Зрелостният изпит започна в 8 ч. и продължи 4 астрономически часа. На последната задача абитуриентите трябваше да пишат на тема „Любовта като храм“ в стихотворението „Ще бъдеш в бяло“ на Яворов.

Изпитът за седмокласниците пък стартира в 10.00 часа и се проведе в два модула. При втория учениците трябваше да преразкажат подробно част от разказа на Мирослав Пенков „На изток от Запада“ от името на неутрален разказвач. Резултатите от националното външно оценяване по български език и литература за седми клас ще бъдат обявени до 3 юни 2015 г., съобщиха от МОН.

Ето и откъса, върху който писаха седмокласниците:

ИЗ „НА ИЗТОК ОТ ЗАПАДА”

Плувахме бавно, стояхме близо до брега. Хванах една мрянка под някакъв камък, но Вера ме накара да я пусна. Най-сетне видяхме кръста над водата. Грамаден, тежък, с ръждясали крака, с ръце, които улавяха залезното слънце.

Кой не знаеше историята за удавената църква? Едно време, преди Балканската, на изток от реката живял някой си богаташ. Деца нямал, нито пък жена, та като легнал да мре, повикал слугата с последно желание – да построят с негови средства църква в селото. Построили църквата на запад от реката, а за да я изпише, селяните повикали отдалеч един млад зограф. Две години майсторът изписвал църквата. Запознал се там с едно девойче, влюбил се в него, оженили се и заживели двамата, на запад от реката, близо до църквата.

Пламнали Балканските войни. След тях и Първата световна. България загубила войните и много българска земя раздали на сърбите. В селото пристигнали трима чиновници – един руснак, един французин, един англичанин. Рекли: това, що се простира на изток от реката, остава в България. Това, що лежи на запад, е вече сръбско. Войници завардили бреговете, решили да съборят моста. Като се върнал младият зограф (той бил заминал да изписва друга църква), войниците го спрели. Не можело, казали му, да прекоси границата, да се върне при жена си.

В отчаянието си зографът насъбрал народ и го заставил да отклонят реката на запад, на запад, догде не заобиколяла цяло село. Защото заповедта била такава: що лежало на изток от реката, оставало в България.

Така и не мога да си представя как са пренасяли тия камъни, тия дървета, как са ги натрупали на камара. Защо войниците не са ги спрели, аз не знам. Но отклонили реката и изглеждало, сякаш ще заобиколи тя селото. Ала усукала се реката, облизала с езика си друг път, по-пряк и лесен. Нахлула през долната махала. Погълнала хòра и къщи. Дори и църквата, в която майсторът бил вложил две години труд, останала в търбуха ù.

С Вера погледахме кръста, а аз изскочих на брега.
– Дълбокичко изглежда – казах.
Тя ме потупа по гьрба.
– Ако те е страх, няма нищо.
Но имаше нещо. Стиснах очи, поех дълбоко дъх и скочих.
– Плувай до кръста! – подвикна тя след мен.

Плувах, като че носех обувки от желязо. Сграбих разпятието и стъпих на хлъзгавия купол. След малко дойде и Вера и за да не я отнесе реката, на свой ред сграбчи кръста.

– Искаш ли погледнем стените? – попита ме.
– А ако се заклещим?
– Ще се удавим.
Тя се разсмя и пак ме сръчка.
– Давай, Носе, гмурни се заради мен.

Отпървом ми беше трудно да се гмуркам с отворени очи. Течението ни теглеше и плувахме с всичка сила, за да достигнем до малкото прозорче под купола. Уловихме решетките и погледнахме вътре. Въпреки мътната вода очите ми паднаха на тоя стенопис: брадат мъж, коленичил до една скала, с ръце, сплетени в молитва. Мъжът се взираше надолу, а пък в далечината към него летеше малко птиче. Под птичето искреше златна чаша…

Авторът на романа „Английският пациент” Майкъл Ондатджи пристига в София наесен. На 26 септември той ще раздава автографи на почитатели в книжарница „Хеликон” на бул. „Цар Освободител”. Това обявиха от издателство „Лъчезар Минчев”, което печата творбите му у нас.

Ондатджи се води ментор на младия писател Мирослав Пенков, нашумял у нас със сборника си разкази „На Изток от Запада”. Двамата участват в писателската програма „Ментор и протеже“ на „Ролекс“. Ондатджи е напътствал българина при написването на новия му роман „Именник на въображаемите ханове”.

Арт инициативата „Ментор и протеже” събира знаменити личности от сферата на танцовото изкуство, киното, литературата и музиката с начинаещи, но обещаващи творци, които тепърва започват да градят кариера. Имена като Тони Морисън, сър Колин Дейвис, Брайън Ено, Марио Варгас Льоса, Джули Теймор и Мартин Скорсезе са си сътрудничили с поверените им млади таланти в продължение на година.

Как протича творческият процес между Ондатджи и Пенков ще разкажат двамата автори в „Хеликон”. Българинът ще играе ролята на водещ на срещата и ще задава въпроси, а носителят на наградата „Букър” ще говори за живота и работата си. Ще бъдат прочетени откъси от произведенията и на двамата. Ондатджи ще представи романа си „Котешката маса”, чието излизане у нас ще съвпадне с гостуването му.

С днешна дата в паспорта на големия писател пише „канадец”. Произходът му обаче е много по-цветен – баща му е холандец, майка му от Шри Ланка, където се ражда и той самият преди близо 71 години. Родителите му са от елита на колониалното общество на тогавашния остров Цейлон. Бракът им обаче се разпада заради алкохолизма на бащата. Майкъл и майка му заминават за Канада през 1962-а. Пет години по-късно Ондатджи става преподавател по английска литература в Университета на Западно Онтарио. Тогава излиза и първата му поетична книга „Изтънчени чудовища“. Романите „В кожата на лъв“ и „Английският пациент” му носят световна известност. Написал е още „Преживял изтребление“, „Събрани съчинения на Били Хлапето“ и книгата със спомени „Бягство в семейството“. Публикувал е 3 стихосбирки – „Събирач на канела“, „Страстна любов“ и „Уча се на номер с нож“.

Ондатджи е повлиян силно от поезията, която е много важна за цялостното му творчество. Експериментира с поетичните форми в прозата още в първия си роман „Събрани съчинения на Били Хлапето“(1970). В тази книга пресъздава живота на Уилям Бони, като смесва поезия, проза, фотография и интервюта.

Днес писателят преподава в колеж в Торонто. Заедно с жена си Линда Спалдинг редактират литературното списание Brick.