«Без късмет» от Алан Е. Мейер

Събудих се от жестока болка по цялото тяло. Отворих очи и видях стояща до моето легло медицинска сестра.
– Господин Фуджима – каза тя – имате късмет, оживяхте след бомбардировките над Хирошима преди два дена. Сега сте в болница и вече нищо не ви застрашава.
Изговаряйки всяка дума с мъка, аз попитах:
– Къде съм?
– В Нагасаки – отвърна тя.

«Предложение» от Лариса Керкленд

Звездна нощ. Най-подходящото време. Вечеря на свещи. Уютно италианско ресторантче. Малка черна рокля. Разкошна коса, блестящи очи, сребърен смях. Заедно сме вече две години. Чудесни времена! Истинска любов, най-добър приятел, никой друг. Шампанско! Предлагам ръката и сърцето си. На едно коляно. Хората гледат? Нека гледат! Прекрасен пръстен с брилянт. Зачервени бузи, очарователна усмивка.
Как така не?!

«Призрак» от Чарлз Енрайт

Веднага след инцидента побързах да се прибера вкъщи, за да съобщя на жената тъжната новина. Но тя сякаш въобще не ме слушаше. Въобще не ме забелязваше. Тя погледна директно през мен и си наля нещо за пиене. Включи телевизора.
В този момент звънна телефонът. Тя отиде до него и вдигна слушалката.
Видях как й се сбръчка лицето. Тя силно заплака.

«Благодарност» от Ендрю Е. Хант

Вълненото одеяло, което неотдавна му дадоха в благотворителния фонд, удобно обгръщаше раменете му, а обувките, които днес намери в контейнера за смет, бяха точно неговия размер.
Уличните огньове приятно сгряваха душата му сред цялата тази смразяваща тъмнина…
Извивката на пейката в парка беше толкова позната за натоварения му стар гръб.
«Благодаря ти, Господи, – помисли той, – животът е просто възхитителен!»

«Какво иска дяволът» от Браян Нюел

Двете момчета стояха и гледаха как Сатаната бавно се отдалечаваше. Блясъкът на неговите хипнотизиращи очи все още размътваше главите им.
– Слушай, той какво искаше от теб?
– Душата ми. А от теб?
– Монета за телефонен автомат. Трябваше спешно да позвъни.
– Искаш ли да отидем да хапнем?
– Искам, но сега съвсем нямам пари.
– Няма страшно. Аз имам много.

«Прозорец» от Джейн Орвис

Откакто Рита бе жестоко убита, Картър седи постоянно до прозореца.
Никакъв телевизор, четене, писане на писма. Неговия живот е това, което се вижда зад завесите.
На него му е все едно кой му носи храна, плаща сметките, не излиза от стаята.
Неговия живот е бягащи физкултурници, смяна на годишните времена, минаващи автомобили, призракът на Рита.
Картър не разбира, че в тапицирания с бял плат отвътре изолатор няма прозорци.

«Съдба» от Джей Рип

Имаше само един изход, защото нашите съдби се сплетоха в един объркан възел на гняв и блаженство. И друг начин за решение нямаше. Ще се доверим на жребий: ези – и ще се оженим, тура – и ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Тя звънна, завъртя се и се спря. Ези.
Загледахме я с недоумение.
След това в един глас казахме: «Може би още веднъж?»

«В търсене на Истината» от Робърт Томпкинс

Най-накрая в това глухо и самотно селце неговото търсене завърши. В малка схлупена къща до огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте Истината?
Старата сбръчкана вещица тържествено кимна.
– Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!

«Съвременна медицина» от Август Салеми

Ослепителна светлина на фарове, оглушително свистене, пронизваща болка, абсолютна болка, след това топла, привличаща, чиста синя светлина. Джон се почувства удивително щастлив, млад, свободен, той тръгна към лъчистото сияние.
Болката и тъмнината бавно се върнаха. Джон бавно, с мъка отвори подпухналите си очи. Бинтове, някакви тръбички, гипс. И двата му крака все едно ги нямаше. Разплаканата му жена.
– Теб те спасиха, скъпи!

Източник: Обекти

В конкурса могат да участват ученици в прогимназиален курс на обучение (IV-VIII клас). Авторите трябва да изпратят творбите си в запечатан плик, като четливо изпишат върху него личните си данни – три имена, точен
адрес, училище, електронен адрес и телефон за връзка. Разказите или есетата, в обем до две машинописни страници, ще се приемат до 20 ноември 2015 г. в отдел „Срещи и събития“ на Столична библиотека.

