Наричана „археоложката на комунизма“, писателката трупа голямата си популярност най-вече с изследванията си на ядрената катастрофа в Чернобил, нахлуването на СССР в Афганистан и ролята на жените в Червената армия през Втората световна война. Всеки от трудовете на Алексиевич е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен.

Предстои издателство „Парадокс“ да публикува три нейни книги на български – „Време секънд хенд: Краят на руския човек“, „Войната не е с лице на жена“ и „Последните свитетели“, като последните две ще излязат в един том.

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск. Дъщеря на беларусец и украинка. Когато бащата приключва военната си служба, семейството се мести в Беларус. След края на гимназията Алексиевич работи като учител и журналист.

Алексиевич събира материали за първата си книга – „Войната не е с лице на жена“ (1985), в продължение на години. Трудът се базира на интервюта със стотици жени, участвали във Втората световна война.

Онова, което Алексиевич прави е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове, отбелязват от Шведската академия.

Писателката последователно се противопоставя на политиката на президента на Беларус Александър Лукашенко. След идването му на власт държавното издателство спира да издава книгите й. В същото време Алексиевич се отнася иронично към беларуската опозиция, която я критикува за избора й да пише творбите си на руски.

Заради критиките си към режима в Беларус писателката често сменя местоживеенето си – установявала се е в Италия, Франция, Германия, Швеция.

Като председател на журито за престижното международно отличие Даниус ще обяви името на тазгодишния лауреат. На събранието на академията тя ще седне в кресло №7, което е принадлежало на Селма Лагерльоф – първата жена, удостоена с Нобелова награда за литература.

53-годишната Сара Даниус е професор по литературознание. Родена е в Стокхолм, учила е във Франция, работила е във Великобритания, Германия и САЩ. Тя експерт по творчеството на Марсел Пруст, Гюстав Флобер, Джеймс Джойс. През 2002 г. излиза фундаменталният й труд „Чувствата на модернизма: технологии, възприемане и естетика”.

„Сега започва тежката работа“, заяви постоянният секретар на академията Петер Енглунд. Той предупреди, че никой не трябва да обявява кой е номиниран, защото това може да доведе до дисквалификация на кандидата.

Първоначално ще се направи временен списък от 20 до 25 имена, които до края на май трябва да бъдат намалени до 5. Победителят ще бъде обявен през октомври.

Миналата година академията обсъждаше 210 предложения и присъди наградата на френския писател Патрик Модиано.