На 22 август 1920 г. е роден писателят Рей Бредбъри. За себе си той казва: „Баща ми е Жул Верн. Хърбър Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“ Казва също: „Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.“

Ето някои любими откъси от един от най-популярните му романи – антиутопията „451 градуса по Фаренхайт“:

Добрите писатели често се докосват до живота. Посредствените само повърхностно го погалват с ръка. Слабите направо го изнасилват и го хвърлят на боклука.

Сега разбирате ли защо хората мразят книгите и се страхуват от тях? Книгите показват порите по лицето на живота. Хората, които обичат спокойствието, искат да виждат само лице, изваяни от восък, лица без пори, без коси, без израз.

Телевизията – това е „действителността”. Тя има непоредствен контакт с тебе, тя има измерения. Казва ти какво да мислиш и го набива в главата ти с гръм и трясък. Тя не може да не бъде права. Това, което тя ти казва, изглежда така правдоподобно! Тя толкова бързо те кара да възприемаш нейните собствени заключения, че твоят разум дори няма време да протестира и да каже: „Що за глупост!

Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност

Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.

Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде роден свободен и равен, както се казва в конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които да трябва да се сравняват.

Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.

Имаме всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи, но не сме щастливи. Нещо липсва. Огледах се наоколо. Единственото нещо, за което с положителност зная, че липсва, това са книгите, които съм изгорил през последните десет-дванадесет години.

Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нещо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който съшиват една о друга отделните части на Вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.

Днес повече ценят глупака в доспехи от мъдрия светец в износени дрехи.

Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш. (В интервю през 1966 г.)

Броят на поставките не е избран случайно. Той е препратка към антиутопията „451 градуса по Фаренхайт“ – едно от най-известните произведения на Бредбъри. Цената на една поставка е 88,5 долара. Част от получените средства отиват за Центъра за изучаване на творчеството на Рей Бредбъри в щата Индиана.

Сградата, в която Бредбъри е живял повече от 50 години, бе купена от известния архитект Том Мейн. Той възнамерява да построи на нейно място нова къща с басейн и градина. Домът на Бредбъри е бил демонтиран внимателно тухла по тухла, за да може материалите отново да бъдат използвани.

След смъртта на писателя през 2012 година неговият дом с 4 спални и градина е бил продаден за $1 760 000. Според изданието новият собственик е получил разрешение да разруши къщата на 30 декември, 2014. Сега от сградата не е останало почти нищо.

Вещите, включително книги и ръкописи, са били дарени на Центъра за изследване на творчеството на Рей Бредбъри в Индиана. Авторът на романа „451 градуса по Фаренхайт“ продължава да работи в кабинета си в мазето до последния си ден.

Рей Бредбъри е роден 22 август 1920 в Илинойс, а през 1934 г. семейството му се премества в Лос Анджелис. Още на 12 години той решава, че ще бъде писател. Не завършва колеж. „Прави това, което обичаш и обичай това, което правиш“, каза той. Сам признава, че е писал най-малко по 1000 думи на ден. Умира на 6 юни 2012 на 91 години.

Част от имуществото, което е принадлежало на световноизвестния американски писател Рей Бредбъри, бе продадено на търг в Калифорния за сумата от 493 408 долара, съобщи Ройтерс.

Сред вещите е прословутата градинска лопата, която е принадлежала на ирландския писател Бърнард Шоу и която е вдъхновила Бредбъри да напише поема.

Рей Бредбъри почина 5 юни 2012 година на 91-годишна възраст.

Търг за лопатата на Бърнард Шоу и Рей Бредбъри

Сечивото върви в комплект с плакет, на който пише: “С тази лопата Бърнард Шоу засади черница в обществената градина в Грейт Малвърн навръх 80-ия си рожден ден, 26 юли 1936 година. По-късно той я подари на Хари Бачълър Хигс – неговия градинар и предан приятел за 34 години.”

Бредбъри получава лопатата като коледен подарък. На търга ще бъде предложена и непубликуваната му поема, озаглавена „ДБШ и лопатата”, в която той описва влиянието на Шоу върху себе си:

Държа скъпоценната лопата в ръцете си
нейните вибриращи мълнии ме удрят
и се плъзгат по ръцете ми
духът на Шоу се катери върху мен
чувствам парливост върху брадичката си
усещам гръбнака си
стоя изправен, все едно ме е ударила гръмотевица
неговият стар глас шепне в ушите ми
мило момче, намери Троя, давай, дълбай дълбоко, намери Троя, намери Троя!

Търгът ще се състои онлайн на 25 септември и ще предлага голяма част от колекцията на Бредбъри с произведения на изкуството.