Под игото | Двата бука

Под чие иго сме?

Венелина Стоянова — Thu, 25 May 2017 13:41:57 +0000

Стефан Цанев

„Под игото“ на шльокавица – браво! Подигравката, присмехът, гаврата, сарказмът е по-звучен шамар срещу простащината и ще свърши по-добра работа от патетиката, от високопарното възмущение.

Не само интернет, не само SMS-ите, вижте витрините по улиците – всички са на латиница, вижте с какви букви се изписват дори имената на телевизиите – като изключим БНТ, всички други са на латиница – защо?

ПОД ЧИЕ ИГО СМЕ, че ни смениха даже азбуката?
Навремето бях един от хората, които настояваха национален празник на България да стане 24 май, за да обявим гордо пред света, че повече от всичко ценим създадената от нас своя писменост, своята азбука, четвъртата по разпространение в света след латинската, китайската и арабската, на която пишат над 250 милиона души по света.

Ако за глаголицата може да се спори кой и защо я е създал (Кирил не е българин и азбуката му е била предназначена за Великоморавия), но тъй наречената кирилица е създадена от българи в България и на нея са написани първите български книги на български език – следователно тази азбука трябва да се нарича БЪЛГАРСКА АЗБУКА, както всички други азбуки по света носят името на народа, който ги е създал: гръцка, арабска, китайска, арменска, японска и прочие.

При влизането ни в Европейския съюз нашата азбука бе призната официално за една от трите азбуки на Европа и ние трябваше да запишем в европейските анали, че това е БЪЛГАРСКА АЗБУКА – за латинския свят кирилицата е руска, или в най-добрия случай, някаква славянска азбука. Как да знаят хората, откъде да е чувал светът, че азбуката е наша, след като ние самите тихомълком се отричаме от нея?

Тихомълком ли? Вижте на всеки български съвременен календар какво е официалното определение на официалния празник 24 май: „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.“

Излиза, че ние съвсем официално сме се отказали от своята, от българската писменост.

Казвам всичко това с прекалена тревога, защото в тези времена на всеобща омраза и разделение, на интернет и глобализация, все още ни е останало нещо, което стои високо над идеологиите и политиката, над богатствата и бедността, над краткия ни живот и над вечността, едно последно общо нещо, което ни свързва и обединява, което все още ни кара да се чувстваме един народ – това е българският език и българската азбука.

Затова трябва да ги пазим като очите си, трябва да ги браним с цената на живота си – без тях като народ ние отиваме в небитието.

Мнението е публикувано във фейсбук страницата на ИК „Жанет 45“

Още по темата:

Под игото на шльокавицата (ВИДЕО)

Под игото на шльокавицата

Венелина Стоянова — Tue, 23 May 2017 21:00:04 +0000

Поредна кампания за защита на кирилицата тръгна в навечерието на 24 май. Този път духовете разпали издателство „Жанет 45“, което отпечата Вазовия роман „Под игото“ на шльокавица, за да изобличи тази нелепа писменост, разпространявана в интернет. Изданието струва 10 лв., като за всяко закупено копие, издателите обещават да дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

Гръмката новина, че някой е дръзнал да преведе „Под игото“ на шльокавица, веднага роди вълна от недоволство. Разбрали-недоразбрали идеята на издателите, десетки грамотни и малограмотни фейсбук потребители се превърнаха в „борци“ за чиста и свята славянска писменост. От „Жанет 45“ разкриха замисъла си чрез специален клип и онлайн платформа www.podigoto.bg.

„Дръзнахме да предложим словото на Вазов, преобразено в тази нелепа писменост – шльокавицата, за да покажем, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни, за българската култура“, обясниха издателите.

„Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци. Тази псевдо-писменост се използва вече близо 20 години, откакто започна да набира скорост общуването през дигитални устройства – от навлизането на електронната поща, есемесите и чат форумите през 90-те до мобилните чат приложения днес. Много често тя е и езикът на публично заявяване на мнение в социалните мрежи. Разчитайки този феномен като застрашаващ съществуването на българския език, ние избрахме празника на българската писменост 24 май за старт на тази инициатива.

Изборът на вечния български роман „Под игото“ не е случаен. Книгата заема специално място в съзнанието на всеки българин и преобразяването й в шльокавица ясно показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата. А губим езика си, губим културата си, в крайна сметка изгубваме идентичността си“, обясняват от „Жанет 45“.

Представят библиофилско издание на „Под игото“

Венелина Стоянова — Thu, 10 Sep 2015 16:11:20 +0000

Ново библиофилско издание на романа на Иван Вазов „Под игото” възстановява текста от последното прижизнено на автора издание от 1920 г.

Книгата ще бъде представена в Големия салон на БАН на пл. „Народно събрание” на 14 септември от 18 часа, съобщиха от изателство „Захарий Стоянов“. Премиерата, на която слово ще изнесе проф. Валери Стефанов, се организира от БАН и издателството със съдействието на Министерство на културата и Британското посолство в България.