Журито ще класира изпратените творби най-късно до 10 декември 2015 г. Церемонията по награждаването ще се състои на 16 декември в ОКИ Столична библиотека – Мраморно фоайе.

I награда – електронен четец, плакет и грамота
II награда – плакет и грамота
III награда – плакет и грамота

Ще има и 10 поощрителни награди – книги и грамоти. За всички участници ще има книги, осигурени от Столична библиотека. Конкурсът ще завърши с Коледен концерт.

Текстовете могат да се изпратят по пощата на адрес: София 1000, пл. Славейков No4, Столична библиотека, Отдел „Срещи и събития“, за конкурса „Писмо до Дядо Коледа – За вярата и надеждата с любов“, или на електронната поща: k_otdel@mail.bg. За допълнителна информация: тел. 02/8015914 и 02/8015922 или 088 44 097 03.

През последните 17 години в литературната надпревара за къс разказ са отличавани Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Йорданка Белева, Момчил Николов, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Яница Радева, Александра Чаушова, Росен Карамфилов…

Жури в състав Димитър Коруджиев (председател), Георги Величков, Любен Петков и Деян Енев ще определи победителите, които ще бъдат наградени на специална церемония в книжарница „Хеликон-Витоша”, София, на 23 април – Световния ден на книгата.

Кандидатите трябва да изпратят творбите си в 5 екземпляра, както и CD с информация къде и кога са публикувани, кратка автобиография и телефон за връзка на адрес:

София, 1421
кв. „Лозенец“, пл. „Проф. Васил Геров” № 1
Национален дарителски фонд „13 века България”
За конкурса „Рашко Сугарев”
и на e-mail: info@fond13veka.org

Краен срок 01.04.2015 г.

Редактор от списание „New Time“ организира конкурс с изключително интересно условие. Изискванията пред участниците са следните: трябва да напишат разказ само от 55 думи, но текстът трябва да има строен сюжет, добре разгърнати герои и неочаквана развръзка.

Резултатът е уникален – получават се страхотни разкази, а самият конкурс получава невиждан обществен отзвук. В следствие на което разказите са събрани и публикувани в сборник с името „Най-кратките разкази в света“.

Вижте някои от тях. И отново ще се убедите, че едни от най-добрите разказвачи, са майсторите на кратката форма.

Вечерна изненада
Лъскавите чорапи съблазнително стягаха и очертаваха прекрасните бедра – чудесно допълнение към леката вечерна рокля. От крайчето на диамантените обеци до върха на изящните обувки на тънки токчета – всичко беше просто шикозно. Очите, с току-що нанесен грим, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с ярко червило се разтегнаха от удоволствие. Внезапно, някъде отзад се чу детски глас:
„Тате?!“
Автор: Хилари Клей

Криеница
– Деветдесет и девет, сто! Ако някой не се скрил, не съм виновен!
Мразя да водя играта, но за мен това е далеч по-лесно, отколкото да се крия. Влизам в тъмната стая и прошепвам на този, който се е притаил вътре: „Открих те!“
Изпровождат ме с поглед по дългия коридор, а в стенните огледала се отразява фигурата ми – в черна роба и с коса в ръцете.
Автор: Кърт Хоумън

История в леглото
– Внимавай, скъпа, зареден е – каза той, връщайки се в спалнята.
Беше опряла гърба си на таблата на леглото:
– Това за жена ти ли е?
– Не. Би било прекалено рисковано. Ще наема убиец.
– А ако убиецът съм аз?
Той се усмихна.
– На кого ще му мине през ума да наеме жена за убийство на някой мъж?
Тя облиза устни и се прицели в него:
– На жена ти!
Автор: Джефри Уитмор

В болницата
Тя караше с бясна скорост. Господи, само да успее да стигне навреме!
Но по изражението на лицето на лекаря в реанимацията разбра всичко.
Разплака се.
– Дойде ли в съзнание?
– Мисис Алертън, – меко заговори лекарят – трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!“.
– Благодаря. – хладно отвърна Джудит.
Автор: Барнаби Конрадещи

Прозорец
След жестокото убийство на Рита, Картър стоеше само пред прозореца. Никаква телевизия, четене, кореспонденция. Животът му се състоеше в това, което вижда зад завесите. Не му пукаше кой му носи храна, кой плаща сметките – той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите сутрин, смяната на сезоните, преминаващите автомобили, призракът на Рита…
Картър не знаеше, че в изолаторите няма прозорци.
Автор: Джейн Орви

