Фейсбук скочи срещу стихотворение от известния детски поет Янаки Петров, известен с псевдонима Чичо Чичопей. Неговата „Приспивна песничка“ е публикувана в учебника по литература за 5 клас на издателство „Булвест 2000“. През последните дни стотици потребители на социалната мрежа споделят текста и изразяват възмущението си от него, защото възпявал насилието над деца. В стихотворението баща приспива детето си с рими за „плесничката“, която търси „тези, дето не заспиват“. Много родители тълкуват това като заплаха срещу хлапето и поощряване на възпитаването чрез бой.

Ето малка част от коментарите, засипали фейсбук страницата на издателство „Булвест 2000“ (запазен е оригиналният правопис):

Срамно, толкова срамно, че трябва сами да предложите този учебник за подпалки в селските къщи.

Насилието, под каквато и да било форма, няма място в учебниците по литература. Има си предмет, едно време го наричахме История, където се изучават исторически събития, в т.ч битки, войни и т.н, но не и в шеговита форма! Насилието не е шега!

Предлагам да се замени „Приспивна песничка“ в учебния план с песничката на група Контрол „Бий с лопатката“. Многопластово произведение, което ще изпълни с радост и умиление хилядите учители, които одобряват учебната програма.

Ужас, как да си дадеш детето в бг училище. Май по-добре да седи вкъщи, поне ще му бъдат спестени много простотии. 

Приемаm стихотворението във някаква тема за ирония и изразни средства. Но в тема за приспивни песнички…… Бе дайте да си приспиваме децата със Стивън Кинг smile emoticon к’ви са тез измислени плеснички. В следващия учебник направо нахакайте поезията на Шамара (BIG SHA mf)

Ето и коментарът на проф.Мария Герджикова, ръководител на авторския екип, създал учебника:

СТИХОТВОРЕНИЕТО РАЗСМИВА ДЕЦАТА, НЕ Е УПЛАШИЛО НИТО ЕДНО ОТ ТЯХ

Да, текстът е част от произведения, включени в изданието на учебника по литература за 5. клас, като част от представянето на приспивните песни, изучавани по учебната програма.

Учебникът по литература за 5. клас на издателство „Булвест 2000” е одобрен през 2006 година от Министерството на образованието и науката и се ползва в училищната практика вече 9 години. По поръка на министерството през 2011 година всички учебници за 5. и 6. клас, които се използват в училище, преминаха през преглед от учителите в страната с цел извършване на необходимите промени, корекции и допълнения, които да отстранят допуснати грешки, неточности или текстове, които подлежат на осъвременяване. Направените от учителите препоръки за промяна в съдържанието, илюстрирането или графичния дизайн бяха прегледани и одобрени от експерти на МОН и изпратени на издателството за изпълнение. След извършените промени комисия на МОН оцени за втори път всички учебници и със заповед на министъра одобри проектите, които се ползват в системата през 2011 година.

Цитираният учебник е проверен от хиляди български учители съгласно процедурите през 2006 г. и през 2011 г. Тук е мястото да кажем, че за този учебник не са постъпили бележки, с които да се налага отстраняване или коригиране на текстове, включени в него. Той е одобрен от МОН без препоръки за изменения. 

А сега да се върнем на въпросната публикация.

Повече от десет години стихотворението Приспивна песничка на известния детски писател Янаки Петров влиза в детски книжки и в читанките, развеселява и разсмива децата и не е уплашило нито едно от тях. Изведнъж се явява една нова интерпретация.

Всяка литературна творба носи многозначен и многопланов смисъл. Всеки интерпретатор има право на свой прочит. Въпросът е обаче какви са приемливите граници на всеки нов прочит, на всяка нова интерпретация. Във всеки случай тя е ограничена от обективния смисъл, вложен в даден художествен образ, и не трябва да зависи от модернизации, от тълкувания, определени от тежненията на дадено време, не бива да бъде едностранна и субективистична.

Най-сполучлива е тази интерпретация, която се доближава по-плътно до цялата многоплановост на образа и се стреми да разкрива обективно съдържанието, вложено в образа в цялата му широта.

И така, нека разгледаме няколко въпроса, отговорите на които дават представа за смисъла, вложен в коментираната в момента приспивна песничка.

Първо – Какви чувства поражда текстът у детето? Кара го да се свие уплашено под завивката или го развеселява?

