Къде е границата между литературното и националното? Кога една литература е българска и кое прави един писател български – езикът или темата? На тези и още много други въпроси отговориха Светлозар Желев – директор на Национален център за книгата, белетристът и драматург Захари Карабашлиев и авторът на The New York Times Николай Грозни.

„За мен в глобалния свят е много трудно творците да бъдат наричани с определена националност. Немски писател ли си, ако пишеш на немски, или си български, защото си роден в България. Един писател или е писател, или не е. Когато говорим за граници, всичко е едно много размито понятие“, сподели мнението си Светльо Желев.

Забравихме какво трябва да дава образованието – път, възможности, основа за бъдещото успешно развитие на индивида, да го научи на доброта, на обич към хората, на емпатия, на любов към знанието и разбирането, че без него той няма как да се реализира и да е конкурентно способен и успешен. Социализмът и тази учебна програма, по която и ние сме се учили, и мога да кажа със сигурност, че НЕ НИ НАПРАВИ ДОБРИ, МИСЛЕЩИ И СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ И ХОРА, а вкарвайки ни в задължителната рамка на учебното програма, ни правеше ограничени, едностранчиви, нетолерантни, надъхани, крайни, немислещи и несвободни индивиди. Някои успяха да се спасят, четейки сами и отварящи и обогатяващи хоризонтите си извън училище, да мислят извън кутията и са освободят съзнанието си.

Сега това е борбата за бъдещето на децата. Ще продължим ли да ги тикаме в канон, който ще ги унищожи като потенциал и възможности, не мислещи и не свободни, не чувствителни и човечни, не толерантни и без емпатия, или ще им дадем единственото важно – любовта към книгите, четенето и знанието, и ще им дадем възможността да се превърнат чрез емпатията на литературата в свободни, търсещи, искрени, добри хора.

Консерватизмът и закостенялата ни система на налагане на вкус и текстове, неразбираеми, тежки, далечни, само защото са класика, убива всичко това. Трябва да се променят нещата. И да се разберем къде е смисъла и целта на това, което причинява на децата образованието.

Още по темата:

Ист(е)рия славянобългарская

Извадихме ли кола от мозъците на децата

Александър Шпатов: Нечетящи хора се вайкат за часовете по литература

Литературен гид „Перото“ ще води читателите в света на книгите. Първата разходка започва в 19 часа на 5 октомври в Литературен клуб „Перото“ в НДК. Водещи са Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата (НЦК), и Белослава Димитрова, поетеса и журналистка от Радио „Бинар“.

„На регулярните ни срещи ще си говорим за най-интересните новоизлезли книги, литературните събития, които предстоят, и въобще за всякакви теми, свързани с книгите и случващото се на българската и световната литературна сцена. Винаги в понеделник, но не всеки понеделник. Ще насочваме прожекторите към нещата в литературата, които си струват, ще си говорим за книгите и писателите, които обичаме, и ще споделяме впечатления и емоции, които всеки влюбен в книгите читател трупа в себе си, но със сигурност иска да приобщи и други близки по дух хора. Ще се опитаме да бъдем фар в морето от книги, да плуваме заедно през океаните от думи, да откриваме острови за литературно обитаване и да се насладим на разбирането и приятелския разговор на единомишленици“, обещават организаторите.

Седмицата в клуб „Перото“ ще е наситена със събития. На 7 октомври (сряда) от 19:00 ч. Лучия Джованини пристига в България за среща със своята многобройна публика. Авторката на “Освободи живота си”, ще представи българското издание на световния бестселър и ще говори по теми, свързани с личностното израстване, щастието, менталните и емоционалните клопки, начините да ги избегнем.

На 8 октомври (четвъртък) от 19:00 ч. гостите на „Перото“ ще се запознаят с 30 емблематични интервюта, събрани в книгата “Извън играта” от водещата по БНТ Люба Пашова. Ден по-късно, на 9 октомври (петък) от 19:00 ч. ще се проведе още едно представяне на книга – “Кротките”, романа на Ангел Игов.