В градината
Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея.
– Тина! Моето цвете! Любовта на живота ми!
Най-после го произнесе!
– О, Том!
– Тина, цветето ми!
– О, Том, и аз те обичам!
Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести встрани.
– Цветето ми! Ти си стъпила върху любимата ми роза!
Автор: Хоуп Ай Торес

Нещастна
Казват, че злото няма лице. Действително, лицето му не издаваше никакви чувства. Никакъв проблясък на съчувствие, а болката бе просто непоносима. Нима не вижда ужаса в очите ми и паниката на лицето ми? Спокойно, дори професионално, той свърши мръсната си работа, а накрая учтиво каза: „Изплакнете си устата, ако обичате!“
Автор: Дан Андрюс

Начало
Беше му много ядосана. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше само за едно – това, което никога не са имали. Само неговото малодушие беше пречка.
После ще трябва да се освободи от него, но още е рано. По-добре да е спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.
– Адам… – тихо се обърна към него тя.
Автор: Енрике Кавалито

Рандеву
Телефонът звънна.
– Ало – прошепна тя.
– Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в полунощ.
– Добре, скъпи.
– И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – каза той.
– Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ.
– Побързай, нямам търпение! – каза той и затвори.
Тя въздъхна, а после се усмихна.
– Интересно, кой ли беше?
Автор: Никол Уедъл

В търсене на Истината
Най-накрая, в това забутано, уединено селце търсенията му приключиха. В старата стаичка, край огъня стоеше Истината.
Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.
– Вие сте Истината?!
Сбръчканата старица кимна тържествено.
– Е, кажете какво трябва да кажа на света? Какво послание да предам?
Старицата се изплю в огъня и отвърна:
– Кажи им, че съм млада и красива!
Автор: Робърт Томпкинс

Какво иска дяволът
Двете момчета стояха и гледаха как дяволът бавно си тръгва. Блясъкът на хипнотичните му очи все още замъгляваше главите им.
– Слушай, какво искаше той от теб?
– Душата ми. А от теб?
– Монета за телефонния автомат. Спешно трябвало да се обади.
– Искаш ли да отидем да хапнем?
– Искам, но нямам никакви пари.
– Няма страшно. Аз имам много.
Автор: Браян Нюел

Съдба
Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези.
Гледахме я с недоумение.
После в един глас казахме: „Може да я хвърлим още веднъж, а?“
Автор: Джей Рип

Висше образование
– В университета само търкахме пейките – каза Дженингс, докато миеше мръсните си ръце. – След всички тези съкращения на бюджета, няма да ви научат много, просто пишат оценки и всичко си върви както обикновено.
– А вие как се научихте?
– Не сме се научили. Впрочем, можеш да погледаш как работя.
Медицинската сестра отвори вратата:
– Доктор Дженингс, викат ви в операционната.
Автор: Рон Баст

Решаващият момент
Тя почти чуваше как вратата на килията й се затръшва.
Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата й беше в чужди ръце.
В главата й започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори: „Да, съгласна съм“.
Автор: Тина Милбърн

Благодарност
Вълненото одеяло, което наскоро му бяха дали в благотворителната фондация, удобно обгръщаше раменете му, а ботушите, които днес намери в един контейнер за боклук, изобщо не му убиваха.
Уличните огньове така приятно сгряваха душата му след цялата тази смразяваща тъмнина… А скамейката в парка се оказа толкова позната за стария му, превит гръб.
„Благодаря ти, Господи, – помисли си той – животът е просто прекрасен!“
Автор: Андрю Хънт

Надпреварата се организира от Асоциация „СЕНАТОР“, Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926 г.“ и Президентски клуб „България“.

„Целта на конкурса е да поощри създаването на стойностни творби в жанра, чрез които да погледнем с усмивка на някои ситуации в ежедневието ни“, обясняват организаторите. Авторите могат да участват само с един разказ, чийто обем не трябва да надвишава 10 000 знака.

Освен посочените парични награди, ще се раздадат и поощрителни. Крайният срок за изпращане на творбите е 15 октомври 2014 г. на адрес: nashefaslubov@gmail.bg, като всеки автор трябва да даде трите си имена, адреса си и телефон за връзка.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 11 ноември 2014 г.  в зала „Триадица“ на „Гранд хотел София“. По преценка на журито, сполучливите творби ще бъдат включени в сборник.