Едната е поетична – „Утре в 10 на Луната“ на Благовеста Пугьова.

Другата е прозаична – „Кризата в Европа. Поглед отвътре“ на бившия вицепремиер Симеон Дянков.

Премиера на първата ще е в The Cocktail bar от 19 ч. Представянето на втората започва половин час по-рано – в 18.30 ч., в Софийската градска художествена галерия.

„Изправени сте пред тежък екзистенциален избор – поезия или разговори за постната пица на Дянков… А можеше едно време да сравни държавния бюджет с Луната, бяла и пуста, вместо с постна пица, колко по-красиво щеше да бъде!“, хвърля ръкавицата във фейсбук Благовеста Пугьова.

Тя е завършила финанси в УНСС и данъчно право в London school of economics and political science. Основател е на инициативата „Подарете книга“ – мрежа от доброволци, които подаряват книги и приятелство на деца, лишени от родителска грижа. Пише поезия, публикувала е в различни интернет и печатни издания. Първата й книга е подготвена за издаване още през 2010 г. и оттогава тя все умишлено я отлага: „Не е… Не е още готова“. Така след четири години това е по-скоро малка антология, отколкото дебютна книга. Издател е „Жанет 45“.

„Да. Това момиче има огромен талант. Аз разбирам от тия неща. О, да. Аз имам силна интуиция за това – и съм съвсем наясно кога виждам земетресение и кога го усещат костите ми. Това момиче е земетресение – тихо, шумно, всякакво“, казва за Благовеста писателят Калин Терзийски. „Много силна поезия, аз съм възхитен, трогнат, зарадван… и се чудя какво да кажа! Та не се ли мълчи в такива случаи? Но аз не искам да мълча в такива случаи! Аз искам да извикам тихо, строго и упорито към бездната на Другите хора: „Хей, тук има още един Голям Поет! Благовеста…“

В другата книга на деня – „Кризата в Европа. Поглед отвътре“, издание на „Сиела“, Симеон Дянков анализира причините за кризата, проследява събитията зад вратите на европейските институции и предлага решения за намаляване на бъдещи рискове.

Книгата търси отговори къде е пределът на идеята за обединена Европа и дали решенията са в повече централизирана политика.

Бившият вицепремиер отделя специално място на събитията у нас от 2009 до 2013 г. и прави равносметка за цената, която е трябвало да се плати, за да се предпази България от най-лошите последици на кризата.

Дянков разбрал в такси, че е министър

Една сутрин Борисов се обади да отида при него на футболното игрище. На полувремето той излезе и каза: „Ако спечелим, ще станеш министър на икономиката“. „По време на криза финансите са от по-голямо значение“, отвърнах. „Ще видим“, каза той и се върна в играта.

ГЕРБ спечели изборите на 5 юли 2009 г. и си осигури 117 депутати в 240-местния парламент. Три дни след това Борисов ме покани на сутрешно кафе в Банкя и предложи да поема Министерството на финансите. Благодарих му и казах, че ще трябва първо да го обсъдя със семейството си. „Така направи“, отвърна той. Половин час по-късно, в таксито от Банкя към София, чух по новините, че първият министър в новия кабинет е вече избран – Симеон Дянков, на финансите.

Шофьорът на таксито отбеляза: „Дано тоя е по-добър от предишните. Но едва ли. Те всичките са едни и същи.“

Това разказва в книгата си „Кризата в Европа. Поглед отвътре“ бившият вицепремиер Симеон Дянков. Представянето й ще е на 3 февруари от 18.30 ч. в Софийската градска художествена галерия, съобщиха издателите от „Сиела“.

Дянков анализира причините за кризата, проследява събитията зад вратите на европейските институции и предлага решения за намаляване на бъдещи рискове. Книгата търси отговори къде е предела на идеята за обединена Европа и дали решенията са в повече централизирана политика. Бившият вицепремиер отделя специално място на събитията у нас от 2009 до 2013 г. и прави равносметка за цената, която е трябвало да се плати, за да се предпази България от най-лошите последици на кризата.

„Тази книга е за всеки, който иска да разбере какви са трудностите и компромисите на едно управление в условия на глобална икономическа рецесия. Читателят ще намери отговор на много от въпросите, които предизвикваха публични спорове през изминалите години“, пише в изданието самият Бойко Борисов, избрал Дянков за финансов министър в първото си правителство.

Книгата вече се продава, като в интернет книжарницата на „Силеа“ цената й е намалена от 15 на 12 лв.

Вместо въведение

Из „Кризата в Европа. Поглед отвътре“

През юли 2009 г. станах министър на финансите и заместник министър-председател на България. Бях напуснал страната преди близо 20 години и бях прекарал целия си зрял живот в Съединените щати. Следвах международна икономика, а после започнах работа в Световната банка като специалист по корпоративно и банково преструктуриране, регулаторни реформи и финансови кризи. По това време пътувах много и съветвах различни правителства, но не бях работил в родината си. В резултат на това не познавах нито един български политик. Единственият човек в семейството ми, който се е занимавал с политика, е бил пра-пра-прадядо ми Михо Гълъбов – депутат в четири последователни народни събрания в края на XIX век.

Примерите за успешна реформаторска политика в държавите от Източна Европа са няколко и се опитвах да ги следвам. Лешек Балцерович, два пъти вицепремиер и финансов министър, беше успял в промените, довели до значителния напредък на Полша. Иван Миклош, два пъти вицепремиер, а също и министър на приватизацията, на икономиката и на финансите в различни правителства, реформира държавния сектор и привлече значителни инвестиции в Словакия. Лайош Бокрос прокара реформата в банковия сектор като финансов министър на Унгария. Март Лаар, два пъти министър-председател на Естония, укрепи националната валута и подготви страната си за еврозоната, въведе плоския данък, изгради електронно правителство и успя да поддържа балансирани бюджети.

