Отговорност за вандалския акт срещу скулптурата, посветена на Гьотевия герой от „Фауст“, пое анонимната организация „Казаците на Санкт Петербург“, съобщават руските медии.

В 15 часа на 26 август няколко случайни минувачи с изумление и ужас видели как мъж с чук се надвесва от покрива на прочутата Къща с дявола и започва да блъска по каменното изображение на Мефистофел, украсяващо фасадата на сградата от построяването й през 1910 г. След минути масивният барелеф се откъртил и се стоварил с трясък на земята, разказа в социалните мрежи Александър Кобринский, депутат от Законодателното събрание на Санкт Петербург.

Това е поредната вандалщина на религиозна основа в Русия. Местните медии припомнят, че преди две седмици в Манежа в Москва бяха разрушени скулптури от 60-70-те години на миналия век, като отговорност за вандалския акт тогава пое православното движение „Божия воля“. Според лидера му Дмитрий Цорионов, известен с псевдонима Ентео, излагането им било богохулство.

Книгата е преведена на повече от 30 езика, има редица номинации за престижни международни награди, включена е в предварителната селекция за Букър за 2008 г. и е удостоена с приза „Стоманен кинжал” за най-добър трилър на Британската асоциация на писателите на криминални романи.

Тази година по книгата излезе филм, който бе забранен в Русия.

„Романът „Дете 44“ от Том Роб Смит беше готов за печат на 30 март тази година, но решихме да го задържим. Причината бе нашето нежелание изданията ни да бъдат бъркани с каквато и да е политика (освен обективно поддържаща България)“, обясняват от издателство „Лечезар Минчев“.

„Книгата е издадена в Русия още преди две-три години. Филмът обаче бе забранен там. Появиха се реплики: „Това е удар на американците против Путин!“, „Гадно изопачаване на социализма!“, „Това не е възможно! Целта е да бъде злепоставена Русия!“ и други. Затова решихме, че читателят трябва сам да прочете този том от повече от 400 страници и да прецени лично, и оставихме филмът малко да отмине.

Нашите читатели със сигурност знаят, един роман не може да се напъха никога в един двучасов филм. Книгата винаги е много повече. Ще ви кажем само: „Убиецът не е този, който е във филма, и историята изобщо е доста по-различна“, разкриват от издателството.

ИНТЕРВЮ

Том Роб Смит: Съветска Русия е персонаж в книгата

Как пишете? Например имате ли любимо време от деня, в което да пишете? Или любимо място?

Започвам рано. Аз съм ранобуден, обичам ранните часове. Средата на деня е най-лошото време за мен – тогава се разхождам, дълго обядвам и после, към два, отново започвам работа. Рядко се заседявам след седем вечерта. Събират се доста часове, но този режим никога не ми се е струвал прекалено уморителен.

В момента работя в кабинет, но за мен това няма особено значение, което е добре, тъй като живея в апартамент под наем. Всъщност каня се да се преместя, така че след месец-два ще работя на ново място.

Коя книга, или книги, ви вдъхнови да станете писател?

Не знам дали имаше такава книга. Сигурен съм, че своята роля е изиграла всяка книга, която съм харесал. И не само книгите, но също телевизията, киното и театърът – винаги съм харесвал различни истории, хубаво е, че мога да си изкарвам прехраната с писане.

На кои автори се възхищавате най-много и защо?

Списъкът е дълъг, не знам откъде да започна – а пък ще имам кошмари, ако забравя някого. Освен това не знам дали има смисъл от такъв списък: човек обича различните автори по различни причини и по различно време от деня. Да се състави списък ще е като да издълбаеш имена в току-що положен цимент, ще бъде добре за деня, но не и на следващия ден.

Какво повлия за написването на „Дете 44“?

Телевизионният сериал „24 часа“ оказа влияние. Исках да напиша книга, която да е толкова вълнуваща както „24 часа“, да приковава вниманието на читателя както телевизионният сериал. Купих си комплекта дискове. Гледах по три-четири епизода наведнъж. Никога не гледах само по един епизод. Трябваше да си налагам да спра и да отложа гледането за следващия ден, просто за да продължи по-дълго. Разбира се, има много такива книги, книги, които прочитате за ден, но помня много ясно, че гледах трети сезон на „24 часа“, когато седнах да пиша „Дете 44“.

Без да искам да изглеждам неискрен, друго сериозно влияние оказа общественият транспорт. Живеех в Южен Лондон и пътувах до източната му част: пътувах по цял час, ако нямаше задръстване, а понякога час и половина. За да убия времето, ми трябваше книга, и то определен вид книга, такава, която да можеш лесно да носиш, да четеш прав, заради която да пропуснеш спирката си. Такава книга исках да напиша. Дължа голяма благодарност на обществения транспорт.

