Всички тези завети на Христо Ботев са публикувани в новоизлезлия сборник „Христо Ботйов – Из поезията, публицистиката и писмата му” (от Книгоиздателска къща „Труд”) в съставителство на професор Николай Жечев – един от най-големите изследователи на делата и писмените завети на поета-революционер.

Сборникът съдържа значителна част от по-етичното и сравнително малък дял от публицистичното и епистоларното наследство на великия български поет и революционер Христо Ботев. Сред стиховете са „Майце си”, „Елегия”, „До моето първо либе”, „Дялба”, „Хайдути”, „На прощаване” и др.

Втората част на книгата е разделена на няколко основни теми, които обхващат едни от най-важните проблеми, засягани и налагани в публицистиката и в кореспонденцията на поета воевода, а именно: непоносимите страдания, на които е подложен българският народ под варварското господство на Османската империя, превърнало се в основна пречка за неговото икономическо, обществено-политическо и културно развитие; исторически оптимизъм и непоколебима вяра в силите и способностите на народа и в революцията като средство за отхвърляне на чуждото владичество и освобождение на отечеството, както и в тържеството на бъдещия разумен и братски съюз между народите; стремлението към социална правдина и възвишени нравствени ценности; критична позиция спрямо политиката на тогавашните европейски и балкански правителства; отношението му към науката и образованието, религията и журналистиката и др. В изданието е публикувано в оригиналния му вид и прощалното писмо на Ботев „После отечеството си съм обичал най-много тебе…”, писано преди слизането му от кораба Радецки на българска земя.

В книгата са приложени копия на автентични снимки и документални материали, свързани с живота и дейността на Христо Ботйов. Томът излиза първоначално в меки корици, а за Панаира на книгата ще го има и в поредица Златна класика и луксозен вид. Изданието е посветено на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев.

На книжния пазар може да се открие все още и „Тефтерчето на Христо Ботев” – издадено едно към едно с оригинала в луксозна кутия и разчетен текст съм оригинала. Сега е моментът да попълните семейната библиотеки с тези ценни книжни реликви.

Създаването на енциклопедия за главния град на държавата е изпитана културна практика. За повечето европейски столици, както и за много големи градове, отдавна съществуват такива издания. Не са малко и регионалните енциклопедии – Благоевградска, Шуменска, Ловешка, Варненска, Пловдивска, Пазарджишка и др., които се появиха на книжния пазар у нас в последните години. На фона им осезателно се чувства липсата на енциклопедично издание за София, въпреки богатата информация за града, която може да се намери в интернет, в изданията на Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ – Национална енциклопедия „България“, Голяма енциклопедия „България“ и др. Досега за София са излизали и други научни и научнопопулярни изследвания – исторически, природогеографски, етнографски, културологични, статистически и икономически, и художествени произведения. Красотата и неповторимата й атмосфера са възпяти в стихове и песни, пресъздадени са в картини и музикални произведения. За първи път обаче в един том е събрана максимално пълна разностранна информация за града и Столична община. С новата енциклопедия София се нарежда сред столиците, на които има посветени специализирани справочни издания – Париж, Москва, Лондон и др., а читателите имат възможност да намерят на едно място достоверна информация за природата, историята и културата на града и региона, поднесена не само на български, но и на английски език.

Двуезичната енциклопедия „София” е съвместно издание на Научноинформационен център „Българска енциклопедия” при Българската академия на науките и Книгоиздателска къща „Труд” и е реализирано с подкрепата на Столична програма „Култура” на Столична община. Изданието е луксозно, в албумен формат, на гланцова хартия, богато илюстрирано с около 700 цветни снимки и схеми. Тя е предназначена за широк кръг читатели – гости на София и любознателни софиянци, които искат да научат повече за столицата на България. Цената й е 59.99 лв.