Работата на тези реформатори ме вдъхнови да се върна в родината си в един труден за нея период.

Тази книга е поглед отвътре към кризата в Европа от юли 2009 г. до пролетта на 2013 г. Тя открехва врати към дискусиите в ЕКОФИН, анализира различните опити за преодоляване на трудностите и проследява как бяха взети някои решения или как не бяха взети други. Много от предписанията за превъзмогване на финансовите и икономически беди в Европейския съюз така и не влязоха в употреба – или защото бяха отхвърлени като неприложими, или защото бяха твърде дръзки и не можаха да получат достатъчно политическа подкрепа. Книгата разкрива колко енергия беше хвърлена в предлагането и отхвърлянето на различни идеи и каква част от тях се превърна в конкретни действия.

Отделям място и на участието ми в правителството на България и на мерките, които предприехме, за да опазим страната от опустошителната буря наоколо – докато междувременно воювах за оцеляване в българската политическа центрофуга.

Проследявам в хронологичен ред важните събития и политическите инициативи, които оформяха дневния ред в Европа през тези четири години, като отделям седем повратни точки в развитието на кризата и в търсенето на решения. Ето ги и тях:

Повратна точка 1: на 23 октомври 2009 г., когато гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу призна, че страната му е лъгала за бюджетния си дефицит и държавния дълг повече от десетилетие. Пазарите реагираха остро на признанието и изискаха много по-високи лихви по гръцките облигации. Скоро вълната заля три други държави с висок дълг и нестабилни банкови системи – Италия, Португалия и Испания.

Повратна точка 2: през октомври 2010 г., когато германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози се срещнаха в Довил, за да обявят създаването на постоянен механизъм за преодоляване на кризата, който да замени временния Европейски фонд за финансова стабилност през 2013 г. и зависеше от промени в Договора за Европейския съюз, заради предвиденото участие на частни кредитори. Публичното представяне на тази идея в контекста на нестабилен пазар и без да се уточни как точно ще проработи, се оказа грешка. След Довил кризата в Ирландия се разпространи извън банковия сектор.

Повратна точка 3: на 13 октомври 2011 г., когато Словакия стана седемнадесетата и последна държава, която одобри разширяването на спасителния фонд за еврозоната, два дни след като парламентът є отхвърли плана. Ратификацията излезе скъпо на правителството на Ивета Радичова, което падна от власт. Но еврозоната се сдоби с мощен инструмент, за да действа бързо, в случай че бедата сполети още някоя от нейните членки.

Повратна точка 4: на 31 октомври 2011 г., когато Георгиус Папандреу обяви плановете за референдум в Гърция относно новия спасителен пакет. Това решение изненада. Дори неговият министър на финансите, Евангелос Венизелос, не беше информиран за този план. Цялата работа през последните месеци, за да се покаже решителност в справянето с гръцката криза, беше поставена под заплаха. Един референдум вероятно щеше да доведе до отхвърляне на условията в спасителния пакет. А сега накъде? Замразяване на помощта за Гърция и в крайна сметка излизането є от еврозоната изглеждаха като най-вероятната посока.

Повратна точка 5: на 26 юли 2012 г., когато Марио Драги обяви, че Европейската централна банка ще направи „каквото е необходимо“, за да предотврати разпадането на еврозоната. Дотогава кризата вече излизаше извън контрол. След изявлението на Драги пазарите въздъхнаха с облекчение, а лихвите по облигациите на проблемните европейски държави паднаха рязко. Инвеститорите станаха по-уверени в купуването на книжа на южните страни от еврозоната. Решителността на Драги накара всички да се успокоят, че останалите проблеми ще бъдат решени с времето.

Повратна точка 6: на 14 декември 2012 г., когато ЕКОФИН реши създаването на единен банков надзор. Това решение бе потвърдено на срещата на върха в ЕС на следващия ден. Създаването на единен банков надзор изискваше държавите да отстъпят на ЕЦБ контрола и надзора над банковите им системи.

Повратна точка 7: на 25 март 2013 г., когато Еврогрупата, Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ се съгласиха за спасителен пакет от 10 милиарда евро за Кипър. Това спаси малките спестовни влогове, но нанесе тежки загуби на големите депозити, включително на богати руснаци. ЕС правеше стъпки за прехвърляне на тежестта от данъкоплатците към собствениците на облигации. Този подход беше насочен колкото към Кипър, толкова и към Словения, Испания и други страни, които можеха да изпаднат в още по-големи трудности. Лекарството за Ирландия четири години по-рано беше доста различно: там данъкоплатците покриха цялата сметка.

Книгата следва пътя на седемте повратни точки.

В нея вицепремиерът от първото правителство на Бойко Борисов анализира причините за кризата, проследява събитията зад вратите на европейските институции и предлага решения за намаляване на бъдещи рискове. Книгата търси отговори къде е пределът на идеята за обединена Европа и дали решенията са в повече централизирана политика.

Дянков отделя специално място на събитията у нас от 2009 до 2013 г. и прави равносметка за цената, която е трябвало да се плати, за да се предпази България от най-лошите последици на кризата, съобщават от издателство „Сиела“

Цената на книгата е 15 лв.