В нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. Военният съюз сваля от власт правителството на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски. Деветоюнският преврат отприщва един от най-мракобесните периоди в българската история.

Предлагаме ви откъс от книгата на Стефан Цанев „Български хроники“, том 3, който разказва за зверското убийство на Александър Стамболийски.

* * *

Като научил за преврата, Стамболийски изтичал при радиопредавателя, за да се свърже с министрите в София. Апаратът се оказал повреден.

Стамболийски си спомнил, че предишния ден, при посещението си при него, цар Борис поискал да говори по радиостанцията и отишли в стаичката двамата с адютанта му майор Скотунов.

Преди години – пише Лулчев на 23 юли 1938 година – аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците…

Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалил или пък да знае неговият офицер да е правил това… (Любомир Лулчев, „Тайните на дворцовия живот“, 1992 г.)

(Царят не знам, но майор Скотунов е бил посветен в заговора, така че… И картечницата, тя била само една, наистина се оказала негодна да стреля.)

… Щом чули за преврата, от околните села към вилата му (на Стамболийски – бел. ред.) се стекли повече от 1500 селяни. Те отблъснали войсковата част, която нападнала вилата, предвождана от съученика на Стамболийски полковник Славейко Василев.
Селяните, въоръжени с пушки, брадви, коси и тояги, предвождани от Стамболийски, стигнали до Пазарджик и спрели: през нощта щяла да се пролее невинна кръв – рекъл Стамболийски.
През нощта обаче откъм Пловдив пристигнала пехота, кавалерия и артилерия – и селската войска била разбита.

Стамболийски казал на селяните да се разотидат, за да не ги избие войската, и останал само с брат си Васил. Два дни се крили братята из лозята около Славовица.

Докато войската на полковник Славейко Василев претърсвала околността, на 10 юни капитан Харлаков бе извикан във Военното министерство от генерал Вълков, в чийто кабинет завари новия министър-председател Александър Цанков и министъра на външните работи Христо Калфов.
Генерал Вълков изведе капитан Харлаков в чакалнята и му заповяда да потегли с отряда си за Саранбей и оттам за Славовица, където да влезе в подчинение на полковник Славейко Василев:

– Стамболийски да не се докарва жив в София, щом се залови, да се екзекутира веднага! В противен случай отговаряш с главата си!
(Георги Марков, „Камбаните бият сами“)

На 13 юни, преоблечен като търговец на дърва, Стамболийски влязъл в село Гулак да купи хляб и да разбере какво става, но селяните в кръчмата го познали по високия му ръст, обградили го и го вързали.

-Аз чаках подкрепа от вас – казал Стамболийски, – а вие излязохте Юди Искариотски. (Дончо Даскалов, „Политически убийства в новата история на България“, 1999 г.)
Славейко Василев се свързал веднага по телефона с Цанков и Вълков – съобщил им, че Стамболийски е заловен.
Тутакси пристигнал капитан Харлаков, скарали се с полковник Славейко Василев – чия да бъде честта да отведе високопоставения пленник в София, генерал Вълков обаче заповядал по телефона на Славейко Василев да предаде пленника на капитан Харлаков. Капитан Харлаков качил Стамболийски на един военен автомобил, но вместо към София, запрашил обратно към Славовица, оттам изпратил телеграма до Военното министерство:
„Автомобилът, който караше Стамболийски, нападнат от въоръжени селяни, Стамболийски отвлечен“.
Генерал Вълков отговорил:
„Направете всичко възможно за издирването му и да бъде доведен под силна охрана в София“.

Във вилата на Стамболийски вече се била настанила четата на скопския войвода Величко Вилянов – Чичето и чакала.
Капитан Харлаков се изправил пред Стамболийски и му прочел смъртната присъда от името на ВМРО и Военния съюз и казал на офицерите:

-Вие не си цапайте ръцете с кръв, македонците ще свършат тая работа.

И настъпила „нощта на ножовете“.

Македонците се нахвърлили върху Стамболийски, започнали да го яздат като кон, викайки:

– Ти язди България три години, нека и теб да пояздим…
За да препуска по-бързо нагоре-надолу по стълбите, пришпорвали го с ножове и щикове. (Повече от 90 прободни рани имало по тялото му.)
После му отрязали ушите, почнали да секат един по един пръстите на ръцете му… рязали филета от бедрата му, драли ремъци от кожата му, отсекли дясната му ръка до лакътя и му биели шамари с нея…
Довели и брат му Васил – рязали го и него парче по парче пред очите му.
Умирающ, Стамболийски успял да напише на стената с кръвта на отрязания показалец на лявата си ръка: 12 ч. 14 юни 1923. Ст.

