Ден след 9 септември „Сестри Палавееви“ ще щурмуват театралната сцена в Пловдив. Премиерата на постановката по едноименния роман на Алек Попов ще е на 10 септември от 19:00 ч. в Дом на културата „Борис Христов“. С нея ще стартира 19-ото издание на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.

Драматизацията е дело на самия писател и неговата съпруга Деляна Манева, режисурата е на Елена Панайотова, а сценографията – на Петър Митев. За костюмите отговаря Николина Костова-Богданова, музиката е от Асен Аврамов, хореографията – от Татяна Соколова, видеодизайнът – от Петко Танчев.

Младите актриси Боряна Братоева и Мила Люцканова ще се превъплътят в ролята на сестри Палавееви. Зрителите ще видят на сцената още Добрин Досев, Симеон Алексиев, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Димитър Димитров, Красимир Василев, Троян Гогов, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Петър Петров, Тихомир Кутев, Александър Секулов – Младши.

Авторът на романа „Сестри Палавееви” признава, че драматизацията на текста никак не е била лесна, тъй като става въпрос за епична продукция с много действащи лица. „По принцип, когато един роман се адаптира за театър, в повечето случаи участват много лица. Невъзможно е това да се направи с много малко хора”, коментира Алек Попов. Според него това е било едно от основните предизвикателства.

Действието ни връща в разгара на Втората световна война, когато България се раздира от остри граждански конфликти. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Те попадат в отряда на Медвед, суров и властен командир, преминал през школата на съветското военно разузнаване. Още с пристигането си красивите близначки внасят смут в сърцата на народните бойци. Само няколко часа по-късно отрядът попада в засада. Оцелелите намират убежище в тайнствения Дадански лес…
История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия тоталитаризъм. Студената война заварва близначките от двете страни на желязната завеса.

Победителите в отделните категории бяха наградени на церемония в къщата музей „Христо Г. Данов“ в Стария Пловдив.

Три от отличията отидоха при творци на издателство „Жанет 45“. Йордан Велчев е победителят в категория „Хуманитаристика“ за трилогията „Балканският човек“. В раздел „Българска художествена литература“ бе отличен Чавдар Ценов за „Отклонения наесен“. Люба Халева бе наградена в  раздела „Изкуство на книгата“.

За преводна литература статуетката отиде при Петко Хинков за превода от китайски на „Сън в алени покои“, изд. „Изток-Запад”. За електронно издаване и нови технологии приза получиха Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов – за сайта „въпреки.com”.  Великотърновската библиотека „П.Р.Славейков“ и бутиковата пловдивска книжарница „София -Т“ получиха наградите за библиотечно дело и книгоразпространение. В категорията „Издание за деца“ спечели  издателство „Точица“ – за „Когато искам да мълча” от Зорница Христова.

В навечерието на церемонията от Министерството на културата обявиха номинациите, разпределени в девет категории – българска художествена литература, преводна художествена литература, хуманитаристика, изкуство на книгата, издание за деца, книгоразпространение, представяне на българската книга, библиотеки и библиотечно дело, електронно издаване и нови технологии.

Награждаването ще е от 17 часа в къщата музей на Христо Г. Данов в Стария Пловдив.

Журито, състоящо се от трима представители на организаторите – Министерство на културата и Община Пловдив, както и шестима специалисти в областта на книгата и литературата, ще избере най-добрите сред номинираните през тази година на последното си заседание в дома музей „Христо Г. Данов“ непосредствено преди самата церемония.

Националната награда “Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура е учредена през 1999 г. от Министерството на културата, Национален център за книгата и община Пловдив във връзка с провеждането на “Европейски месец на културата”. Наградата се присъжда традиционно ежегодно по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, за принос в националната книжовна култура през едногодишния период от последното й връчване.

Наградените получават статуетка, изработена от скулптора Диана Райнова, диплом и парична сума.

