Мислите на поета за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, са облечени в емблематични за творчеството му рими.

Неговите „словесни ребуси за любовта“, мъката му по изгубените за родината българчета, копнежът му да се посвещава на своята лирична муза всекидневно, да не замлъква перото му задълго, са само част от темите.

О, боже, закъде съм… Шегата настрана.
Почти не се заглеждам във хубава жена.
Сънят ми е реалност… Реалността е сън…
И значи… И изобщо… И въобще… Мрън-мрън!

Паулу Коелю е най-известният съвременен чужд писател у нас. Това показва изследване на читателските практики в България през 2014 г., направено от екип на проф.Александър Кьосев и агенция „Алфа рисърч“.

При проучванията през 2009 и 2006 г. номер едно по популярност у нас е бил Дан Браун, който сега остава на второ място. Прави впечатление, че към първите двама тази година се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни чужди автори у нас са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.

Сред съвременните български автори най-известен продължава да бъде Стефан Цанев, следван от Валери Петров. През 2014 г. Иво Сиромахов е изпреварил по популярност Недялко Йорданов. В първата десетка попадат също Антон Дончев, Иван Вазов, Георги Господинов, Людмила Филипова, Алек Попов, Христо Ботев. Интересното е, че въпросът към участниците в анкетата е „Можете ли да назовете трима съвременни български автори (поети или писатели)?“, а част от тях са посочили Вазов, Ботев и Йовков.

За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37% – стойност, приблизително равна с тази от проучването през 2009 г. (36%). Над половината българи признават, че не са чели нищо от наш писател повече от една година.

Още от изследването:

Всеки трети не е отварял книга през 2014 г.

Харчим до 10 лв. за книги на месец

Един от най-известните телевизионни водещи отпреди 10 ноември е бил агент на Държавна сигурност (ДС) и пишел доноси срещу Недялко Йорданов. Това разказа самият поет в предаването ДикOff по Нова телевизия.

Той разбрал това, след като му позволили да прочете досието си след 1989 г. Оказало се, че в него се съдържала информация и за него, и за баща му, убит през 1950 г. от тогавашния режим.

„Беше написано, че съм се оплаквал, че са спрели книгата ми от издаване във варненско издателство“, каза Йорданов.

Той прочел още, че водещият бил посъветван от отговорния за него офицер от ДС да проведе разговор с Йорданов и дори да го покани за събеседник в предаването си. „Поканиха ме“, спомни си още поетът.

Йорданов разказа за живота отпреди 10 ноември и за трудностите и перипетиите, които семейството му е имало с режима на Тодор Живков и преследването от службите и Държавна сигурност.

Според него обаче в днешния политически живот има не по-малко проблеми. „Аз в момента не виждам един човек, за когото да кажеш – „да, ето“, бе категоричен поетът, след като направи анализ на силните политици на деня и отношенията между тях.

Йорданов говори с много любов и за синовете си, срещу които също са извършвани посегателства – преди заради режима, а и сега – заради професията, която упражняват.

„И двете ми момчета в момента са се набутали в най-врящия казан, който става наоколо. Да си журналист – това е много страшно“, коментира той и припомни: „Асен (Йорданов) щяха да го убият от бой, а на Недялко (Недялков) взривиха редакцията“.

Писателят изрази искреното си възхищение и преклонение пред Радой Ралин и Валери Петров. „Те бяха уникални поети, никога няма да се родят такива. Няма такива хора вече. Тогава съпротивата пречистваше, сега няма срещу кого да се съпротивляваш“, допълни той.