На 15 юни сутринта Харлаков изпратил нова телеграма до Военното министерство:
„Преследван и застигнат, избягалият бивш министър-председател Ал. Стамболийски при съпротива падна убит на място“.
Заровили труповете на братята Стамболийски близо до вилата. Селянин открил случайно плиткия гроб. Четниците на скопския войвода убили нещастния откривател и погребали втори път телата на братята по-далече от вилата, в лозята.
На другия ден Харлаков (или Славейко Василев) им заповядал да погребат братята още по-далече, край Марица, но за да не ги разпознаят (или да не вземат да възкръснат?), отрязали им главите.
Марица придошла и отнесла труповете. Къде са главите им – не се знай…
Слухът за убийството на Стамболийски прелетял границите на България, заприиждали чуждестранни журналисти, палачите, правейки се на опечалени, ги развеждали из вилата и наоколо, показвали им празния гроб:

– Ето, хора на Стамболийски откраднаха тялото му…
Дълго след това селяните чакали да се яви възкръсналият Стамболийски, чакат и до днес…

Стефан Цанев

„Под игото“ на шльокавица – браво! Подигравката, присмехът, гаврата, сарказмът е по-звучен шамар срещу простащината и ще свърши по-добра работа от патетиката, от високопарното възмущение.

На второ място е Георги Господинов с 11 заглавия и 1000 вземания, следват Людмила Филипова с 10 заглавия и 982 вземания, Иво Сиромахов с 13 заглавия и 838 вземания, Владимир Зарев със 17 заглавия и 672 вземания.

Данните бяха огласени на церемонията по награждаването на отличените с приза „Читател на годината 2015“.

Половин милион граждани са взели книги от Столичната библиотека през миналата година. За 2015-а новите книги в Столичната библиотека са 18000, а общо са над 1 милион, посочи столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Отличените читатели ще имат възможност да посетят Европарламента по инициатива на евродепутатката Мария Габриел, която стои зад кампанията „Читател на годината“.

Ето и наградените абонати на Столична библиотека в различните категории:

Най-активен читател-доброволец – Мариета Найдова
Виртуален читател – Мила Григорова
Четящо семейство – сем. Фридман
Четящ тийнейджър  – Диана Нанева
Три специални награди на библиотекарите за Анита Накова, Владимир Пентиев и Людмила и Атанас Трифонови
Читател на годината – Стефан Мавров

Регионалните библиотеки в страната също излъчиха своите читатели на годината:

1.  Благоевград РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ДИМИТЪР ТАЛЕВ” – Христина Танева

2.   Бургас РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕЙО КРАЧОЛОВ ЯВОРОВ”- Люба Шекерова

3.  Варна РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ”-Марина Стоилова

4. Велико Търново РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА”П.Р.СЛАВЕЙКОВ”- Мариела    Ганева

5.  Видин РЕГИОНАЛНА  БИБЛИОТЕКА “МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ” –Миглена Николова

6.  Габрово РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “АПРИЛОВ – ПАЛАУЗОВ” – Севда Йонкова

7. Добрич  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “ДОРА ГАБЕ” – Галин Иванов Иванов

8. Кюстендил РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА”ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ” – Катя Кашукеева

9. Кърджали  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „Н. Й. ВАПЦАРОВ” – Димитър Савов

10. Монтана РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ГЕО МИЛЕВ”- Радка Върбанова Костадинова

11. Пазарджик РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ” – Даримир Стоянов Генев

12. Плевен РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ” – Владислава Царева

13. Пловдив РЕГИОНАЛНА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ” – Станислава Георгиева

14. Разград РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПРОФ. БОЯН ПЕНЕВ” – Живка Николова

15. Русе РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ” – Зорница Сидова

16. Силистра – РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ” – Наталия Бабаяшева

17. Сливен РЕГОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – Грета Даринова Петкова

18. Смолян  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛАЙ ВРАНЧЕВ” –Десислава Христова

19. Стара Загора РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ” – Нестор Димитров Несторов

20. Търговище РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕТЪР СТЪПОВ” – Мариела Мариянова Петкова

21. Хасково РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ”-Лина Райкова

22. Шумен РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ” – Дамян Райчев Кичуков

23. Ямбол РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „Г.С.РАКОВСКИ” – Даниела Петрова Димитрова

Паулу Коелю е най-известният съвременен чужд писател у нас. Това показва изследване на читателските практики в България през 2014 г., направено от екип на проф.Александър Кьосев и агенция „Алфа рисърч“.

При проучванията през 2009 и 2006 г. номер едно по популярност у нас е бил Дан Браун, който сега остава на второ място. Прави впечатление, че към първите двама тази година се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни чужди автори у нас са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.

Сред съвременните български автори най-известен продължава да бъде Стефан Цанев, следван от Валери Петров. През 2014 г. Иво Сиромахов е изпреварил по популярност Недялко Йорданов. В първата десетка попадат също Антон Дончев, Иван Вазов, Георги Господинов, Людмила Филипова, Алек Попов, Христо Ботев. Интересното е, че въпросът към участниците в анкетата е „Можете ли да назовете трима съвременни български автори (поети или писатели)?“, а част от тях са посочили Вазов, Ботев и Йовков.

За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37% – стойност, приблизително равна с тази от проучването през 2009 г. (36%). Над половината българи признават, че не са чели нищо от наш писател повече от една година.

Още от изследването:

Всеки трети не е отварял книга през 2014 г.

Харчим до 10 лв. за книги на месец

Името на Стефан Цанев е записано в краткия списък на живите класици на нашата литература. Три поколения българи, съвременници на три епохи го четат, гледат на театралната сцена или слушат авторските му рецитали.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, а също и на китайски, монголски, арабски и иврит. Пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.