НОМИНАЦИИ

Българска художествена литература

Здравка Евтимова – за „Една и съща река” –  изд. „Жанет 45”
Валентин Дишев – за Трилогията „Тезей”
Чавдар Ценов – за „Отклонения наесен” – изд. „Жанет 45”
Васил Балев – за „Стихотворения” – изд. „Факел експрес”
Галин Никифоров – за „Лисицата” – изд. „Сиела”

Преводна художествена литература

Петко Хинов – за превода на „Сън в алени покои” от Цао Сюецин – изд. „Изток – Запад”
Мария Енчева – за превода на „Вечерята” и „Вила с басейн” от Херман Кох – изд. „Колибри”
Здравка Петрова – за превода на „Герой на нашето време” от Михаил Лермонтов – изд. „Сонм”

Хуманитаристика

Йордан Велчев – за „Балканският човек XIV-XVII век” – изд. „Жанет 45”
Издателство „Изток – Запад” – за „Черната тетрадка” на Илия Бешков
Издателство „Парадокс” – за „Цветя от края на 80-те” от Румен Янев и Емил Братанов и за „Умирам за България” от Борислав Дичев

Изкуство на книгата

Издателство „Просвета” – за „Българският буквар. 200 години в първи клас” от Антон Стайков и Свобода Цекова
Люба Халева – за оформление на книги на издателство „Жанет 45”
Кирил Златков – за „Когато искам да мълча” – на изд. „Точица”

Издание за деца

Издателство „Точица” – за „Когато искам да мълча” от Зорница Христова
Издателство „Жанет–45” – за „Лапи” от Т. Яна Якова
Юлия Спиридонова – за „Бъди ми приятел” – ИК „Кръгозор”

Книгоразпространение

Книжарница „Гринуич”
Книжарница „София – Т”

Представяне на българската книга

Младен Влашки – за „РоманОлогия ли? Съвременният български роман между употребата и експеримента” – ИК „Хермес”
Вестник „Култура” – за книжните рубрики
Асоциация „Българска книга” – за съпътстващата културна програма на Панаира на книгата

Библиотеки и библиотечно дело

РБ „П. Р. Славейков” – гр. В. Търново
Университетска библиотека, Софийски университет

Електронно издаване и нови технологии

Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов – за сайта „въпреки.com”
Издателство „Колибри”

Във финалната надпревара участваха още София, Варна и Велико Търново. Международно жури, съставено от 13 изявени експерти в областта на културата, обаче отсече, че Пловдив е най-достойната кандидатура.

Инициативата „Европейска столица на културата“ се организира от Еврокомисията и всяка година се избират два града от различни държави, които носят титлата. За 2019 г. градовете ще са от България и Италия.

На Апенините ще определят своя фаворит през октомври. Там се състезават Каляри, Лече, Матера, Перуджа, Равена и Сиена.

Спечелилите градове получават и парична награда от Европейската комисия в размер на 1,5 млн. евро, която се изплаща през 2019 г., за да подпомогне планираната културна програма тогава. Основните инвестиции обаче трябва да дойдат от общината, държавата, структурните фондове и бизнеса.

Пенка Калинкова, театровед ♦

Как  да се ориентираш в 23-те предложения на пловдивската „Сцена на кръстопът” и още 17 в съпътстващата  програма и кое да предпочетеш?

Не бива да се изпуска откриването на Античния театър – не всеки ден се играе Дюренмат върху многовековна орхестра, а „Херкулес и Авгиевите обори” е сякаш писана днес и за днес.

Ако търсим големите, вечните смисли и послания, трябва да изберем и „Антигона” във версията на Жан Ануи и постановката на Иван Добчев, защото „Те, Антигоните, винаги противопоставят собствения си морал на каузата на държавните мъже, отказват да се подчинят на здравословните правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си”.

Класиката затова е и класика, защото винаги може да звучи съвременно. Темата за скъперничеството е третирана в комедията на Молиер, но и Бен Джонсън във „Волпоне” подлага на сатирично осмиване човешката алчност и ненаситност. Чия работа ще предпочетете – на Сатиричния театър или на Малък градски театър  „Зад канала”, на Здравко Митков или на Лилия Абаджиева, на Владимир Пенев или на Георги Мамалев? Изборът е ваш.

Владимир Пенев можете да гледате и в „Жана”, най-новото представление на режисьора Явор Гърдев. Главната роля в пиесата на Ярослава Пулинович се играе от голямата Светлана Янчева.

Няма да има равнодушни и към „Госпожа Министершата” от Бранислав Нушич – това заглавие винаги събира любопитни пловдивчани, а този път в главната роля е удостоената с „Икар” за своето изпълнение Лилия Маравиля.

