Ланджев е сценарист в хитови български сериали като „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Революция Z“ и „Фамилията“. Автор е на няколко книги, доктор по руска литература, университетски преподавател.

Наградата „Златна четка“ за оформление на книга отиде при художника Стефан Касъров.

Вечерта на откриването продължи с концерт на Теодосий Спасов, Мира Кацарова и Орлин Павлов.

17-тото издaниe на „Пловдив чете“ се провежда от 10 до 16 юни. Домакин и организатор е пловдивското издателство „Жанет 45“ със съдействието на Община Пловдив Министерството на културата, НБ „Ивана Вазов“ – Пловдив, Асоциация „Българска книга“.

По време на фестивала се избира и Читател на годината в няколко възрастови категории (от 5 до 105 години). Раздават се и годишните Национални награди в областта на литературата „Христо Г. Данов“.

В „Пловдив чете“ предстоят срещи и дискусии с български и чуждестранни писатели от Холандия, Румъния, Испания. Освен литературни срещи, ателиета, обучения и дискусии за първи път в рамките на „Пловдив чете“ ще се проведе и лятна читалня на открито в Цар-Симеоновата градина. По време на форума в града ще се събират книги и за инициативата на „Жанет 45“ – пътуващите сандъчета на „Пловдив чете“. След като се оформят 10 такива, те ще тръгнат на пътешествие между училища, читалища и градини, за да имат повече деца достъп до интересни книги.

Наградата се присъжда за извисеността и хуманноста на посланието, за новаторската и майсторска поетика, както и за блестящия език на романа.

„Ако трябва да се доближим до образността на автора, в „432 херца” той е постигнал автентичните трептения, присъщи на най-красивата и магнетична литература. Да му пожелаем творческа сила и леко перо, а на романа му – милион читатели…”, каза в словото си председателят на журито Калин Донков.

Миналата година романът на Недялко Славов „Портрет на поета като млад” бе номиниран за наградата „Хеликон”.

Наградата бе връчена в книжарницата „Хеликон-Витоша” от миналогодишния носител Христо Карастоянов („Една и съща нощ”, „Жанет 45”). „Радвам се по две причини, че този избор изпреварва с малко останалите номинирани книги. Досега бях убеден, че всяка власт мрази книгите. От книгата на Недялко Славов разбрах, че всяка власт мрази неистово и музиката. Щом могат да си позволят, според тази книга, да посегнат на основния тон на вселенската хармония, да го направят удобен за маршове и за фанфари.От тази история Недялко Славов спокойно можеше да изкара някой роман в стил на Дан Браун или някои наши автори. Но той е направил нещо съвършено друго. Завиждам на тези, които за първи път ще посегнат към тази книга. Благодаря ти, Недялко“, сподели авторът на „Името“ и „Една и съща нощ“.

„Познавам Калин Донков от много години. Той е сдържан, като много поети. Но каза толкова хубави думи. Благодаря! Благодаря на моя издател. Снощи, преди да си легна прочетох анотациите на книгите, които бяха номинирани тази година. Без всякаква куртоазия искам да кажа, че съм горд, че съм избран. Виждам поне 4-5 писатели, които можеха да са на мое място. „Хеликон“ е огромен шанс за всеки един автор“, каза и самият Недялко Славов.

Церемонията по връчването на статуетката Орлето на Евгени Кузманов бе уважена от куп нейни носители, сред които Захари Карабашлиев, Алек Попов, Васил Георгиев, Деян Енев, както и някои от номинираните тази година – Силвия Томова, Ангел Игов, Димитър Коцев – Шошо, Галин Никифоров. Приветствие от името на министъра на културата Вежди Рашидов поднесе експертът Елиянка Михайлова. „Поздравявам организаторите на това събитие за това, че е толкова устойчиво вече“, каза тя.

„С какво се различава Награда „Хеликон“? Различава се с това, че тя не се връчва, не се дава. Награда „Хеликон“ се присъжда. Затова и нашите церемонии са кратки. За да не се отнема от блясъка на книгата“, сподели Гинка Панайотова от книжарници „Хеликон“.