През последните години столицата ни се превърна в привлекателна туристическа дестинация и е посещавана от все повече чуждестранни гости. Очаква се те да нарастнат около Българското председателство на Европейския съюз през 2018 г. Енциклопедия „София“ достойно представя хилядолетната история и богатото културно-историческо наследство на града и едновременно с това го показва като модерна европейска столица с богат културен живот. Тя е значимо културно събитие за столицата ни, отразяващо времето и епохата.

Енциклопедия „София“ се различава съществено от другите издания на НИЦ „Българска енциклопедия“ – както от азбучните, така и от тематичните. Тя е различна не само като тематика (посветена е само на София и област София-столица), но и като структура. Енциклопедията започва с обширен обзор, който заема почти една четвърт от книгата и разглежда природната среда, проследява историята на града, акцентира на важни събития от миналото, на развитието, изграждането и днешното състояние на управлението, обществения и духовен живот на София и региона.

j,.wЗаглавието му (София – път във времето) отразява стремежа да се проследи хилядолетното развитие на града до днес. Очертани са етапите от развитието на София – от неолита и първите поселения на територията му, през разцвета на Антична Сердика и превръщането й в процъфтяващ град, българският Средец и последвалия упадък по време на османското владичество, възкръсването на София за нов живот като столица на България и устремното й развитие в първите десетилетия след Освобождението. Изтъкната е заслугата на значими исторически личности и държавни институции. Отразена е ролята на София в историята и културата на страната ни, духовната значимост на манастирите на Софийската Мала Света гора и многобройните храмове в София през Средновековието, софийските светци, загинали за христовата вяра, дарителите, просветната роля на Софийската книжовна школа и първите училища, зараждането на първите културни институции в страната и първите културни прояви.

София от А до Я – основна енциклопедична част с азбучно подредени статии. Стремежът на авторите е бил да се събере на едно място цялото богатство от информация за столицата ни. Заради сравнително ограничения обем в рамките на един том статиите са сведени до 450, а изложението е стегнато. Извършен е прецизен подбор, за да не се пропусне нищо важно за сметка на непопулярни или незначителни обекти и събития. Включени са азбучни статии за планини, реки, софийски квартали и населени места в Столична община, стопански обекти и транспортни съоръжения, паркове, градини, спортни зали и стадиони, висши училища, театри и музеи, фестивали и др. национални и международни събития в областта на музиката, театъра, спорта. Обхванати са културните ценности (материални и нематериални, недвижими и движими), които носят историческата памет на София, свързани са с националната идентичност, имат научна или културна стойност. Включени са всички културни ценности с национално и световно значение. София – един от най-старите градове в Европа, и районът има с какво да се гордеят. В Списъка на световното наследство са Боянската църква, като недвижима културна ценност, и автентичните песни на Бистришките баби – част от нематериалното световно културно наследство.

Поради ограничения обем в енциклопедията не са предвидени самостоятелни биографични статии за личности – българи и чужденци, допринесли за превръщането на София в модерен град, за утвърждаването й като административен, стопански, просветен и научен център на страната, средище на изкуството и културата. Това отчасти е компенсирано с включването на показалец на личните имена, който препраща към статиите за конкретни събития или обекти, в които са споменати лицата. Разбира се, много личности са останали неспоменати, поради ограничения обем на изданието. Единствено кметовете на София от избирането й за столица на Княжество България до днес – общо 57 на брой, са изредени в отделна таблица. Всички те имат принос, по-голям или по-малък, за благоустрояването на града и превръщането му в модерна европейска столица.

Третата част – Разходка из София, запознава със знакови софийски булеварди, улици и площади, които дават облика на града и допринасят за неповторимата му атмосфера. В различните периоди от развитието на София те променят архитектурата и характера си, добиват популярност или отстъпват пред новите градски пространства. Повечето от улиците и площадите са проектирани в края на 19. век, по време на бързото урбанизиране на София и превръщането й в модерен град, но има и такива, които водят началото си от Античността и Средновековието. Представена е историята на улицата, археологическите находки под уличната настилка, както и съвременното състояние – представителни частни и обществени сгради, градини, паркове, скулптурни и архитектурни паметници, за повечето от които има самостоятелни статии в азбучната част. И тук подборът е доста прецизен и ограничен в историческия център на града.

