Когато толкова много хора са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам.

Не чакай с нетърпение деня, в който ще спреш да страдаш, защото когато дойде, ще знаеш, че си мъртъв.

Успехът е срамежлив, няма да се покаже, докато гледаш.

Всички сме осъдени на доживотен затвор в собствените си кожи.

Трябва да не си вярваме един на друг. Това е единствената ни защита срещу предателството.

Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог.

Ентусиазмът е най-важното нещо в живота.

Фалшът е системата, в която живеем. Алкохолът е единият изход, а смъртта – другият.

Всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме.

Късметът е да вярваш, че си късметлия.

Щастието е в баланса между тялото, духа и душата. В западния светоглед хората чакат щастието да дойде само, докато в източната философия, хората предизвикват, призовават своето щастие, защото са знаели, че няма нищо общо със сляпата случайност, а се подчинява на законите на хармонията.

„Окото, което видя смъртта“ (The Eye That Saw Death), ще излезе в пролетния брой на литературното списание Strand, което публикува предимно детективски истории.

Уилямс очевидно е бил вдъхновен от мрачните разкази на Едгар Алън По. Повествованието се води от мъж, който на 30-годишна възраст е претърпял трансплантация на очите. Операцията е успешна и той връща зрението си. Но скоро започват да го преследват кошмари. Оказва се, че му е присаден орган на убиец. Когато разбира това, мъжът моли лекарите да извадят злощастното око. „Много по-добре е да си сляп, отколкото да гледаш с окото, видяло смъртта“, възкликва героят.

Разказът е открит в университета в Тексас. В него се съхраняват също архивите на известни писатели като Хорхе Луис Борхес, Уилям Фокнър, Джеймс Джойс и Габриел Гарсия Маркес.

Според редактора на Strand Андрю Гъли Уилямс вероятно е написал историята още в училище.

Тенеси Уилямс (1911-1983 гг.) е известен най-вече с пиесата „Трамвай „Желание“, която многократно е екранизирана и поставяна на световните театрални сцени. През 1948 г. тя му донася наградата „Пулицър“.

Преди година Strand публикува неизвестния по-рано разказ на Уилямс „Луда нощ“ (Crazy Night), написан през 30-те години на миналия век. Прототипът на главната героиня е момиче, с което самият Уилямс се е срещал в студентските си години.