Изтеглена беше и контролна тема: „Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено“ (Оскар Уайлд).

Общо 1423 студенти бяха подали заявление за явяване на изпита. Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова изрази надеждата си да се справят отлично с поставените задачи, да пишат спокойно, но и вдъхновено и да постигнат първата много голяма цел в живота си – да станат студенти в желаната от тях специалност в Софийския университет.

С успешно издържан изпит по български език и литература кандидат-студентите могат да изберат следните специалности:

„Философия”, „Философия” (на английски език), „Психология“, „Социология“, „Публична администрация“, „Културология“, „Библиотечно-информационни науки“, „Публични информационни системи“, „Комуникационен мениджмънт“, „Педагогика“, „Социални дейности“, „Неформално образование“, „Славянска филология“, „Българска филология“, „Балканистика“, „Румънска филология“, „Арменистика и кавказология“, „Предучилищна и начална училищна педагогика“, „Социална педагогика“, „Специална педагогика“, „Логопедия“, „Физическо възпитание и спорт“.

С изпит по български език и литература и с изпит по история на България бъдещите студенти могат да кандидатстват в специалност „Право“.

С изпит по български език и литература и с изпит по английски, френски, немски или испански език може да се кандидатства за специалност „Европеистика“, а с изпит по български език и литература и с изпит по английски, френски, немски, испански, италиански или руски език – в специалност „Регионално развитие и политика“.

Точно същите трима автори се паднаха преди три години. Гео Милев бе изтеглен и през 2015 г.

Изпитът започна в 9.00 часа в зала 65 в Ректората. Заявления да се яват на него са подали 951 кандидат-студенти, съобщиха от университета.

Любомир Панайотов от Варна изтегли темата от вариант 1, по който кандидатите могат да изберат да пишат: „Вяра и лъжа в поемата „Септември“ на Гео Милев“

При избор на втората тема, която бе изтеглена от Виктор Иванов от София, кандидат-студентите трябва да съпоставят цитатите и да осмислят заложените в тях проблеми:

…питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей…

Иван Вазов „Де е България“

и

И ти си в мене – ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб…

Пейо Яворов, „Родина“

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова приветства кандидатите, пожела им успех и да покажат знанията си, както и че са достойни да се присъединят към академичната общност на Софийския университет. Председател на изпитната комисия е проф. Иван Иванов от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

С успешно издържан изпит по български език и литература кандидат-студентите могат да учат в следните специалности на Софийския университет: Философия; Психология; Социология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Той започна в 9.00 часа в зала 65 в Ректората, а продължителността му е 4 астрономически часа. 986 кандидат-студенти са подали заявления за явяване. Петя Петкова от Бургас изтегли двата изпитни варианта. Първият е „Тегло и забрава в разказите на Елин Пелин”. При вторият трябва да се съпоставят цитатите:

„От днеска нататък българският род
история има и става народ!”
Иван Вазов, „Паисий”

и

„Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници?”
Никола Вапцаров, „История”.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова пожела на кандидат-студентите да представят по най-добър начин своите знания. Председател на изпитната комисия е доц. Паулина Стойчева от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Повечето родители, които чакаха децата си край университета, бяха на мнение, че по-лесната тема е за разказите на Елин Пелин.

С успешно издържан изпит по български език и литература кандидат-студентите могат да учат в следните специалности на Софийския университет:
Философия; Психология; Социология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Писменият изпит по журналистика има за цел да оцени способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема. Работата може да бъде написана в свободно избрана от автора прозаична форма и достатъчен за пълноценното разгръщане на замисъла обем.

Темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет. Кандидат-студентите имат на разположение 3 астрономически часа.

Специалностите, за които може да се кандидатства след успешно положен изпит, са: Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване.

1197 кандидат-студенти можеха да избират между два варианта. Първият, който предизвика радостни възгласи, бе да пишат по темата „Човекът, домът и родът“ в повестта „Гераците“ на Елин Пелин. При втория трябваше да съпоставят цитатите: „В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде“ от стихотворението на Христо Ботев „Борба“ и „Докле е младост, всичко е шега; не хвърля сянка на сърце тъга; дори тъгата извор е на радост – докле е младост, ах, докле е младост!“ от „Докле е младост“ на Пенчо Славейков.

Темите бяха изтеглени в 9 ч. в 65-та аудитория на Ректората. Изпитът по български език и литература е писмен, с продължителност 4 астрономически часа и цели да провери какво е равнището на владеене на български език, както и литературните познания на зрелостниците.