Това ще е първото литературно пространство в България, отворено за посетители 24 часа, 7 дни в седмицата, за да обедини под един покрив и на една маса, всички приятели, създатели и разпространители на добрата литература по света и у нас.

Замислено като средище за различни литературни клубове, интересни срещи, разговори, генериране на идеи и място за създаване на литературен контекст, „Перото“ има за цел да съществува като истински дом на книгата, в който съдържанието се крие дори в топлата чаша кафе или ароматното вино, поднесени от най-усмихнатите хора в София. „Перото“ може да бъде Вашата книжарница, библиотека или литературен клуб, където да започнете, прекарате или завършите деня си, изпълнени с творческа енергия. Тук ще срещнете любим писател, нов приятел, а може би ще започнете първия си роман, пише във Фейсбук страницата на клуба, която за броени часове спечели стотици последователи.

Пиратството и ниските работни заплати са сред причините, които отказват населението от купуването на книги. Желев поясни, че макар книгите в България да са най-евтините в Европа, пазарът нараства едва със 7-8% годишно. Електронните книги са недоразвита ниша на книжния пазар у нас и представляват само 0,3% от общия пазар, а в Холандия са цели 9%.

Желев отбеляза, че тази година Пролетният базар на книгата съвпада със Салона на изкуствата в НДК и така се получава „най-голямата книжарница в България“.

Юбилейното 20-о издание на „Салон на изкуствата“ е с най-богатата литературна програма в историята на фестивала. Това обяви директорът на Националния център за книгата (НЦК) Светлозар Желев.

Първото събитие е представянето на поредицата “Нова поезия и проза” на Университетско издателство “Св. Климент Охридски” и “Антология” на съвременни български писатели на хърватски език – на 13 май в зала “Рубаят”. Сред участниците са младите надежди на българската литература: Белослава Димитрова, Надежда Дерменджиева, Зорница Гъркова, Александър Христов, Стоян Ненов, Валдимир Полеганов, Светослав Тодоров, Христо Раянов, Стефан Стефанов, Марианна Георгиева, Ghostdog и Боряна Василева.

Друго важно събитие в литературната програма е на 14 май, когато е премиерата на стихосбирката “Смяна на огледалата” на единствения български автор – носител на престижната награда “Гийом Аполинер” – Аксиния Михайлова.

На 17 май ще се състои литературно четене – среща с Клуба на жените-писателки, водено от Светлана Дичева, с участието на: Кристин Димитрова, Здравка Евтимова и Миглена Николчина.

Не по-малко любопитна ще е и срещата на 21 май от 19:00 ч. в зала 7 на Двореца с Катерина Хапсали – авторката на романа “Гръцко кафе”, който беше номиниран за наградата “Хеликон” и награден в конкурса “Южна пролет”. Писателката пристига специално, за да се срещне със своите почитатели в България и да загатне за новия си роман с работното заглавие “Slivovitz”, от който за първи път ще прозвучат откъси.

На следващия ден – 22 май в същата зала от 19:00 ч. ще се проведе едно от централните литературни събития – Националната литературна награда за български роман на годината “13 века България”. Номинираните за престижното отличие тази година са: Христо Карастоянов с “Една и съща нощ”; Радослав Парушев с “Отвътре”; Красен Камбуров, с “Осияние днес”; Емил Тонев с “Понякога ангели”; Емилия Дворянова с “При входа на морето” и Людмил Тодоров с “Разглобено лято”.

“Това е едно изключително събитие, номинирани са шест прекрасни книги и не завиждам на журито при избора на победител, заяви Светлозар Желев.

На 26 май в зала “Рубаят” от 19:00 ч. пък ще се проведе официалното представяне на новия брой на литературното списание “Гранта”, озаглавен “Емигранта”, на което ще присъстват българските автори от броя.

Не по-малък интерес буди и представянето на книгата “Цветя от края на 80-те” – първата антология, посветена на българския рок, чиито автори са Румен Янев и Емил Братанов. Събитието ще бъде на 2 юни от 21:00 ч. в Studio 5, а допълнителен заряд ще придадат видео прожекциите на култови рок-парчета на легендарни изпълнители.

