Те са имали възможност да общуват с папата, да му изпращат въпроси и да получават от него отговори. Тезата за тормоза се основава на интерпретацията на период от живота на папа Франциск, за който се споменава и в официалната му биография.

От 1990 до 1992 година Хорхе Марио Берголио, както е светското име на папата, е изпратен на „заточение“ в Кордова, на 700 километра от Буенос Айрес, по решение на местното ръководство на Ордена на йезуитите, към който принадлежи. Живее в стая с площ от 12 квадратни метра и няма право повече да преподава, а може да изпълнява само функциите на духовен наставник и изповедник.

Авторите на биографията пишат за подета „кампания за дискредитиране“ заради по-ранната му дейност в йезуитското братство. Според тях периодът, прекаран в Кордова, представлявал за бъдещия папа „тъмната доба на духа“ – термин, който в християнския мистицизъм се използва за описание на последния стадий от духовно-психическото преобразяване, предизвикващ понякога дълбоко страдание и вътрешно помрачение.

Още ненавършил 37 години, Хорхе Марио Берголио е избран през 1973 година за провинциален предстоятел на провинция Аржентина, съгласно организационната структура на Ордена на йезуитите. Орденът се оглавява от генерален предстоятел и е териториално разделен на провинции, отговарящи на съответните държави, където присъства духовната организация. Папа Франциск
сам определи дейността си като провинциален предстоятел в интервю за списание „Чивилта католика“, официалният печатен орган на йезуитите.

„В началото моето управление като йезуит имаше много недостатъци. Моят авторитарен и рязък подход при вземането на решения доведе дотам да бъда обвинен, че съм ултраконсервативен“, посочи папата.

Според аржентинските биографи това е причината срещу него да бъде започната кампания, която се разпространила и в други йезуитски провинции. Не е изяснено обаче защо именно в този период Свети папа Йоан Павел Втори издига Берголио за помощник-епископ на Буенос Айрес и той се завръща в столицата, където по-късно става архиепископ до възкачването му на Свети Петровия престол.

Ватикански източници са на мнение, че изпращането в периферията е целяло да го отдалечи от многобройните му последователи сред послушниците и младите членове на йезуитския орден.

Що се отнася до тезата за „тъмната доба на духа“, отговорът на папа Франциск е:“Аз не бих употребил за себе си термина „тъмна доба“ и нека не прекаляваме. Тъмната доба на духа е за светиите, а аз съм най-обикновен човек. За мен Кордова бе период на вътрешно очищение“.

БТА