Носителят на Голямата награда ще получи 200 лв. Първо място носи 150 лв., а второ – 100 лв. Има и две трети награди от по 50 лв.

Конкурсът бе учреден през 2014 г. по случай 100-годишнината на НЧ „Братя  Миладинови – 1914” и  80-годишния юбилей на поета Евтим Евтимов.

Ето финалистите (по азбучен ред):

Галина Иванова от Варна – със стихотворението „Небе над Петрич“

Ива Венкова от София – със стихотворението „Надежда за изупление“

Йордан Йорданов от Благоевград – със стихотворението „Сбогуване“

Катя Кирянова от Петрич – със стихотворението „Луда шира“

Кръстьо Раленков от София  – със стихотворението „Рисуване на августовска жена“

Магда Гашева от Петрич – със стихотворението „С обич“

Надежда Радева от Русе – със стихотворението „Горчиво вино с първата жена“

Николай Дялков от Тополовград – със стихотворението „Под стряхата на кротката ми нежност“

Николина Милева от Тетевен – със стихотворението „Припомнѝ ми смеха на една чучулига“

Паун Гашев от Петрич – със стихотворението „Виновни ветрове“

Радина Стоева от Пловдив – със стихотворението „Последната жена“

Светла Гунчева от Бургас – със стихотворението „Опорна точка“

Христина Мътнешлиева от Петрич – със стихотворението „Аз и ти“.

Точно преди една година с първия национален поетичен конкурс „Горчиво вино“ изгря нова поетична звезда – Петя Стефанова от Тетевен, която безапелационно спечели Първа награда със стихотворението си „Среднощна приказка“. След утвърдени и обичани автори като Маргарита Петкова, Ана Александрова и Евстати Бурнаски през пролетта на тази година тя спечели и Голямата награда от международния конкурс „Лирични гласове“, която за пръв път отиде при един все още недостатъчно известен поет. Наградата от Петрич стана повод Петя Стефанова да привлече вниманието на издателство „Изида“, което застана зад творчеството й и подготви първата й поетична книга, която спечели конкурс на Министерство на културата през тази година. Изданието, озаглавено „Среднощна приказка“, излезе тази седмица.

За книгата „Среднощна приказка“

Стиховете на Петя Стефанова ни връщат вярата в днешната българска поезия – че някой някъде, в едно малко градче, тихо, скромно и ненатрапчиво създава шедьоври, стихове, които докосват сърцето на всеки, който ги прочете.

Тук са претворени житейските измерения на човешкото съществуване и на Любовта – удоволствието, страданието, пустотата, разстрела, безразличието. Децата са въплъщение на смисъла да оставиш нещо от себе си, напомняне, че си бил, че си, че ще бъдеш; всичките усилия да създадеш съвършенство, което от самото си раждане си има собствена уникалност. Лирическата героиня има много лица – с раздрана риза и с пробити длани, или с тъга, надиплена спретнато под завивката; с душа, подобна едновременно на птица и на надгробна плоча, многоизмерна и същевременно семпла до съвършена простота; малка като копче на детска блуза, необятна като небе, окъпано от дъжд, като дълбоки, кървящи рани, които нито времето, нито изцелението могат да заличат. Има я и войнишката колона на ежедневните открития за себе си, в която на всеки десет слепи има по един прогледнал.

Това е книга, която зарежда с оптимизъм по отношение на съвременната българска поезия и мисията й да облагородява и извисява.

Може би същият шанс – да стигне до най-широката читателска публика в България, ценяща поезията, очаква и тазгодишния победител в конкурса за любовна лирика „Горчиво вино“. Името на победителя ще стане известно в събота, 12 септември.

Журито с председател Евтим Евтимов отличи талантливата поетеса за стихотворенията й „Скитникът“ и „Тишина“. Петя Стефанова посвети наградата на съпруга си Николай, който бил нейният стимул за творчество: когато я ядосвал най-много, тя създавала най-хубавите си стихове.

В тазгодишния конкурс взеха участие 25 автори от 12 страни и близо 300 от България. Според журито творбите на българските участници са били много по-силни и запомнящи се. По тази причина само със специални награди бяха отличени трима чуждестранни поети – Лучано Тараско (Италия), Людмила Чебишева (Русия), Мубера Исакович (Босна и Херцеговина). За сметка на това се наложило в раздела за български автори трите награди да бъдат дублирани. Двете първи награди отидоха при Елисавета Шапкарева (София) и Мария Панайотова (Ямбол). Втори награди получиха Даниела Йорданова (Севлиево) и Станислава Немска (София). Трети награди журито присъди на Рени Митева (Мездра) и Светла Гунчева (Бургас).

Инициатор и главен двигател на конкурса е поетесата Романьола Мирославова, самата тя носителка на много български и международни отличия. Съорганизатори са Съюзът на българските писатели, Столична библиотека, Сдружението на софийските читалища, НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“, издателства и др.

Ето двете стихотворения, донесли Голямата награда на Петя Стефанова.

Тишина

Сред намърморената тишина

момчето си събра багажа.

А майка му – останала сама,

не знаеше какво да каже.

Продъниха се всички светове,

а пръстите се чупеха, присвити;

и сиви бяха дни и цветове,

очите й угасваха изтрити.

Сама до прага, сам – сама

му махна и приседна кротко.

Тя беше майка и жена,

раздялата я сви на топка.

Остана. Дни и времена

принадлежаха й до края.

Но бе самичка. Сам – сама

в помръкналата бяла стая…

***

Скитникът

Той е самотен, жаден за любов скитник.

С побелели страни от дълго очакване.

Никой не го посреща, никой не пита,

дали го болят надеждите смачкани.

Той е вибрация в ада на празното,

замлъкнало ехо в дома си напуснат.

Дали я обича, или вече я мрази,

дълбае сега във своите чувства.

Не я обвинява. Тя ражда жаждата.

Нейната липса отваря пътища.

Любовта е онази фатална проказа,

по-заразна от чума, иначе – същата.

С уморено сърце ще прекрачи във нищото –

в безизходни каньони, до болка корави.

Пустошта ще го глътне – горд и отприщен,

пътя назад, към дома си, забравил.

Внимателно ще си избере лобно място,

ще лежи примирено –

и самотен, и ничий.

А небето над него

ще е толкова тясно –

благодарен за нея,

и оттам

ще обича.