На 19 май започва традиционния Пролетен панаир на книгата, който ще продължи до 24 май. Входът ще бъде свободен, а много книги ще имат сериозни намаления, някои – до 50%.

– Преди десетина години стана причина този празник да дойде у нас. Какво се промени в света на българските книги от тогава до сега?

– Прекрасно много неща. Преди 10 години българската литература беше неглижирана и от издатели, и от читатели, и от книжари, и от медии. Цареше наистина варварски нихилизъм, плод според мен, на предходния социалистически период в родната литература. В началото на 90-те много български писатели пишеха под псевдоним, за да бъдат четени. Имаше медии, които в прав текст ми казваха, че главните редактори са забранили представянето на български автори, защото, цитирам, „никой не се интересувал от тях”. Тогава българската литература оцеля благодарение на издатели като Божана Апостолова, които запазиха живота, физически и ментално, в българските поети и писатели, публикувайки техните книги, особено на новите имена, на дебютанти, на сегашното най-силно литературно поколение. Те поддържаха българската литература жива, и жизнена. За което трябва да отдадем почитта си.

След 2000-та година нещата се промениха, няколко издателства започнаха програми за издаване на българска литература , малко по малко нещата започнаха да си идват на мястото. Появиха се знакови имена, читателската аудитория, благодарение на съвместните усилия на издатели и популяризатори, насочи погледа си към българската литература. И литературният контекст започна да придобива истински образ. Наградите на Хеликон, „Роман на годината”, „Иван Николов” за поезия на Божана Апостолова, дадоха необходимата енергия за една по-стабилна познаваемост и усещане за смисъл. За да бъде една национална литература силна, тя има нужда от цялостност – произведения – от поезията и високата литература, до жанровата и комерсиалната литература , заедно с оперативната литературна критика, медийното отразяване, наградите, литературният живот, създават литературния контекст, който е въздуха, който диша литературата.

Наградата „Рицар на книгата” дойде като признание към хората, които допринасяха в тези тежки времена да осигурят медийната и институционална подкрепа за израстването на променящата се и търсеща своето приемане нова българска литература. Това донкихотовско начинание – на всички – и писатели, и издатели, и медии, и политици и общественици, роди настоящата, що-годе приемлива ситуация. Българската литература е видима, българските писатели заеха своето място като важен елемент от живота на целия социум, те са във върховете по продажби в книжарските вериги, нещо което беше немислимо буквално до преди 10 години. Промяната е видна, трябва обаче да продължим да работим.

– В едно твое интервю четох, че българите четат, но не купуват книги. Само финансова ли е причината?

– Със сигурност това е най-голямата причина. В последното социологическо проучване, организирано от Асоциация Българска Книга, притеснително беше, че 27% от запитаните не са прочели една книга през живота си и „не смятат това за важно и не виждат смисъл в това”. Това е страшно, тези хора са загубени, не само за книгите, те са загубени за България и нейното бъдеще. Повечето от хората изтъкват именно финансовата причина като основна пречка пред възможността те да четат повече. Чак след това са липсата на време, или други забавления. Проблемът с икономическата мизерия, която бавно, но постоянно прераства в мизерия на духа, е може би най-големият проблем в българското общество през последните 25 години.

Аз винаги съм казвал, че проблемът не е просто в четенето, а в отношението към книгата, към нейната важност, към приоритетизирането й. Защото книгите, освен забавление, ни учат и правят човеци. Разбирам позицията на хората, които казват, че нямат възможност да си купуват книги, колкото би им се искало, тук, в една бедна страна като нашата идва функцията на държавата, с данъчни облекчения – продължаваме да бъдем едва втората страна в целия Европейски съюз с пълна ставка на ДДС върху книгите и обновяването и обогатяването на библиотечния фонд – когато човек няма възможност да си купи книга, той може да я заеме от библиотеката. В този смисъл, въвеждането на библиотечен стандарт, за което се борим от години, ще бъде огромна стъпка напред, като държавата поеме своята отговорност да осигури на гражданите си достъп до знание, както повелява Лисабонският договор на Европейския съюз. И разбира се, че купуването на книги е от изключителна важност, защото един писател, както всеки друг човек, живее от плодовете на труда си и за да бъде осигурено неговото съществуване, животът му, неговият и на семейството му, за да може да пише произведенията си и да ги споделя с нас, той има нужда от заплащането на труда си. Достойнството на твореца е наша обща отговорност.