За най-добро представление на сезона „Аскеер” грабна Варненският куклен театър с „Професия лъжец”, сценарий, сценография и режисура Стефан (Теди) Москов. Е как да го пропуснеш?

Пловдивчани винаги избират големите театрални звезди и няма никакво съмнение, че сред своите предпочитания ще наредят Николай Урумов в двете му представления – моноспектакъла „Дневникът на един луд” и „Женитба”, това е неговият Гоголев сезон. Към броеницата на своите извънстолични гастроли той нареди и Хасково и Плевен, в „Женитба” успява да бъде едновременно постановчик и изпълнител на ролята на Подкальосин.

Диана Добрева е оставила добри спомени с всичките си представления на „Сцена на кръстопът” и „Йерма” от Лорка ще бъде сред първите продадени.

Не пропускайте, обаче, и Станка Калчева и Анастас Попдимитров  в  „Още веднъж, ако позволите” – постановчик е Николай Поляков.

Каквото и да изберете на камерна сцена, няма да сгрешите. Аз бих гледала и „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка на Стайко Мурджев, и „Заешка дупка” от Линдзи-Абер на театър 199 „Валентин Стойчев”, и „Човек от Земята” от Джеръми Биксби заради необичайното присъствие на Христо Шопов на театралната сцена… А ще изпуснете ли „Догодина по същото време” с отличните Анна Петрова и Георги Кадурин?

Години наред поетът и драматургът Елин Рахнев изпълнява една специфична роля – измисля поетичния апостроф на тази толкова разнолика театрална програма. Тази година е „Театърът-утопията”. Като автор участва в 18-тото издание на „Сцена на кръстопът” с новата си пиеса „Любов”.

Предложенията на Драматичен театър Пловдив са премиерните „Сако от велур” – знаменито заглавие на знаменития Станислав Стратиев с популярния Кръстю Лафазанов в главната роля, и  ситуационната комедия „Съблечи ме!” от Джо Ортън – първото се играе в Дома на културата „Борис Христов”, второто – в Камерна зала.

Ако нещо не бива да се пропуска, това са гастролите на  чуждите театри, нищо, че Букурещ и Киев не са толкова далече. В „Президентките” от Вернер Шваб на театър „Одеон” участват три превъзходни актриси, едната от тях – Дорина Лазар е и директор на известния букурещки театър, а Киевският академичен театър на руската драма идва със спектакъл, който е проекция на изпълнения с драматизъм живот на знаменитата Едит Пиаф. Любимата на мнозина ни нейна песен „La vie en rose/живот в розово” е дала името на пиесата на Олга Гаврилюк.

Очакваме да засвидетелстваме уважение и признателност и към бащата на фестивала, любимия ни проф. Стефан Данаилов.

Вестник „Марица“

Четвъртото издание на националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ за автори до 45 г. вече започна, съобщиха от община Пловдив. Конкурсът е анонимен, а темата – свободна.

Всеки може да представи от едно до три непубликувани стихотворения. Желаещите да участват трябва да изпратят творбите си най-късно до 1 октомври 2014 г. на адрес: Пловдив 4000, пл. „Стефан Стамболов“ 1. Валидна е датата на пощенското клеймо върху плика, уточниха от общината.

Първа награда в конкурса е 400 лв., второто място носи 250 лв., а третото – 150 лв. Филологическият факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ ще връчи грамота и награда от 100 лв. на поет студент. Предвидени са и три специални награди за творба, посветена на Добромир Тонев.

Награждаването ще се състои на датата на рождението на пловдивския поет – 15 октомври, от 18,30 ч., на официална церемония, казаха още от градската управа. Организатори на конкурса са община Пловдив, местното Дружество на писателите и Поетическа академия „Добромир Тонев“.

Снимка: Aspekti.info

„След трите дни четене на открито ще поканим децата да се запишат в безплатни курсове по английски, испански, италиански и немски в Детския отдел на РБ „Иван Вазов“. Техни преподаватели ще са доброволците от „Лео клуб – Пловдив“. Входът ще е с читателската им карта, а накрая ще получат грамота“, разказа Мария Петрова, координатор на ЦРД.