Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

***

Моите песни,
скитат без път,
блесват нечути
в скръбната есен — и
пак замълчат.

Моята лютня,
писък в нощта,
стене прокудена
и безприютна
вън от света.

***

Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.

В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.

***

Във тоя век на хищно изтребление
о, Господи, нима съм аз за там?
— Ти ме дари с божествено смирение,
превърна моята душа на храм

и в оня миг на свято вдъхновение
над мене Ти простря десница сам
и промълви слова, които знам
от тъмний ден на своето рождение.

О, Господи, кому съм нужен там?

***

Съмна в сънните градини,
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.

Сребърни лъчи долавят
на живота песента
и смирено благославят,
благославят вечността.

Събуди се, дух замрежен
среди рой самолъжи,
за блена си — чист и нежен,
чист и нежен разкажи.

***

Тихата бащина стряха!
Тамо шумяха
някога тъмни лози;
своята тайна мълвяха,
сякаш не бяха,
сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,
думи невинни
ронеше ясна луна.
Слушаха, ден не видели,
чисти и бели,
бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,
гаснем немили
с първите златни лъчи.
И сред пустиня безбрежна,
плаха и нежна,
моята песен звучи.

Ето стихотворението, с което Мариана Дафчева извоюва първото място:

Дванайсет е

Кога ще дойде този знатен принц?!
Пантофката ми отесня от стъпки.
Мухлясва роклята във нечий скрин
на „акция” продадох феи – кръстници.
Кога ще дойде, мина полунощ.
И много полунощи изредиха се.
Презряха тиквите – кило за грош.
А мащехите ми са все усмихнати.
На девет пъти бобчета садих
и девет стълби до небето вдигах.
Косите си разпръсвам призори,
но принцът мил така и не пристига.
И пак е полунощ. И съм на бал.
И ябълката е отровно кисела.
Джуджетата крещят на бек вокал,
дрогирани със валиум и бира са.
Къде се бави, цяла изтрептях.
Дали не е забърсал мажоретка.
Риплей натискам. Вчерашното „бях”
е само касов бон, за чужда сметка.

Дванайсет е.

Мариана Дафчева е родена на 16.06.1971 г. в Асеновград. По професия е детски учител. Автор на стихосбирките: „Сетива“ (1996), „…И съм само желание“ (2006), „Одраскана луна“ (2010). Носител на национални, регионални и областни награди за свои книги и участия в конкурси за поезия и проза, по-важните от които са: националния поетичен конкурс „Димчо Дебелянов“ (1987), сп. „Тракия“, Мелнишки вечери на поезията (2005), „От заник слънце озарени, алеят морски ширини“ (Поморие, 2011), награда за поезия на СНБП (2012), от националния конкурс „Мара Белчева“ (2012), от националния литературен конкурс „Рада Казалийска“ (2012). Член е на СНБП, зам.-председател на Сдружение за култура „Ново Арт Общество“ – Асеновград, гл. редактор на списанието за литература, изкуство и култура „Нов Вечерник“ (Асеновград).