Търсенето на допълнителен материал е улеснено чрез препратки между статиите. За улесняване на търсенето на английски език в края е публикуван показалец на заглавията на статиите на английски.
Автори на енциклопедията са Таня Кадийска, Елена Блажева и Мариана Савова – колектив от „Българска енциклопедия“ при БАН. Научни консултанти са Снежана Горянова (археология, Национален археологически институт с музей при БАН), доц. д-р арх. Валентина Върбанова (архитектура, РИМ – София), Марияна Маринова (история, РИМ – София), Лили Големинова (музика, „Радио София“, направление „Музика“) и Светла Бенева (сценични изкуства, театровед). Използваната информация е подбрана от фонда на

Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ при БАН, издания за София, научни публикации и архивни документи. Взети са под внимание и най-новите археологически разкрития на територията на София, някои от които съществено променят досегашни представи за столицата ни. В подготовката на изданието са ползвани материали и консултации от Националния археологически музей, Регионалния исторически музей – София и други културни институции, Държавния архив и Научния архив на БАН. Следвайки традициите в издаването на енциклопедична литература, авторите поднасят информацията прецизно, обективно, в научнопопулярен стил. Статиите са наситени с любопитни исторически факти и са допълнени с богат илюстративен материал (около 700 илюстрации, карти, схеми). Използвани са илюстрации от архивите на НИЦ „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, Българска телеграфна агенция, Национален археологически музей при БАН, Национален антропологичен музей при БАН, вестниците „Труд“ и „24 часа“, авторски снимки, интернет сайтовете „Стара София“, „Планините на България“ и др.

Българска академия на науките и Книгоиздателска къща „Труд” имат удоволствието да ви поканят на представянето на Енциклопедия „София” на 14 септември 2017 г., четвъртък, от 14.00 ч. в Големия салон на БАН, ул. „15 ноември” № 1.

„Когато тя го видя за пръв път, си спомни танцьорите – чапли. Сега той танцуваше с елените – те всички го правеха – и в танца се създаваха връзки, които обединяваха Небето и Земята, хора и животни, живи и мъртви”. Антъни Пауъл танцува в музиката на времето и чува тайни хармонии. Джордж Р. Р. Мартин танцува в ритмите на огъня и леда и трябва да завърши проклетата серия или най-малко следващия том през това десетилетие. Лиан Хърн обаче чува далечните песни на средновековна Япония, където връзките между хората, животните и духовете все още не са прекъснати и където светът се мъчи да си възвърне баланса, след като имперския трон е разкъсан между клановете.

Истинският император е загубен. Шиканоко е осъден да живее като половин мъж и половин елен, прокуден в Тъмната гора. Могъщите владетели, които сега управляват Осемте острова, са жертви на подозрение и болести, а суша и глад се разпространяват в царството. Само Шиканоко може донесе изцеление чрез възстановяването на истинския император, на наследника на Лотосовия трон – Йошимори, и има само един човек, който може да го върне от Тъмната гора. Хърн продължава да изследва проблемите на съдбата, любовта, моралния провал и изкуплението чрез герои, едновременно архетипни и сърдечно убедителни.

Романът е добре написан и постига добър баланс между ужасите на войната и надеждите за по-добро бъдеще. Основната привлекателност на серията за Шиканоко остава внимателното проучване на историческите източници от японската литература, което позволява на автора да изгради жив и убедителен фон за нейната история, да пресъздаде едно деликатно докосване в предаването на силните страсти в героите.

Финалът на книгата е изненадващ. На фона на дива гора, елегантни замъци, скрити храмове и диви бойни полета Лиан Хърн рисува епичния финал на приказката, като оставя читателя без дъх.