Всеки от кандидат-студентите може да избира да работи по една от двете възможни задачи, съобщиха от вуза. Едната предвижда създаване на самостоятелен, аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретния автор от българската литература. При втория избор трябва да създадат самостоятелен текст с избрана от тях жанрова форма, който да се интерпретира по проблематиката, зададена чрез цитатите, които се падат.

Изискванията към кандидат-студентите са да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст, да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми и да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем. Резултатите от изпита ще излязат до две седмици, обявиха от висшето училище.

Специалностите, за които кандидат-студентите могат да кандидатстват след успешно положен изпит по български език и литература, са: Философия; Психология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Звучен шамар срещу политиците отекна на тържеството за 24 май в Софийския университет. След като благодари на преподавателите и студентите за постиженията на Алма матер, ректорът проф.Иван Илчев отправи сериозна критика към властта.

„Възнамерявах да завърша словото си тази година с иронична благодарност към нашите държавници, които изпитват безпределно доверие към вас, колеги, и са убедени, че със същото държавно финансиране, каквото получават другите държавни университети, вие ще продължавате да постигате тези резултати; че без стотинка допълнително финансиране ще могат да се хвалят с национална библиотека на европейско ниво; да ги поздравя за вярата им, че с един лев на квадратен метър застроена площ ние ще продължаваме да поддържаме 17 паметници на културата, сред които и някои от емблематичните сгради на столицата;, за увереността им, че ще продължаваме с това финансиране и с най-ниските такси у нас да предоставяме на млади българи, които не са имали щастието да се родят със златна лъжица в устата, едно добро образование; за очакването им, че ние безропотно ще продължаваме да гледаме как нарушават закона за висше образование в частта му за финансиране на научните изследвания и ще им благодарим, че вместо 10%, предвидени в закона, получаваме малко повече от 2; за експедитивността им, с която само след десет години убеждаване и настоявания успяха да приемат Стратегия за висшето образование, която ако бъде уважена от бюджета за следващата година, ще подобри малко положението на качественото висше образование у нас, но се отказах. Отказах се като видях, че толкова са погълнати от дребните си политически боричкания, та не се сетиха, според официалното съобщение на правителството, един представител на образованието, науката или изкуството да поканят в официалната делегация не за срещата с папата, а за да се поклони пред гроба на свети Кирил. Излишно ми се стори. Няма да го разберат.

И за да не завършвам на тази нотка, нека припомня, че надежда има. Хиляди българи избраха за „мъж на годината“ не някоя от втръсналите ни медийни звезди, а възпитаника на Физическия факултет на Софийския университет учителя Теодосий Теодосиев“, посочи проф.Илчев.

По време на академичното тържество бяха наградени победителите в Деветия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Тази година в надпреварата са участвали над 160 произведения в двата жанра, в които се присъжда наградата. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него.

Наградата за поезия получи Зара Кънчева за стихотворението си „За писането“. Тя е от Факултета по славянски филологии на СУ, специалност „Българска филология”. Наградата за проза бе присъдена на Борис Новаков за разказа му „R236G (или историята на първия мимеограф)”. Той е от Философския факултет на СУ, специалност „Философия”.

Фондация „Блага Димитрова“ даде стипендии на двама студенти от Факултета по славянски филологии –  Кристиян Янев, четвърти курс, специалност „Славянска филология”, и Борислава Иванова, четвърти курс, специалност „Балканистика”.

Празникът пред Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“. Снимки: Софийски университет

При първата кандидат-студентите трябваше да съпоставят цитатите:

„Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра…”

Христо Ботев, „Борба”

и

„Кой

излъга нашата вяра?”

Гео Милев, „Септември”

Втората тема, по която кандидатите можеха да пишат, е „Изпитание и избор в разказите на Йордан Йовков”.

Заявление за участие в надпреварата са подали 1281 души, съобщиха от СУ. Доц. Милена Стефанова, заместник-ректор на Софийския университет, поздрави кандидат-студентите за смелостта да се явят на изпита по български език и литература и им пожела успех, а председателят на изпитната комисия проф. Милена Кирова ги увери, че ще се справят и им пожела през следващата учебна година да се срещат в тази сграда като преподаватели и студенти.

Изпитът по български език и литература е писмен с продължителност 4 астрономически часа. Всеки от кандидат-студентите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

Изпитна задача 1: създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.

Изпитна задача 2: създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, в който да се интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

Изискванията към кандидат-студентите са да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст, да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми и да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.

Специалностите, за които може да се кандидатства след успешно положен изпит, са: Философия; Психология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.