Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.

На 6 март излиза дългоочакваното пето издание на един от най-обичаните български романи – „Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова, съобщиха от ИК“Хермес“. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.

Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Помага ни да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата.

Ето няколко откъса от романа, подбрани от издателство „Хермес“:

Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.

Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?

Мъжкият поглед се влияе. Сякаш е сляп! Нужни му са чужди очи, за да прогледне. Искаш ли да му се харесаш, трябва да се харесаш първо на другите. И винаги да се харесваш на всички заради един-единствен мъж.

„Ела“ – вика той и това значи буквално „сега“, а аз разбирам „завинаги“, „почакай“ – шепне той и това значи буквално „за този миг“, а аз разбирам „за всички следващи мигове“. „Отивам си“ – казва погледът му и това значи „засега“, а аз изтръпвам да не би да е „завинаги“.

Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.

Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувстват времето в неговата мигновеност и продължителност.

Нищо друго не мислех, не търсех, освен усмивката си. Да мога да продължавам да се усмихвам, сякаш нищо не се е променило, сякаш няма от какво да се плаша.

Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.

Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко.
Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без теб не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото, опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.
При един разклон мислите ми се отбиха по страничен път, завъртяха се с гумите на друг камион към един друг ден, в който и аз някъде бях нужна…

За автора

Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век. Превела е от полски „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, от старогръцки „Илиада“ от Омир, както и редица книги от полски, руски, шведски и др. автори. Била е вицепрезидентка на България (1992–1994), подава оставка.

Из послеслова Как се ражда „Пътуване към себе си“

Романът включва и автобиографични елементи. Особено често става дума за музика, тъй като авторката от дете свири на пиано, ученичка е на проф. Андрей Стоянов заедно със световноизвестния пианист Юри Буков. В спомените си главната героиня Райна се връща към детството си и споменава, че детските й дни са преминали по-често в свирене, отколкото в игри. Може би това е заблудило някои критици, които смятат, че Блага Димитрова изобразява себе си в главната героиня, и твърдят, че нейният баща е бил офицер и е разстрелян от така наречения Народен съд през 1945 г. А всъщност баща й е юрист и е починал през 1962 г.
Й. Василев