Мрачни убийства разтърсват град Дръстър. Млади мъже са мистериозно убити близо до града  и никой не може да спре престъпленията и да намери убиеца. Градът е обхванат от паника. Когато е убит и синът на боритаркана на Дръстър, княжеският писар Климент е натоварен да разкрие случващото се.

В същото време в България пристигат пратеници на папа Адриан II, които трябва окончателно да откъснат страната от влиянието на Византия. Това не се нрави на княз Борис, който иска да осуети мисията им, но без да си навлече гнева на папата. Легатите се установяват в Дръстър, където един от слугите им става жертва на жестокия убиец. Притискан от Борис и настъпващата зад Истър чума, Климент заедно с новия си помощник доктор Агрипа трябва да разреши мистерията, която ще се окаже много по-дълбока, отколкото очаква, и зад която се крие вековна тайна. Друг интересен факт е, че книгата се разказва от първо лице единствено число, а кой точно е разказвачът – ще разберете в последните страници, естествено.

„Каменната стая” е седмата поредна книга от „Старобългарските загадки” на Николай Пенчев. Тя отнема на автора двойно повече време за написването и самият той я определя като най-заплетената. Ето какво споделя Пенчев: „Историята, макар и поднесена по различен начин, който се надявам да ви хареса, стана много интересна. Отне ми малко повече време, но правих много проучвания, тъй като историята е заплетена”. А тези думи могат само да накарат верните почитатели на автора и неговите Старобългарски загадки да се втурнат към книжарници и будки и да търсят „Каменната стая”.

„Тя, островът” е литературно събитие. Той е многопластов и полифоничен роман, интересен не само с екзотичното място, където се развива действието, но и с вглъбеното разкриване на съвременните отношения в един глобализиран свят, когато всичко и всички могат да се срещнат с някого навсякъде. „Тя, островът“ свързва днешните преживявания на няколко души на испанския остров Фуертевентура с документалните и фикционални истории на действителни личности, пребивавали там от най-древни времена до наши дни.

Централна тема в книгата е изгнанието на философа-писател Мигел де Унамуно: привеждат се откъси от писмата му, от стиховете и есетата му, написани на и за острова. Ключово е съпоставянето на сърф-културата с бита, възприятията и миналото на местните хора. Но главният герой и режисьор на събитията, разгърнати в литературното пространство, е точно островът с женска душа и природа. Тя, островът, Фуертевентура. „На голия остров всички бяхме голи. И всяка следваща наша крачка или привидно решение щеше да води към неизбежната развръзка. Бях дошла да пиша роман. В действителност бях героиня в роман. Романа, който пишеше островът.“

„Тя островът“ засяга пряко или косвено широк спектър от теми: духовните търсения, убеждения и избори; културната хетеронимия; необходимостта от постоянство и опора, които са тъй неприсъщи на съвременността, макар и заложени в самата природа на човека; стремежът към духовна и физическа пълнота на изживяването, в неговите най-първични и в неговите най-рационализирани форми; границата между земно и възвишено; необятният и едновременно с това мимолетен свят, заедно с пъстротата на впечатленията, които поражда; невъзможността щастието да бъде опитомено или осмислено. Български романи, които предават подобна пъстра палитра от въпроси и интерпретации, със своя визия и послание, се срещат рядко и са ценност.

За автора:

Ирина Папанчева е родена в гр. Бургас. Завършва магистратура по „Славянска филология – Чешки език и литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и по „Европейска интеграция и развитие – Европейска политика и социална интеграция“ в Свободния фламандски университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel). Автор на детската илюстрована книжка „Аз заеквам“ (ИК „Сиела“, 2005), на повестта „Почти интимно“ (ИК „Кронос“, 2007) и на романите „Анабел“ (ИК „Жанет 45“, 2010) , „Перо от пеликан“ (ИК „Жанет 45“, 2013) и „Тя, островът“ (Издателство „Труд“, 2017). Награда на участниците в конкурса „Южна пролет – 2008“ за повестта „Почти интимно“. “Анабел“ е сред трите номинирани книги в конкурса на Фондация „Елизабет Костова“ и издателство Open Letter Books в Университета в Рочестър за Съвременен български роман (2014). “Перо от пеликан“ е преведена на английски, френски и арабски.