Има ли в книгата ви персонаж, чийто прототип да е реална историческа фигура?

Трамплинът за романа бяха събитията около живота на серийния убиец Андрей Чикатило. Но криминалният процес, несправедливостите, самата система бяха по-важни от реалните прототипи и ме вдъхновиха повече. Самата Съветска Русия е персонаж в книгата – чудовищна смесица от ужас и абсурдност. Опитах се да бъда възможно най-близо до това.

Не съм оформил характера на литературния си герой по реалния убиец. Взел съм престъпленията, но не и характера му. Андрей Чикатило е открил, че болката на другите хора му доставя истинско удоволствие. Това е много вътрешна, лична мотивация: невъзможно е тя да се разбере или опише. Тя е само негова и на никого другиго. Нито читателят, нито самият аз можем да проникнем в неговия вътрешен свят. Следователно съществува опасност героят да изглежда безжизнено, абсолютно чудовище, а не „реален“ човек. Това е ирония, тъй като, ако убиецът беше скучен и безжизнен, може би щеше да е по-близо до точното описание на човека. Но дали четивото щеше да е завладяващо? Едва ли, затова премислих и макар че моят убиец е луд, той оправдава престъпленията си с изкривена логика, която ни позволява да се приближим до него.

Защо избрахте за място на действието на романа си сталинска Русия? Какво ви привлече?

Привлече ме идеята, че за провеждането на едно криминално разследване пречи теорията за социалното устройство, теорията, че такива престъпления не могат изобщо да съществуват. В това отношение самата идея на романа и мястото на действието са неотделими. Не съм решил внезапно, че сталинска Русия ще стане подходящ декор за роман. Колкото повече проучвания правех, толкова по-силно ме впечатляваше този период от време и това определено ме тласкаше напред.

Като говорим за проучвания, кои архивни материали ви се сториха незабравими и впечатляващи и ви дадоха най-много информация за онази епоха?

Някои факти просто се запечатаха в ума ми, не непременно защото са най-шокиращите или най-крайните. Прочетох, че Сталин е наредил преброяване на населението, струва ми се, през 1937 година. Когато излезли резултатите, които показвали, че населението е много по-малко, отколкото му се искало (защото бил убил толкова много хора), той наредил преброителите да бъдат разстреляни. Това е истинско безумие: да разстрелва хора, защото се е разгневил заради по-малкия брой на населението от очакваното, за което е бил виновен самият той. Тогава Сталин обявил свои собствени измислени, по-високи числа.

Какви творби, подобни на вашата, ще препоръчате на любознателния читател?

След края на романа има подбрана библиография. Не попаднах на лоша книга за периода; историческите справки, спомените, дневниците – всички те са невероятни.

Върху какво работите сега?

Над продължението на „Дете 44“!

Коя е любимата ви книга от детството?

Харесвах Роалд Дал – трябва да съм прочел всичко, написано от него. И Толкин, и, с други думи, всички приключенски истории. Помня още, че бях пристрастен към жанра фентъзи и книгите-игри, в които, след като прочетеш страница, си изправен пред избор: искаш ли да се спуснеш в тунел, или да изкачиш стълба. В зависимост от направения избор трябва да прелистиш различен брой страници и пред теб се разкриват различни приключения. Имах около четирийсет такива книги. Трябваше да се следват правила: да се хвърля зар, за да се види дали си победил чудовището, или не. Пренебрегвах правилата и напредвах с измама. Не можех да си представя, че ще загина по средата на книгата и ще започна отначало. Бих искал да знам дали някой някога го е правил. Както и да е, сега тези книги вероятно са отживелица – победени от компютърните игри, в които всяка секунда трябва да вземаш интерактивни решения.

Източник: latchezarmintcheffpublishers.com

Списъкът, разработен от Службата за сигурност на Украйна, включва 38 литературни творби на руски език от различни жанрове, научна фантастика, политическа публицистика, исторически трудове, сборници с журналистически статии. В документа влизат книгите на донецкия писател-фантаст Фьодор Березин „Война 2010. Украински фронт“ и „Украински фронт. Червени звезди над Майдана“.

Ако митничарите ги открият в нечий багаж, от собственика може да се потърси наказателна отговорност.