Изданието може да се купи за 50 лв. Предговорът на проф. Александър Шурбанов и проф. Майкъл Холман насочва вниманието към ролята на ранните английски и европейски преводи за превръщането на творбата в международно събитие още в края на XIX век. То ни напомня, че най-четеният български роман е издаден като самостоятелна книга първо на английски, после на български.

Романът е издаден като самостоятелна книга първо на английски през 1894 г.

120 години след появата си „Под игото” си остава най-четената и най-почитаната книга. Вазов пише романа си в Одеса в три части и така го помества в „ Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Романът предизвиква интерес, но повече сред интелигенцията. Вестник „Свобода” го нарича „перла на българската белетристика”. И въпреки това четири години след отпечатването му „Под игото” не излиза като самостоятелна книга. Колкото и да е куриозно романът е издаден като книга първо в Лондон в превод от английски, преди това да стане на оригиналния му език у дома. Изданието е дело на младия издател Уйлям Хайнеман, който включва заглавието под № 14 в своята новоучредена поредица „Международна библиотека“. С това британското издателство утвърждава статута на Вазовия роман като „световна класика”, наред с творби на Толстой, Мопасан, Бьорнсон и други именити писатели.

Как ще четат децата ни през 2028 г.

Георги Стоянов — Wed, 10 Sep 2014 07:08:30 +0000

От фейсбук страницата НекаФ хорор, некаФ хел ♦

… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.

— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

— Така ли? Коя книга?

— Ами, на тоя… Вазов. „Под игото“.

— Че защо ще я купуваш? Имаме я.

— Супер! В кой файл е?

— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

— Пфу! Та тя е на хартия!

— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

— Да смъкна безплатно книга?!

— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

— Платих я. Thanks.

— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: „Дърводелски услуги — Марко и син“. „Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!“. „Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!“. „Кредити изгодно, ниски лихви“. „RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!“…

— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

— Това пък от кой зор?!

— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…

— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

— Уфф. Привърших я най-сетне.

— Какво? За два часа си изчел „Под игото“?

— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

— Кой?!

— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

„Албена“ закри тържествата за Вазов

Георги Стоянов — Wed, 09 Jul 2014 22:09:14 +0000

С театралната постановка „Албена“, от Йордан Йовков, представена от Пловдивския драматичен театър „Н.О.Масалитинов“, завършиха тържествата, посветени на 164-та годишнина от рождението на Иван Вазов в Сопот.

Преди това в НЧ „Иван Вазов“ се състоя церемонията по връчването на Националната награда за литература „Иван Вазов“. За първи път от учредяването й през 1970 година тазгодишният лауреат Георги Господинов не получи лично отличието и статуетката на Иван Вазов. По думите на кмета на Сопот Веселин Личев отличеният от 9-членното жури писател ще бъде в Сопот в края на месеца, когато ще изпълни и „задължението“ си да засади борче в алеята на носителите на Вазовата награда.

„Благодаря, Сопот! Обичаме да цитираме „Отечество любезно, как хубаво си ти”, но нека си спомним, че последния ред там гласи „и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци.” Това също е Вазов. Роден днес“, написа междувременно в профила си във Фейсбук Георги Господинов.

Честването на рождения ден на 9 юли, започна с тържествена литургия в църквата „Св. св. Петър и Павел“. Отслужена бе и заупокойна панихида в памет на патриарха на българската литература и семейството му. През целия ден къщата-музей „Иван Вазов“ бе отворена за децата на Сопот. Те участваха в детско утро под надслов „Аз съм българче“, подготвено от Центъра за работа с деца, имаха възможност отблизо да се запознаят с живота на Иван Вазов и неговите герои.

Акцент на тазгодишните тържества бе отбелязването на 120-та годишнина от първото самостоятелно издаване на романа „Под игото“. Това е станало през 1894 година в тираж от 3000 броя, като две години по-късно романът е преиздаден отново.

БТА

Той вярваше в науката, както вярваше в Бога

Георги Стоянов — Mon, 07 Jul 2014 21:00:48 +0000

Из „Под игото“, глава I – Гост

Сам останал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от рода на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които в късо време България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земеделци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излизаха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Той вярваше в науката, както вярваше в Бога, без разсъждение. Той имаше едно славолюбие – да бъде избран за училищен настоятел в градеца си – Бяла черква. И всякога беше избиран, понеже се ползуваше с обща почест и доверие. На тая скромна обществена дейност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облаги, а особено – от конака.

„Под игото“ на 120 години

Георги Стоянов — Mon, 07 Jul 2014 19:09:23 +0000

Иван Вазов

120-та годишнина на романа „Под игото“ и 164-та от рождението на неговия автор Иван Вазов честват в Сопот. Специална изложба беше открита в родната къща на писателя. На нея се представя първото издание на романа от 1894 г. Вазов го пише по време на изгнание в Одеса в периода периода 1887-1888 г. Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“. През 1890 г. в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. излиза като самостоятелна книга.

От тогава „Под игото“ има още много издания, както на български, така и на други езици, сред които китайски (1952), арменски (1953), албански (1959/1960), естонски (1961), чувашки (1964), японски (1972).

През 2009 г. романът бе избран за най-любимата книга на българите в класацията „Голямото четене“.