Провокиран от непрестанните опити за мистификации, манипулации и откровени лъжи, касаещи поета, Тахов прави опит за „реставриване на историческата правда”.

Къде е роден поетът? Защо решава да стане войвода? Какъв е бил характерът му? Как е взимал важни решения за националната съдба? На кого е вярвал? Къде са останките му? Чий е Ботев? И най-важният въпрос: Чужд или свой е застрелял Христо Ботев? На всички тези въпроси Росен Тахов прави опит да намери отговор, подкрепяйки тезите си с много исторически сведения, разкази, запазени спомени и мемоарни записи.
Убийството на Ботев остава може би най-голямата загадка в историята на България. Още от учебниците ние знаем, че Ботев е убит – застрелян по-точно – на един голям камък във Врачанския Балкан. По време на социализма темата за смъртта на Ботев е сакрализирана. Легендата за официалния убиец черкезкият башибозук Джамбулет е изглаждана с десетилетия. Авторът пише: „Случаят с черкезкия главатар запълва дълбоката празнина в убийството на Христо Ботев. Свидетелите на трагедията крият истината и затова се появява легендата. Злодеянието трябва да излезе от анонимност, да се персонифицира. Джамбулет, който действително е съществувал, е удобната фигура за поемане на вината”.

Едва в последните десетина години драматичните събития във Врачанския Балкан отново навлязоха в общественото пространство. Авторът на книгата разглежда различните нови версии за убийството – приятелски, а не вражески куршум; дори не изключва и версията за самоубийство, както и за това, че Ботев всъщност не е загинал.

Противоречивият Никола Обретенов дава основната версия за убийството на поета, но дали тя е истината? Дали Ботев пада сразен от вражески куршум в сърцето? Или пък както твърди приближеният до Обретенов – Димитър Тодоров, куршумът пронизва челото? Изправил ли се е Ботев, за да види къде е врагът? Или е бил застрелян в гръб от свой? Защо на самия Обретенов му е било трудно да посочи мястото, на което физически бива убит поетът?

Въпросите наистина са много, а историята знае отговорите. Дали ние сме готови да ги чуем?

Книгата е ценно помагало  и за всеки ученик, учител и родител.

Класация „50-те любими песни и стихотворения, които ни правят българи”