В същото време в Русия се забранява разпространението на книги, издадени с подкрепата на фондация „Отворено общество“ на американския банкер Джордж Сорос. От училищните библиотеки ще бъдат иззети исторически трудове, написани от видните британски експерти Джон Кийгън и Антъни Бийвър. Макар че „Отворено общество“ не е получила статут на „нежелана организация“ в Русия, в регионите вече започват да се избавят от наследството й, пише в. „Комерсант“.

Министерството на образованието в Свердловска област е разпоредило от училищните библиотеки да се изземат книгите, издадени с подкрепата на фондацията. Според чиновниците, трудовете на двамата известни учени „пропагандират стереотипи, формирани във времената на Третия райх“. Това решение възмущава руски историци, които смятат, че „изземането от библиотеките на научна литература по идеологически причини – това е фашизъм“.

Източници: 24chasa.bg и mediapool.bg

„Говорих на руски до 5 години. Разбира се, помня някои думи, които съм слушала като дете – „да“, „нет“, „спасибо“, „пожалуйста“, „перестань“, „нельзя“, разказва Томпсън, която предпочита да я наричат Елена Владимировна.

„Бих желала да бъда по-близо до Русия. Отдавна искам да получа руски паспорт. Процедурата тръгна, но после очевидно спря. А аз все още много искам да имам руско гражданство“, признава тя.

В САЩ Томпсън гледа руски тв предавания на английски език. Редовно изрязва от американските вестници статии за Русия и ги събира в личен архив. Една от последните включени в него бележки е посветена на кончината на Евганий Примаков.

По думите на Томпсън събраните от нея изрезки дават представа колко преднамерено се предава информацията за Русия в много от американските медии. „Хората тук имат ограничен и до голяма степен изкривен поглед за това, което става в Русия. Въобще ми се струва, че руснаците са по-умни от американците“, казва още дъщерята на Маяковски.

Тя била много огорчена, че нито президентът Барак Обама, нито държавният секретар Джон Кери отишли на тържествата по случай 70-годишнината от Победата в Москва. Същевременно била приятно изненадана, когато в поздравлението си за Деня на Русия – 12 юни, Кери споменал нейния баща. В изявлението на държавния секретар се отбелязвало, че през тази година се навършват 90 г. от пътешествието на Маяковски в САЩ, което по-късно намерило отражение в някои негови произведения.

За Томпсън това пътуване на Маяковски има особено значение, защото именно тогава поетът се запознава с майка й – руската имигрантка Елизабет Зиберт, която след брака си и заминаването в САЩ започва да се казва Ели Джонс. Маяковски идва в Америка през 1925 г. и прекарва в страната няколко месеца. Неговата единствена дъщеря се ражда в Ню Йорк през юни 1926 г.

Двамата се виждат само веднъж – в Ница през 1928 г., когато тя е на около две години и половина. Но тази среща малката Ели никога не забравя. „Помня неговите дълги крака. Той ме постави на коленете си и аз започнах да ровя в неговите бумаги. Мама тогава ми се скара“, разказва дъщерята на Маяковски. След години Томпсън отишла в Русия и докато разглеждала ръкописите в архива на поета, на един от тях видяла малко, очевидно нарисувано от детска ръка цвете. „Точно такива цветя рисувах в детството си. Това, че баща ми е запазил тази рисунка, говори много. Това показва колко силно е обичал своите две Ели – мен и мама“, коментира Томпсън.

Особено внимание Путин обърна на кримския щанд, където получи албум и се загледа в морските пейзажи на художника Иван Айвазовски. Шефът на „Роспечат“ Михаил Сеславински, който го придружаваше, похвали книгоиздателите в Крим. „Много са добри. Издават и книги за деца – ярки, сочни, с разбираеми за XXI век истории. Започнаха да дават заявки по федералната програма за подкрепа на книгоиздаването“, отбеляза Сеславински. От своя страна, кримчани изтъкнаха, че през последните години те са продължили да издават книги на руски език.

Издателите от Татарстан подариха на Путин приказната поема на поета Хабдулла Тукай „Шурале“ на 15 езика. На щанда на Архангелска област вниманието на президента бе привлечено от албум със снимки, които оживяват с помощта на новите информационни технологии. Сеславински му разказа, че издателите от този регион са направили литературен музей, в който има 210 издания от цял свят с превод на Пушкиновото „Я помню чудное мгновенье…“.

Путин разгледа и щанда, посветен на книги за войната, много от които са били издадени за 70-годишнината от Победата. На тръгване държавният глава остави свой автограф на книгата „Сталинград“.

Според шефа на „Роспечат“ една трета от заглавията, които се публикуват в Русия, излизат от регионалните издателства. Само през миналата година са издадени 400 книги с общ тираж от 800 000 екземпляра.

