Авторката на „Как се пише?“ Павлина Върбанова обяви, че си къса дипломите и закрива най-популярния онлайн справочник за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език. Така известната филоложка реагира на обяснението, което МОН даде за спорния въпрос 17 от националното външно оценяване по БЕЛ за седмокласниците. След изпита десетки учители по български език изпаднаха в недоумение защо в текст с 15 грешки учениците е трябвало да търсят 14. Проблемът се оказа в начина на изписване на „лесно преносима“. В Официалния правописен речник на българския език думата „леснопреносим“ е написана слято. От МОН обаче обясниха, че пак според същия речник става въпрос за словосъчетание, което се пише разделно.

„След като прочетох обяснението за “лесно преносима и достъпна”, придружаващо верните отговори на НВО по български език, отивам да си скъсам дипломите и закривам сайта“, написа във Фейсбук Павлина Върбанова. „Логичните въпроси за мен са: Защо ще приемате за вярно нещо, което според вас не е вярно? Защо заложихте това в задача за седмокласници? Аз имам обяснение за ситуацията и то е толкова очевидно, че не е нужно да си специалист, за да стигнеш до него“, коментира още Върбанова, която е доктор по български език и съавтор на няколко учебника, утвърдени от МОН.

Учители откриха грешка в теста, който се падна на националното външно оценяване по български език и литература след 7. клас.

Задача №17 изисква учениците да препишат текст, като поправят допуснатите в него 14 грешки – правописни, пунктуационни и при членуване.

Оказва се обаче, че грешките са с една повече – 15.

Уверете се сами.

Текстът с грешките:

Предпочитана и утричана бутилираната вода се налага като беспорен фаворит на световният пазар сред напитките. Тя е станала не разделна част от живота ни и е едно от най голямите потребителски явления на нашето савремие. Засилената ѝ употреба, се свързва с идеята за намаляване на консомацията на беззалкохолните напитки, като следва да се отчете и факта, че е лесно приносима и достъпна в търгофската мрежа.

Същият текст, но с коригираните грешки:

Предпочитана и отричана (1), (2) бутилираната вода се налага като безспорен (3) фаворит на световния (4) пазар сред напитките. Тя е станала неразделна (5) част от живота ни и е едно от най–големите (6,7) потребителски явления на нашето съвремие (8). Засилената ѝ употреба (9) се свързва с идеята за намаляване на консумацията (10) на безалкохолните (11) напитки, като следва да се отчете и фактът (12), че е леснопреносима (13, 14) и достъпна в търговската (15) мрежа.

Спорната задача не е за подценяване, защото е разколебала, объркала и забавила децата по време на изпита, коментират учителите.

По-късно от МОН дадоха следното обяснение: „Независимо от това, че в текста словосъчетанието лесно преносима не е използвано като сложна дума и е правилно да се пише разделно в съответствие с Официалния правописен речник на българския език (виж. 55.6 и 53.17.1), за вярно ще се приема и леснопреносима“.

В същия речник на стр. 354 думата „леснопреносим“ е написана слято.

На задача №17 седмокласниците ще получат по 1 т. за всяка поправена грешка, но не повече от 14 т.

КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 12. включително.

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в българските домове.

По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки – вълнени. Първоначално обагрянето на вълнените нишки се е постигало с естествени багрила. Сред предпочитаните цветове са тъмносиният, аленочервеният, зеленият и черният, като във всеки отделен килим винаги преобладава само един от тях. В зависимост от трудността на елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра за един месец. И понеже един килим се е тъчал бавно, котленките са се групирали и са си помагали.

За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В най-богатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. За чипровските килими и днес продължава да битува вярването, че служат не само за украса и за създаване на уют в дома, но и че носят на къщата и на нейните обитатели добра сполука.

Традицията на килимарското производство е жива и днес в България. Майстори в Котел и Чипровци продължават да тъкат килими по съответните традиционни технологии.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 9. до 12. включително.

[wp_quiz id=“10737″]

Приказката „Богатствата на момъка“ на Георги Русафов се падна за преразказ на националното външно оценяване по български език и литература след 7. клас.

Задачата на учениците бе да преразказват от името на момъка.

Изпитът започна в 9 ч. Преди това в МОН бе изтеглен Вариант 1.

Първата част е тестова със затворени и отворени  въпроси, втората – преразказ с дидактическа задача. Седмокласниците могат да съберат максимум 100 точки от двата модула.

От тази година вече е задължително ученикът да работи и по двете части в изпитния формат. Преди той можеше да се откаже от втория модул, който беше решаващ за приема в гимназиите, докато сега двете части формират обща оценка. Тя ще бъде вписана в специална графа в дипломата за основно образование, но няма да влияе върху годишния успех. 

Резултатите от изпита трябва да бъдат готови до 27 юни. С него учениците формират бала си за  кандидатстване в гимназия.

Откриха грешка в теста за седмокласниците

ТЕСТА И ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК.

ПРИКАЗКАТА „БОГАТСТВАТА НА МОМЪКА“ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.