1.    „Върви, народе възродени“ по текст на Стоян Михайловски
2.    „Мила Родино“
3.    „Опълченците на Шипка“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов
4.    „Аз съм българче“ на Иван Вазов
5.    „Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо Дебелянов
6.    „Две хубави очи“ на Пейо Яворов
7.    „Хубава си, татковино“ по текст на Петко Славейков
8.    „Я кажи ми, облаче ле бяло“ по текст на Ран Босилек
9.    „Тих бял Дунав“ по текст на Иван Вазов
10.    „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев
11.    „Шуми Марица“ по текст на Никола Живков и Иван Вазов
12.    „Излел е Дельо хайдутин“
13.    „Де е България“ по текст на Иван Вазов
14.    „Хубава си, моя горо“ по текст на Любен Каравелов
15.    „На прощаване“ на Христо Ботев
16.    „Стани, стани, юнак балкански“ по текст на Добри Чинтулов
17.    „Боят настана“ по текст на Иван Вазов
18.    „Над смълчаните полета“ по текст на Димитър Спасов
19.    „Сладкопойна чучулига“
20.    „Песен за цар Иван Шишман“
21.    „Капитан Петко Войвода“
22.    „Родна реч“ на Ран Босилек
23.    „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“
24.    „Вятър ечи, Балкан стене“ по текст на Добри Чинтулов
25.    „Цар Симеон“ (Край Босфора шум се вдига…) по текст на Иван Вазов
26.    „Къде си, вярна ти любов, народна“ по текст на Добри Чинтулов
27.    „Велик е нашият войник“
28.    „Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала“
29.    „Обесването на Васил Левски“ на Христо Ботев
30.    „Хайдути“ на Христо Ботев
31.    „Стон“ (На Лора) на Пейо Яворов
32.    „Заточеници“ на Пейо Яворов
33.    „Ралица“ на Пенчо Славейков
34.    „Хайдушки песни“ на Пейо Яворов
35.    „Паисий“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов
36.    „Левски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов
37.    „Българският език“ на Иван Вазов
38.    „Неразделни“ на Пенчо Славейков
39.    „Тихият пролетен дъжд“ на Николай Лилиев
40.    „Родна стряха“ (Бяла, спретната къщурка…) на Ран Босилек
41.    „Високи, сини планини” – Младен Исаев
42.    „Вяра” на Вапцаров
43.    „Изворът на белоногата” – Славейков
44.    „Молитва” на Иван Вазов
45.    „Една българска роза” от Найден Вълчев (в изпълнение на Паша Христова)
46.    „Моя страна, моя България” от Васил Андреев (в изпълнение на Емил Димитров)
47.    „Ясен месец веч изгрява” – химн на Преображенските въстаници, от Яни Попов – войвода
48.    „Към родината” – Атанас Далчев
49.    „Потомка” – Елисавета Багряна
50.    „Ний” – Христо Смирненски

В три поредни месеца – април, май и юни, издателство „Труд” ще зарадва читателите, като за пръв път от дълги години представи романите от поредицата на Александър Дюма – „Тримата мускетари“, „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“. Първият от тях вече може да бъде открит в книжарниците.

Романът „Тримата мускетари“ разказва за приключенията на безстрашния младеж д’Артанян, който напуска дома си, за да стане мускетар. Тримата мускетари са всъщност неговите приятели Атос, Портос и Арамис – неразделните другари, чието мото е „Един за всички, всички за един“. Всички заедно са изправени от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Трябва да провалят замисъла на коварния кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Но когато Д`Артанян се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля – невъзможна…

Първоначално „Тримата мускетари“ е публикуван като сериал от списание Le Siècle през 1844 година. Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д’Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“, написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека и я доразвива в един от най-успешните романи на всички времена.

Неопровержимата статистика сочи, че Дюма е изписвал по 4-5 тухли на година, като всяка от тях надхвърля 1000 страници. Например – само през 1845 г. той публикува “Кралица Марго”, “20 години по-късно” (втората част на “Тримата мускетари”), “Граф Монте Кристо”, “Графиня дьо Монсоро” и “Рицарят на Мезон Руж”. Логично е да отчетем, че авторът не е разполагал с лаптоп или пишеща машина, а е сътворявал всичко с гъше перо и в този контекст плодовитотстта му е още по-изумителна. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид, че става въпрос не за някаква промисъл божия или за културен свръхробот, а за човек, който ползва литературни шерпи. Дюма много правилно се е ориентирал, че в писателския труд е необходима експлоатация – може би опитът му е почерпан от дядото Дави дьо ла Пайотри (колониален земевладелец, оженил се за своя освободена робиня негърка) и е изградил истинска плантация от наемници, които са раждали идеи, проучвали епохи, ровили са се по библиотеки, нахвърляли са гръбнака на сюжета, пишели са диалози за благото на бащицата и гуруто си, който накрая просто е компилирал и изглаждал роденото от наемниците в цялостен литературен текст. Всъщност тази организация на литературната работа е донякъде предтеча на днешната конструкция в шоупрограмите и телевизионните предавания, където цели армии от сценаристи се бъхтят, а само един-единствен човек (обикновено водещият) обира всички лаври.

Историята за д’Артанян е продължена в другите романи от трилогията – „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.