Московският книжен фестивал се провежда от 25 до 28 юни и е част от проявите по случай Годината на литературата в Русия. 300 издателства от цялата страна представят на Червения площад около 100 000 книги.

Не е нужно да ходите до Русия, за да влезете в дома на Лев Толстой в Ясна поляна или в къщата на Чехов в Мелихово. Вече са достатъчни няколко кликвания с мишката на компютъра, за да се пренесете в прочутите имения.

Културният институт на Google дигитализира музеите на част от руските класици и направи възможни виртуалните разходки в тях, съобщава сайтът „Новости литературы“. Всеки, който има достъп до интернет, може да разгледа къде е минало детството на Пушкин. Обиколката може да продължи с имението Мураново, където се пази наследството на Тютчев, и да стигне до дома на Лермонтов.

Входът към литературните музеи е ТУК. Трябва само да напишете името на любимия си автор на кирилица или латиница.

Дарението е част от проект на фонда, избрал за девиз думите на Сергей Михалков „Днес деца – утре народ“. На името на популярния детски писател  са създадени 16 библиотеки в Русия и в чужбина – в Полша, Ирландия и Словакия, разказа председателят на фонда Олга Бутская.

Библиотеката в Добрич се обогатява с творби на Сергей Михалков, Пушкин, Тургенев, Чехов, Толстой, с издания за историята и културата на Русия, добави Бутская. Деца от училища и детски градини в Добрич, в които се изучава руски език, ще се докоснат до голямо богатство, каза зам.-кметът на общината Камелия Койчева.

„Изложбата включва не само интересни експонати от музейни и частни колекции, но и необичайни интерактивни зони, които поставят акцент върху различни аспекти на четенето“, обясняват организаторите.

Литературният музей ще представи редки книги от XVI-XX в., карикатури, популярни илюстрации, издания с читателски бележки и цензурни корекции, оригинални снимки, на които са запечатани образи на четящи хора и др.

В „Градината на литературата“ може да се проследи как в различните епохи се е променял образът на писателя в читателското съзнание, как книгата го е формирала и какво се е четяло през вековете. В детската интерактивна зона може да се направи пътешествие до световете, създадени от любимите книги на много поколения.

По традиция на 6 юни на Пушкинския площад в Москва ще има празник, посветен на руския език. Ще бъдат представени откъси от драматични и музикални спектакли по произведения на Пушкин, а народният артист на Русия Сергей Никоненко ще изпълни стихове на великия поет.

„Иска ми се музеят да бъде полезен на подрастващото поколение жители на Кисловодск, Северен Кавказ. Това е земята, където са корените на Александър Исаевич“, отбеляза тя. „Щастие е, че откриването на музея съвпадна с Петдесетница – един от любимите негови празници“, каза Наталия. Тя прочете откъс от спомените на Солженицин за ранното му детство, които предстои да бъдат издадени.

Музеят се намира в дома, където писателят е живял като малък. През 2008 г. с указ на президента Владимир Путин къщата беше обявена за обект на културното наследство от федерално значение, а от 2009 г. стана филиал на Държавния литературен музей.

Лауреати на отличието станаха писателите Юрий Бондарев, Юрий Кублановски и Александър Сеген, избрани с тайно гласуване, предаде ТАСС.

„Руската духовна култура винаги е била литературоцентрична. Разбира се, това не означава, че не развиваме и другите изкуства, но тонът се задава именно от книгите. Това е особеност на нашата култура – нейната самобитна мощ“, заяви патриархът.

Той посъветва писателите да създават художествени герои, които въплъщават святост. „Масовата култура е псевдокултура, лишена от нравствени идеали, насочена към човешките страсти и стимулираща потреблението“, отбеляза патриарх Кирил. „Чрез литературните произведения светостта трябва да стане желана, но пази Боже от захаросани, фолклорни образи. Трябва да се създаде образ на съвременния човек с всичките му проблеми и страдания, грехове и покаяния. Трябва да се направи всичко възможно да се съхрани нашата духовна култура, в основата на която са евангелските идеали, и да се предаде на младото поколение. Затова е толкова важно да се обръща внимание на литературата, да се помага на писателите“, подчерта още главата на руската църква.

Като пример за въплъщение на духовността в литературата патриархът посочи романа „Идиот“ на Достоевски.

Годишната литературна награда „Св.св.Кирил и Методий“ бе учредена от Синода на Руската православна църква по инициатива на патриарх Кирил през 2009 г. Връчва се от 2011 г. и няма аналог в църковната история.