В церемонията със свои песни участваха и Splendor and Misery – Анджела Родел (преводач на българска литература, изпълнителен директор на Комисията „Фулбрайт”) и Виктор Тодоров. Организаторите бяха подготвили и специална изненада за Недялко Славов – изпълнение на цигуларя Дилян Иванов от струнен оркестър 432 Hz , който свири в концертен строй 432 – (това означава, че ла струната на цигулките е настроена да звучи с честота 432 Hz вместо 440 Hz). „С Недялко ни свърза честотата 432 Hz. Започнахме да работим почти заедно за тази честота – той в сферата на словото, а аз – на музиката“, каза диригентът на оркестъра Иван Янакиев.

„Трябва да преодолеем егоизма си и да обичаме Бога и ближните си“, каза Мишев в Добрич, цитиран от Дарик. Според Георги Мишев е необходимо творбите на Йовков да се изучават от прогимназията до академията, защото в тях има всичко нужно за доброто възпитание на българската нация в нейните устои.

„Доста сме се отдалечили от Йовковото творчество, защото май престанахме да говорим с Бога, а минахме на дребни разправии помежду си, което няма да ни доведе доникъде. Прекъснем ли връзката с духовното, с истински човешкото, ще се върнем при ония, които не могат да говорят“, добави той. Писателят пожела също да премахнем границите между хората, защото не е толкова страшно това, че се местят държавните граници, а по-страшни са нашият егоизъм и границите, които поставяме между братя и сестри.

Наградата на Георги Мишев бе връчена от кмета на Добрич Йордан Йорданов. Отличие за принос в изследването и популяризирането на Йовковото наследство получи д-р Кремена Митева от добричкия музей. На тържеството Мариус Донкин прочете Йовкови разкази. Сред гостите на празника бяха родственици на писателя – Румяна и Никола Лазарови и неговият внук Боян Попов.

В конкурса могат да участват ученици в прогимназиален курс на обучение (IV-VIII клас). Авторите трябва да изпратят творбите си в запечатан плик, като четливо изпишат върху него личните си данни – три имена, точен
адрес, училище, електронен адрес и телефон за връзка. Разказите или есетата, в обем до две машинописни страници, ще се приемат до 20 ноември 2015 г. в отдел „Срещи и събития“ на Столична библиотека.

Журито ще класира изпратените творби най-късно до 10 декември 2015 г. Церемонията по награждаването ще се състои на 16 декември в ОКИ Столична библиотека – Мраморно фоайе.

I награда – електронен четец, плакет и грамота
II награда – плакет и грамота
III награда – плакет и грамота

Ще има и 10 поощрителни награди – книги и грамоти. За всички участници ще има книги, осигурени от Столична библиотека. Конкурсът ще завърши с Коледен концерт.

Текстовете могат да се изпратят по пощата на адрес: София 1000, пл. Славейков No4, Столична библиотека, Отдел „Срещи и събития“, за конкурса „Писмо до Дядо Коледа – За вярата и надеждата с любов“, или на електронната поща: k_otdel@mail.bg. За допълнителна информация: тел. 02/8015914 и 02/8015922 или 088 44 097 03.

Снимка: marica.bg

Адвокатката Гергана Атанасова от Казанлък и журналистът Владислав Христов от София си поделиха голямата награда в петото издание на Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев”, съобщи „Марица“.

Трета награда отиде при преводачката Мария Иванова – Фьон от София.

В поетичната надпревара тази година журито в състав Младен Влашки, Здравко Дечев и Станислава Станоева не присъди първа награда

Призът на Радио Пловдив спечели блогърката Заря Божкова от Пловдив. Наградата на Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” за поет-студент журито присъди на Галина Вълчева, която е докторант в Пловдивската Алма Матер.

С наградата ваучер от туристическа агенция беше отличена журналистката Ивета Данаилова- Пешева от Сливен , а призът на елитен пловдивски хотел отиде при Ивелина Никова от Провадия.

Церемонията по връчването на наградите в престижната надпревара се проведе в пловдивската книжарница „Хермес Централ” на 15 октомври, когато Добромир Тонев щеше да навърши 60 г. Големият поет си отиде от този свят през 2001г.

