Учители откриха грешка в теста, който се падна на националното външно оценяване по български език и литература след 7. клас.

Задача №17 изисква учениците да препишат текст, като поправят допуснатите в него 14 грешки – правописни, пунктуационни и при членуване.

Оказва се обаче, че грешките са с една повече – 15.

Уверете се сами.

Текстът с грешките:

Предпочитана и утричана бутилираната вода се налага като беспорен фаворит на световният пазар сред напитките. Тя е станала не разделна част от живота ни и е едно от най голямите потребителски явления на нашето савремие. Засилената ѝ употреба, се свързва с идеята за намаляване на консомацията на беззалкохолните напитки, като следва да се отчете и факта, че е лесно приносима и достъпна в търгофската мрежа.

Същият текст, но с коригираните грешки:

Предпочитана и отричана (1), (2) бутилираната вода се налага като безспорен (3) фаворит на световния (4) пазар сред напитките. Тя е станала неразделна (5) част от живота ни и е едно от най–големите (6,7) потребителски явления на нашето съвремие (8). Засилената ѝ употреба (9) се свързва с идеята за намаляване на консумацията (10) на безалкохолните (11) напитки, като следва да се отчете и фактът (12), че е леснопреносима (13, 14) и достъпна в търговската (15) мрежа.

Спорната задача не е за подценяване, защото е разколебала, объркала и забавила децата по време на изпита, коментират учителите.

По-късно от МОН дадоха следното обяснение: „Независимо от това, че в текста словосъчетанието лесно преносима не е използвано като сложна дума и е правилно да се пише разделно в съответствие с Официалния правописен речник на българския език (виж. 55.6 и 53.17.1), за вярно ще се приема и леснопреносима“.

В същия речник на стр. 354 думата „леснопреносим“ е написана слято.

На задача №17 седмокласниците ще получат по 1 т. за всяка поправена грешка, но не повече от 14 т.

КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 12. включително.

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в българските домове.

По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки – вълнени. Първоначално обагрянето на вълнените нишки се е постигало с естествени багрила. Сред предпочитаните цветове са тъмносиният, аленочервеният, зеленият и черният, като във всеки отделен килим винаги преобладава само един от тях. В зависимост от трудността на елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра за един месец. И понеже един килим се е тъчал бавно, котленките са се групирали и са си помагали.

За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В най-богатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. За чипровските килими и днес продължава да битува вярването, че служат не само за украса и за създаване на уют в дома, но и че носят на къщата и на нейните обитатели добра сполука.

Традицията на килимарското производство е жива и днес в България. Майстори в Котел и Чипровци продължават да тъкат килими по съответните традиционни технологии.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 9. до 12. включително.

[wp_quiz id=“10737″]

Приказката „Богатствата на момъка“ на Георги Русафов се падна за преразказ на националното външно оценяване по български език и литература след 7. клас.

Задачата на учениците бе да преразказват от името на момъка.

Изпитът започна в 9 ч. Преди това в МОН бе изтеглен Вариант 1.

Първата част е тестова със затворени и отворени  въпроси, втората – преразказ с дидактическа задача. Седмокласниците могат да съберат максимум 100 точки от двата модула.

От тази година вече е задължително ученикът да работи и по двете части в изпитния формат. Преди той можеше да се откаже от втория модул, който беше решаващ за приема в гимназиите, докато сега двете части формират обща оценка. Тя ще бъде вписана в специална графа в дипломата за основно образование, но няма да влияе върху годишния успех. 

Резултатите от изпита трябва да бъдат готови до 27 юни. С него учениците формират бала си за  кандидатстване в гимназия.

Откриха грешка в теста за седмокласниците

ТЕСТА И ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК.

ПРИКАЗКАТА „БОГАТСТВАТА НА МОМЪКА“ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.