващо, следващата най-желана професия след писателската е тази на библиотекаря – избират я 54%. Само с 3% под нея в класацията е академичната работа – 51% искат да са учени.

Авторите на изследването, обхванало 15 000 души, посочват, че противно на очакванията, водещо в желанията на британците не е заплащането. Почти една трета от авторите изкарват по-малко от $ 500 (£ 350) на година от своето перо. „Хората са привлечени от престижа и спокойствието, съпътстващи живота на писатели, библиотекари и учени“, твърдят социолозите.

Фактът, че хората мечтаят да бъдат писатели само доказва колко малко знаят за тази работа, коментира във в.“Гардиън“ писателят Тим Лот. Той цитира Оруел: „Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им се крие загадка. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на мъчително заболяване. Човек никога няма да предприеме такова нещо, освен ако не е подтикван от някакъв демон, на когото не може да устои и не разбира. Всичко, което човек знае е, че този демон е просто същият инстинкт, който кара бебето да пищи за внимание.“

Лот изтъква, че повечето хора гледат на писателите като на спокойни и благородни герои, които плюнчат моливи, зяпат по цял ден през прозореца, ловят красиви изречения от въздуха като пеперуди и не са длъжни да ходят на работа от девет до пет като всички останали. А всъщност писането се оказва невъобразимо трудно нещо за тези, които са го опитвали. Лот го сравнява с мозъчна операция и обяснява, че овладяването на диалога, описанието, подтекста, структурата, характера, времето, гледната точка, началото, края, темата – всичко това е Херкулесов труд, който обикновено носи провал. По думите му писателите често са самотни, завиждат си, лесно стигат до нарцисизъм, депресия и отчаяние. Писането не е избор, а призвание, казва Лот.

У НАС

У нас нещата стоят по-различно, поне до появата на влогъра Емил Конрад, който предизвика фурор с дебютната си книга „Нещата, на които не ни учат в училище“.

Според проучване на НЦИОМ от 2013 г. най-предпочитаните професии от младите българи са юрист, лекар, IT специалист и преподавател. Над половината от участвалите в изследването (57%) са признали, че за тях стандартът на живот е по-важен от образованието. Очевидно в представите им писането на книги не е надеждна професия, която осигурява необходимите доходи.

Милен Русков

Един от най-успешните ни писатели – Милен Русков, признава, че в младежките си години се е отказал да пише, защото тази работа му се видяла несериозна. Връща се към писането чак когато става на 35.

„Човек трябва да започне да пише проза късно. Трябва да има натрупани познания и опит, да е чел много. Само тогава  може да е добър и убедителен. По-добре на 35, отколкото на 25. Защото, ако  започнеш на 25, ще напишеш и неща, от които после ще се срамуваш“, казва Русков.

Разказва, че проучванията на епохата често му отнемат повече време от самото писане. За романа си „Възвишение“, с който през 2014 г. печели Наградата за литература на ЕС, Русков изчита Раковски, Петър Берон, Петко Р.Славейков, Стоян Заимов. Трупа стотици бележки и идеи, преди да премине към писането на книгата. Налага се да прекъсне и да се върне към преводаческата си дейност, защото парите му свършват. След една година продължава.

Георги Господинов

Друг известен писател – Георги Господинов, обяснява, че за написването на една книга се работи от сутрин до мрак. За своя „Естествен роман” е използвал бележки и идеи от двайсетина тетрадки, изписани в продължение на 7-8 години. Прекарва дълги дни в библиотеката, чете стари преводи на ботанически списания, преглежда научните ръкописи на Линей.

Калин Терзийски

Наскоро писателят Калин Терзийски, удостоен с Европейската награда за литература през 2011 г., сподели във фейсбук, че една сериозна книга се пише цяла година, а не междудругото. „Писателите работят като миньори в уранова мина. Смъртоносно. Имам предвид – сериозните писатели. Те работят така, че не издържат дълго. И странно – те – подобно на другите хора – го правят, за да си изкарат прехраната. Или поне така би трябвало де бъде. Вярно – има и писатели паразити, храненици на жените си или на някакви скапани държавни хранилки. Но Истинските писатели не са така! Те си изкарват прехраната честно. С труда си!“, казва Терзийски.

Емил Конрад

Дали обаче 25-годишният влогър Емил Конрад няма да преобърне представите и да отприщи вълна от млади автори, повярвали си, че могат да спечелят слава и пари с писането на книги?

„Трудно ли се пише книга? Сигурно – ако си известен писател и имаш амбицията да кажеш някои суперважни истини на хората. „Нещата, на които не ни учат в училище“ не си поставя толкова високи цели. Ако някой ви е казал, че книга се пише, когато сте се настроили и сте с кафе в ръка, докато пишете на скъп, лъскав компютър – не! Няма нищо общо с реалността. Тази книга е написана в метрото, на опашки в банки, по листове, по бележки, на телефона. Излизайки изпод душа, бършейки ръце, за да запиша някоя идея или случка, за която съм се сетил. Така се живее. Не се вземайте много насериозно. Благодаря на 20-те кг шоколад, които изядох, докато писах тази книга“, признава Конрад, превърнал се в идол за хиляди тийнейджъри.

