Авторът на „Червено сорго“, „Страната на виното“, „Големи гърди, широки бедра“ и други произведения заяви това свое намерение в интервю, качето на сайта на Централната комисия на Китайската комунистическа партия по проверка на дисциплината – главен партиен дисциплинарен орган, разследващ престъпления на членовете на ККП.

„Властта, парите и другите изкушения са изпитание за всеки“, казва 59-годишният писател. Мо Йен е убеден, че ефектът от следващата му книга ще голям, тъй като в нея „под микроскоп ще бъдат разгледани човешкият морал и законът“.

Ян, чието истинско име е Гуан Мое, е роден през 1955 г. Писателят публикува романи, къси разкази и есета на различни теми и въпреки социалния си критицизъм е възприеман в родината си като един от най-изтъкнатите съвременни автори. Йероглифите на името му „мо йен“ означават „не говори“ или „мълчаливко“.

Усещането, което България ми дава е за нещо близко, родно, приятно и приятелско. Въпреки огромните промени в нашия свят в последните години, китайският народ продължава да пази в паметта и сърцето си огромната и неоценима помощ, която българският народ ни е оказал при основаването на нашата държава.

Това заяви китайският писател и нобелов лауреат за литература за 2012 година Мо Йен, който бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщи БГНЕС.

На тържествена церемония в Аулата на университета Мо Йен получи званието от ректора на СУ проф. Иван Илчев, а събитието бе уважено и от служебния премиер Георги Близнашки. Мо Йен е в България по покана на Института „Конфуций“ към СУ, а за посещението съдейства и китайското посолство в България.

През 1949 година, след основаването на Китайската народна република, първата държава която признава новата китайска държава е бившият СССР, а веднага след това го прави и България, припомни Мо Йен. „Поради разликата в часовите зони може да се каже, че на практика България е била първата държава, признала Китайската народна република“, пошегува се той.

Мо Йен сподели с гостите на церемонията, че се е докоснал до българската литература за първи път, когато е бил на 25 години. Тогава китайският писател е успял да се сдобие със сборник от разкази на Елин Пелин, като и до днес е запомнил колко са го впечатлили повестите „Гераците“ и „Земя“. „Елин Пелин описва живота в българското село и с неговите произведения получих представа за основните феномени в развитието на България“, разказа Мо Йен. От разказите китайският писател е научил за чистите чувства между хората, като по думите му те не се различават много от ситуацията в неговата родина по това време.

„Имал съм много наставници в полето на литературата и един от тях е Елин Пелин“, призна Мо Йен и обеща, че занапред ще се запознае много сериозно с творчеството и на други велики български поети и писатели.

„И най-дългият път започва с една малка крачка. България и Китайската народна република направиха тази крачка преди 65 години, когато страната ни втора в света призна Китайската народна република и постави началото на дипломатическите, икономически и културни взаимоотношения между нашите приятелски страни и народи“, бе написал служебният премиер Георги Близнашки в своето приветствие към Мо Йен, изчетено от ректора на СУ проф. Иван Илчев.

„Днес, повече от друго имаме нужда да обърнем поглед към бъдеще с необятен хоризонт, какъвто шанс ни дават отличните връзки с приятелския китайски народ“, добави премиерът.

Мо Йен, чието истинско име е Гуан Мо-йе, е роден на 17 февруари 1955 г. в селския район Гаоми, провинция Шандун. По време на „културната революция“ напуска училище, за да започне работа във фабрика. На 20-годишна възраст влиза в редиците на Народноосвободителната армия, оттогава датират и първите му литературни опити. През 1981 г. излиза дебютният му сборник разкази. Пет години по-късно завършва армейския Художествен институт. Литературният псевдоним Мо Йен означава буквално „не говори“ и произтича от предупрежденията на родителите му да мълчи пред хората навън, за да избегне неприятности в годините на политически репресии.

Мо Йен е автор на новели, повести, романи и сборници с кратки разкази и есеистика. Сред неговите емблематични текстове са повестта „Червено сорго“ (1986 г.), залегнала в основата на сценария на едноименния филм под режисурата на Джан И-моу, който печели през 1988 г. голямата награда „Златната мечка“ на Берлинския филмов фестивал.

Китайският писател и Нобелов лауреат за литература за 2012 г. Мо Йен пристига в България в края на септември, съобщи Антония Цанкова, директор на Института „Конфуций“ към СУ „Св. Климент Охридски“, пред БТА. Институтът е организатор на посещението със съдействието на китайското посолство у нас.

Мо Йен ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет на тържествена церемония на 27 септември от 11.00 часа в Аулата на университета. Предложението за удостояването на световноизвестния китайски писател с почетното звание е на Факултета по класически и нови филологии.

По-късно през деня, в 15.30 часа в Конферентната зала в Ректората на Софийския университет, Мо Йен ще участва в литературен форум, организиран от Института „Конфуций“, с участието на фондация „Славяни“, Съюза на журналистите в България и Съюза на писателите в България. Нобеловият лауреат ще връчи награди на победителите в литературния конкурс за превод на негови кратки разкази.

Мо Йен, чието истинско име е Гуан Мо-йе, е роден на 17 февруари 1955 г. в района Гаоми, провинция Шандун. По време на „културната революция“ напуска училище, за да започне работа във фабрика. На 20-годишна възраст влиза в редиците на Народноосвободителната армия. Оттогава датират и първите му литературни опити. През 1981 г. излиза дебютният му сборник разкази.

Литературният му псевдоним Мо Йен означава буквално „не говори“ и произтича от предупрежденията на родителите му да мълчи пред хората навън, за да избегне неприятности в годините на политически репресии.

Той е автор на новели, повести, романи и сборници с кратки разкази и есеистика. Сред най-известните му произведения е повестта „Червено сорго“ /1986 г./, залегнала в основата на сценария на едноименния филм под режисурата на Джан Имоу, който печели през 1988 г. голямата награда „Златната мечка“ на Берлинския филмов фестивал. Негов е и разказът „Люлката на бялото куче“ /1985 г./, който също е филмиран, разказът „Прозрачният морков“ /1985 г./ и др. Високо признание получават романите му „Пищни гърди, тлъсти бедра“ /1985 г./, „Наказанието със сандалово дърво“ /2001 г./, „Уморен да се раждам и умирам“ /2006 г./, и „Жабата“ /2009 г./.

Две от неговите най-известни творби – „Уморен да се раждам и умирам“ и „Наказанието със сандалово дърво“, в момента се
превеждат у нас от китайски език, като първата от тях предстои да излезе до края на годината. До момента той е познат на българските читатели с романа си „Промяната“, преведен от английски език.

Носител е на много литературни награди, сред които Международната награда „Кирияма“, Наградата за азиатска култура „Фукуока“, Наградата за китайска литература „Нюман“, Националната литературна награда на името на Мао Дуън.

Мо Йен е поредният Нобелов лауреат, почетен доктор на най-старото и авторитетно висше училище в България. Орхан Памук и Марио Варгас Льоса бяха удостоени с почетното звание през 2011 г. и 2013 г.