В чест на юбилейното издание на конкурса шефът на издателство „Хермес” Стойо Вартоломеев обеща да издаде сборник с всички отличените творби през годините.

Авторката на поредицата за Хари Потър е родена на 31 юли. Надпреварата в нейна чест е за рисунка, стихотворение или разказ на фентъзи тематика. Творбите трябва да се представят до 18 септември, а наградите ще получите на 24 септември, съобщиха от библиотеката.

За участие се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2014 и 2015 г. Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 октомври 2015 г. на адрес: 1v_konkurs@abv.bg

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда „13 века България“ в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2015 г.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник“, както и на сайта на изданието.

Авторите на номинираните текстове ще имат възможност да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестник“, съобщават от изданието.

Ето стихотворението, с което Мариана Дафчева извоюва първото място:

Дванайсет е

Кога ще дойде този знатен принц?!
Пантофката ми отесня от стъпки.
Мухлясва роклята във нечий скрин
на „акция” продадох феи – кръстници.
Кога ще дойде, мина полунощ.
И много полунощи изредиха се.
Презряха тиквите – кило за грош.
А мащехите ми са все усмихнати.
На девет пъти бобчета садих
и девет стълби до небето вдигах.
Косите си разпръсвам призори,
но принцът мил така и не пристига.
И пак е полунощ. И съм на бал.
И ябълката е отровно кисела.
Джуджетата крещят на бек вокал,
дрогирани със валиум и бира са.
Къде се бави, цяла изтрептях.
Дали не е забърсал мажоретка.
Риплей натискам. Вчерашното „бях”
е само касов бон, за чужда сметка.

Дванайсет е.

Мариана Дафчева е родена на 16.06.1971 г. в Асеновград. По професия е детски учител. Автор на стихосбирките: „Сетива“ (1996), „…И съм само желание“ (2006), „Одраскана луна“ (2010). Носител на национални, регионални и областни награди за свои книги и участия в конкурси за поезия и проза, по-важните от които са: националния поетичен конкурс „Димчо Дебелянов“ (1987), сп. „Тракия“, Мелнишки вечери на поезията (2005), „От заник слънце озарени, алеят морски ширини“ (Поморие, 2011), награда за поезия на СНБП (2012), от националния конкурс „Мара Белчева“ (2012), от националния литературен конкурс „Рада Казалийска“ (2012). Член е на СНБП, зам.-председател на Сдружение за култура „Ново Арт Общество“ – Асеновград, гл. редактор на списанието за литература, изкуство и култура „Нов Вечерник“ (Асеновград).

„Десет хиляди неща“ на Джон Спърлинг спечели престижното отличие „Уолтър Скот“ за историческа художествена проза, съобщи „Дейли експрес“. Литературният приз е един от най-щедрите във Великобритания, защото е придружен от солиден чек.

Действието в книгата се развива в Китай през 14 век. Джон Спърлинг й посвещава 15 години от живота си. След като различни издателства упорито отхвърлят творбата му, миналата година тя все пак е публикувана от „Дъкуърт пъблишърс“.

Според журито, присъдило наградата „Уолтър Скот“, книгата на Спърлинг поднася „завладяваща и елегантно обрисувана картина на стария Китай, като същевременно оставя усещането, че е забележително съвременна“.

Победителите в отделните категории бяха наградени на церемония в къщата музей „Христо Г. Данов“ в Стария Пловдив.

Три от отличията отидоха при творци на издателство „Жанет 45“. Йордан Велчев е победителят в категория „Хуманитаристика“ за трилогията „Балканският човек“. В раздел „Българска художествена литература“ бе отличен Чавдар Ценов за „Отклонения наесен“. Люба Халева бе наградена в  раздела „Изкуство на книгата“.

За преводна литература статуетката отиде при Петко Хинков за превода от китайски на „Сън в алени покои“, изд. „Изток-Запад”. За електронно издаване и нови технологии приза получиха Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов – за сайта „въпреки.com”.  Великотърновската библиотека „П.Р.Славейков“ и бутиковата пловдивска книжарница „София -Т“ получиха наградите за библиотечно дело и книгоразпространение. В категорията „Издание за деца“ спечели  издателство „Точица“ – за „Когато искам да мълча” от Зорница Христова.