– Социалните мрежи иззеха монопола от медиите в представянето на нови книги и автори. Морето от информация може обаче да удави дори добър автор. Кой трябва да поеме спасителната роля на рекламата, според теб – самият автор, издателството?

– Рекламата и популяризирането на една книга е общо дело – и медиите, и оперативната критика, и блоговете, и издателите, и книжарите, и авторът са задължителни брънки във веригата, за да достигне информацията до читателите. Всяка една от тях са фаровете, които да насочват читателя в огромното море от заглавия на пазара. Всеки читател, съобразно собствения си литературен вкус, се насочва към източник, на който има доверие, дали литературен критик, издателство, блогър или книжар. Функцията и важността на тези личности става все по важна в литературния контекст и именно за това те трябва да бъдат стимулирани.

– Националният център за книгата предлага програми в подкрепа на българските книги. Актуалното в момента?

– В момента, както казах и по-горе, палитрата на българската национална литература е може би най-богатата през последните 70 години. Националният център за книгата към НДК подкрепя издателите и писателите, хората, които са приели мисията да направят българската литература видима и да й дадат възможността тя да достигне до истинските читатели. Центърът ще подкрепя издателства и книги, които са важни за литературния контекст, млади автори, дебютанти, таланти, вече утвърдени имена, но с изключителен принос към нивото на националната ни литература, проекти, които освен задължителното си литературно качество, са и жизнени, и спомагат за развитието на рецепцията на българската литература в страната и чужбина.

Поемайки най-големия издателски разход, този за печата, програмата на Националния център за книгата, изисква от издателите да отделят достатъчно средства за достойно заплащане на авторския труд и да инвестират средства, време и възможности именно в популяризирането на книгата и автора в страната и чужбина. Това е нашата цел – да направим видими изключителните таланти на българската литература и да подпомогнем издателите, които са приели това за мисия. Имаме чудесни писатели и поети и те трябва да заемат полагащото им се място в сърцата и библиотеките на българските читатели.

– Как виждаш бъдещето на българската книга – търсенето на читателите и зад граница, дигиталното разпространение или?

– Във всички посоки. Дигиталният пазар е случващото се вече бъдеще на книгата. Но той не е противник на книжното тяло, между тях няма борба или невъзможност от съвместно съществуване. Напротив, аз смятам, че те се допълват взаимно и книгата, независимо от носителя – хартиен, електронен или аудио, запазва своята същност и съдържание. Ние трябва да се борим за читателите, да направим колкото може повече от младите хора четящи, това е голямата борба. Да бъде ясно артикулирано и комуникирано – четенето е знание и удоволствие. Това е единственият начин за добра реализация в живота, книгата продължава и ще продължава още много много дълго време да бъде истинският носител на знание, книгите учат и на емпатия, разбирането на другия, приемането на чуждата позиция, житейски опит, смисъл, изживяване на емоциите и тяхното приемане. Тя все още е най-мощния и силен носител на националност и характер, тя ни прави човеци и българи.

Ние трябва да направим всичко възможно да печелим хората за книгата, за да бъдем истински конкурентно способни в съвременния глобален свят, в който без знания, езици, но и усещане за принадлежност и сила, почерпена от националните корени, ще ни превърне в „бананова” република. Българската диаспора по света е важна част от тази борба за запазване на българското и пряк приемник на българската литература. За прекрачването на границите и заемането на полагащото й се място на световната литературна карта, където много години българската литература съществуваше само спорадично, са необходими общите усилия на институции, издатели и медии, и на целия литературен контекст.

Само всички заедно, стъпили върху една стратегия за бъдещето на българската литература в България и по света, може да постигнем тази най-свята цел. Надявам се тази цел да бъде реализирана в едно наистина обозримо бъдеще. Вярвам в силата и жизнеността на българската литература и в нейното достойно място в литературния свят.