Део и Калин Терзийски

На квадратен метър по трима известни писатели (застанали на един крак), с оглушителна музика и блестящото шоу на Део – така ще се запомни учредителната сбирка на новия столичен литературен клуб, наименуван „Благодатният четвъртък“.

Естествено – друго не би могло и да се очаква – неговите сбирки ще бъдат в четвъртък, два пъти в месеца, в клуб „Алкохол“ на Столичната библиотека.

На 15-ти януари въздухът не достигаше в претъпкания клуб, където водещият Део забавляваше публиката под вещото ръководство на Калин Терзийски – един от основателите. Инициативата е дело и на Юлия Цинзова (директор на Столичната библиотека), и на писателите Захари Карабашлиев, Милен Русков, Иво Милев.

„Тук ще има литературни събития от всякакъв характер – дискусии, пърформанси, четения… Нашето послание е: не е вярно, че българите не четат, не е вярно, че младите хора не се интересуват от култура!“, каза Юлия Цинзова.

Калин Терзийски хвърли светлина върху идеята и изрази изумлението си от огромния интерес към събитието: „Залата е така пълна, че скоро ще започнем да припадаме от липса на кислород, което е много добре за българската литература. Аз не съм виждал толкова хора на едно място – тук не раздаваме нито вафли, нито автомобили, нито пари. Е, ще има няколко награди във вид на книги в нашата томбола. Ама някой ще каже – „Това е от фейсбука“. Не е точно така – обявено е там: „Създава се Литературен клуб!“, т.е. нещо в един стар формат на мислене – нещо плесенясало, скучно и далече от всякаква живина… А ето че тук има много живи хора, които гледат с блестящи очи! Виждате обаче, че няма някаква организация или рамка и ограничения… Аз много ще се радвам да имаме един ден дискусия на академично ниво (водена от проф. Мишо Неделчев), пък след това да дойде Ицо Хазарта и да направим една вечер на рап-поезията. Всяка една интересна идея може да бъде осъществена. Ние сме отворено пространство – всеки, който се събуди в 6 сутринта от идея, да идва тук и да я осъществява. Следващото ни събиране няма как да не бъде посветено на „Charlie Hebdo“ и на свободата на словото… Тази първа сбирка е нашето гръмотевично пляскане с ръце – затова има толкова много хора днес, дано и медиите го чуят!“

Милен Русков

Милен Русков взе думата напълно сериозно: „Дано от тази идея излезе нещо хубаво, това е начинание в движение, никой от нас няма ясна представа какво ще стане. Надявам се да ви бъде интересно и забавно, продължавайте да идвате, от съпричастността на публиката зависи и важността на проблемите, които ще дискутираме.“

Едвин Сугарев: „В този клуб е залегнала идеята за заедност – тук сме хора, които пишат и които четат. Давате ли си сметка къде сме в момента? Клуб „Благодатният четвъртък“! Не можете да си представите колко е важно това и колко е липсвало през последните 25 години – хората на литературата все повече се раздалечаваха, все по-малко се познаваха, все по-малко имаха възможност да седнат заедно и да поговорят. Надявам се, че сега ще имат тази възможност. Ще се осъществи една истинска близост – близост не за пъчене кой е по-голям, а близост да седнеш със сродни по дух, да се окръглиш в една общност с тях.

В импровизираното си включване в програмата на вечерта Йорданка Фандъкова подчерта: „Щастлива съм, че в този клуб няма място, което означава, че интересът към тази инициатива и към книгите е голям. Надявам се, че Клубът наистина ще работи, изключително ценни ще бъдат тези срещи и за творците, и за нас, читателите. За мен и за екипа ми Столична библиотека е ценен сътрудник, за да реализираме повече проекти, надявам се с общи усилия да помогнем на повече деца да се пристрастят към книгата.“

Над 20 от присъстващите получиха книги, отговаряйки на литературни загадки, поднесени по екстравагантно-забавен начин от Део.

За всички съмишленици на идеята своя поетичен поздрав поднесе Георги Константинов:

До Световния комитет по геохигиена
Сред всички изчезващи видове
на тази планета,
наред с делфина и тигъра –
пазете поета!

Не само дъба и секвоята
и всякакви редки дървета –
недейте забравя, моля ви,
пазете поета!

Когато в облаци странства той,
когато в ниското крета,
от трезвостта, от пиянството –
пазете поета!

От лошия шанс и добрия,
от бляскав живот и несрета,
от вас и от него самия –
пазете поета!

За музикалната атака между отделните изказвания се грижеше дует „Ша-ша“.

В събитието се включиха известните творци Георги Константинов, проф. Михаил Неделчев, Никола Инджов, Недялко Йорданов, Захари Карабашлиев, Едвин Сугарев, Милен Русков, Здравка Евтимова, Людмила Филипова, Захари Иванов, Румен Стоянов, Атанас Капралов, Иво Милев, Димитър Милов, Михаил Вешим, Максим Максимов, Георги Гълов, Мюмюн Тахир, Андрей Захариев, Илеана Стоянова, Иван Ланджев, Петър Чухов, както и Тодор Чобанов (зам.-кмет на София), Стоян Денчев (ректор на УниБИТ), Веселин Тодоров (директор на Асоциация българска книга), Игор Чипев и още десетки интелектуалци, студенти, ученици.

https://www.facebook.com/PoemTherapy