От най-големите сблъсъци на древността до високотехнологичните войни на двадесет и първи век, в книгата са историите на двадесетте най-закономерни битки на човечеството: Маратон; битката при Одрин при разпадането на Римската империя; Трафалгар; Саратога; Диен Биен Фу – повратната битка при войната във Виетнам; „Операция Праскова” – която през 2003 г. отваря пътя към Багдад и др.

Въпреки постоянното присъствие на войните и конфликтите в живота на човечеството, само малка част от тези сблъсъци наистина променят света. Макар големите войни често да предизвикват отзвук в продължение на векове, те обикновено остават в рамките на предсказуем модел. Но понякога една война оказва дълбоко въздействие не само върху своето време, но и определено размества хода на историята. Тези войни са кръстопът на исторически епохи, когато нищо вече няма да е такова, каквото е било преди. Много от тези войни, които са придобили решаващо значение за развитието на съвременния свят, притежават общ елемент – в някакъв момент конфликтът стига до критична точка – битка или няколко минути в рамките на битка, в които бъдещето се променя безвъзвратно.

Тайната се крие в лечебната сила на минералите, специалните хранителни вещества и микроелементите. От калция и желязото до есенциалните мастни киселини минералите са трудолюбиви и задоволяват напълно хранителни нужди. Модерното земеделие и хранително-вкусовата промишленост ограбиха храната откъм ценни хранителни вещества. Но уважаваният диетолог, билкар и изследовател Пол Бергнер обяснява стъпка по стъпка как да се възстановят важните минерали и другите хранителни вещества в диетата днес. Ще научите по колко от всяко хранително вещество имате нужда и кои храни могат да го предоставят. Разберете колко лесно и приятно е доброто хранене.

Знаете ли, например, че днес трябва да изядете три ябълки, за да приемете витамините и минералите, равни на една ябълка от началото на миналия век? А, че процентното съдържание на калций, желязо, магнезий, фосфор, тиамин, витамин А и др. в пилешкото и телешкото е намаляло между 20 и 80% за различните съставки? Защо французите, които ядат предимно пълномаслени млека, сирена и масла, страдат сравнително рядко от инфаркти и инсулти? Каква е тайната на продължителния живот на японците? На тези и много други въпроси Пол Бергнер – американският природен гуру, ще ви даде отговори, върху които ще се замислите.

Мнозина изключват захарта от диетата си. Но дали това е достатъчно? Авторът подчертава, че но-голямата част от захарта, която консумираме – около 85% – е скрита в други храни. Захар се съдържа в повечето полуфабрикатни храни – например пържените картофки от заведенията за бързо хранене съдържат до 20% захари, въпреки, че на вкус са солени; кетчупът съдържа 50% захар; дори и цигарите имат 17% захари в тях.
Тогава, ще кажат някои, да се обърнем към вегетарианска, нискомаслена или макробиотична диети – все модерни днес. Авторът казва: „Замислете се, преди да сторите това. Не са най-подходящите хранителни режими за организма”. Обикновено хората на диета страдат от два-три остри дефицитни синдрома, като агресивност, алергии, безпокойство, безсъние, депресия, изтощение, хиперактивност и др. А плодовете и зеленчуците бързо са загубили минералното съдържание – вероятно 25% от калция, магнезия и микроелементите – през последните трийсет години.

Важни са балансът в храненето, подборът на храни, това да проверяваме откъде произхожда храната, която консумираме, и най-вече – да уважаваме и пазим почвата, която ни храни. „Минералите в нашето тяло са като скъпоценни камъни, рядък дар за нас от Създателя. Те изпълняват биологически функции, които нищо не може да замести, нито конвенционалните, нито алтернативните лечения, нито холистичната медицина, която отчита ефекта на ума върху физическите промени, нито мисленето на Новата епоха. За да поддържаме здравето си или да го издигнем на по-високо ниво, ние имаме нужда от обрат – да приемем с разтворени ръце този дар, под формата на природните храни, които Създателят е оставил на Земята.”