Въпросът е реторичен, защото:

– Диалогът между бащата и синът е жив, топъл, нежен, сърдечен, весел. Бащата се обръща със „ синко, миличък …”, а детето отговаря   „- Татко, мили…” и с разбиране казва „непослушковци”;

– Определено до разбиране на текста водят умалителните съществителни като плесничка, песничка, главица.

Второ – Какво е мястото на този текст в учебника за 5. клас?

– Поставени са един до друг три текста на песни на една и съща тема с различен тон, в различен жанр, с различни образи. Това има за цел да обогати представата на децата за разнообразието на художествените текстове, да ги провокира да мислят и да споделят и защитават своето мнение.

– Изяснява се въпросът кога един текст се определя като песничка и как трябва да се разпознава и разбира от учениците.

– След стихотворението е поставена задача, която децата трябва да изпълнят.

Дори само това трябва да успокои тези, които виждат нещо страшно в разглеждания текст.

Тук приведохме някои обективни доводи, които представят въпросното стихотворение, толкова харесвано от децата. Неоснователни остават опасенията за пробуждане на страх от насилие от текста на стихотворението, защото обективно вложеният в него смисъл не е такъв.

Проф. Герджикова

Още по темата за „коректността“ в литературата и учебниците: Гонят прасетата от книгите

Гимназисти учат, че Дон Кихот е шизофреник и попълват тест, от който разбират, че мъжът постига най-голямо удовлетворение в секса, когато е с „жена на приблизително същата възраст“, не по-млада и не по-голяма. Тези знания се предават от учебника по психология и логика за девети клас. Тези дни вниманието върху него бе фокусирано от един забавен анализ на философа Юрий Борисов в сайта „Гласове“. Предлагаме ви го едно към едно.

Отмора с учебник по психология

Когато говорим за учебници, у нас най-много се коментират текстове по история. Онова, дето е траяло пет века, „робство“ ли е, „присъствие“ ли е, „съвместно съжителство“ ли е? Мит ли е „Баташкото клане“? Значима ли е американската роля в Освобождението ни? Емоциите напират и се изливат, вихрят се ожесточени спорове, потъваме и се давим в морални и политически квалификации.

Предлагам ви да си починете, освежите и развеселите с друг учебник, с друга материя. Изнервени и гневни, вие заслужавате това. Не може само „на нокти“ . Поръчайте си „релакс“ с учебника „Психология и логика“ за 9-и клас, 2001 г., изд. „Екстрем”, автори: Тихомир Димитров и Петя Манолова. Ще ви бъда гид.

Започнете със стр. 88. Там е текстът „Шизофренични разстройства“. Текстът е илюстриран. Виждате ли коя е най-подходящата илюстрация, когато говорим за шизофрения? Това е Дон Кихот, който препуска срещу вятърна мелница. Животът не е литература. В литературата Дон Кихот може да е идеалист и рицар, но в живота той е един болен човек, пълно куку, психо някакво, абе луд! Обяснете го на вашите деца. Така ще изпълните родителския си дълг да ги готвите за живота. Ако все пак ви попитат: „А кои се рицарите?“, отговор има. Отворете на стр. 46. „Това са бивши варвари, които християнският морал цялостно преобразява.“ Да повторим, за да запомним. Стоят си едни варвари, идва християнството, инфилтрира им своя морал и те напълно се преобразяват. Тоест стават рицари.

След като разберем как се е появил рицарят, идеалната любов лесно се обяснява. „Едно от изключителните проявления на европейската духовност е рицарската (идеалната) любов… В епохата на мита и античността такава любов не е позната. Любовта в Древна Гърция и Рим има много лица – страст, изгода, покоряване или забава“ (стр. 46). Малко е сложно, затова, ако сте любящи родители, дайте на децата си по-проста формула – платоничната любов по времето на Платон не е съществувала. Виждате как един учебник по психология деликатно дава и исторически познания. На същата страница прави и огромен скок към нашата действителност, за да свърже исторически епохи. Разбираме, че нашите кукерски обреди наподобяват много „неистовите оргии от древността“.

Истинската отмора обаче не е с историческите препратки, а с осмислянето на психичното.

Разбираме, че като човеци не сме толкова самотни. „Дори най-низшите живи организми притежават уникални психични способности… Дори едноклетъчното чехълче може да бъде дресирано“ (стр. 134). Венец на природата сме, ама и едноклетъчното си има психика. Своя психика, дори уникална. Неудобството от това познание е, че децата могат да поискат да им осигурите чехълче, за да го дресират. Знанието обаче винаги усложнява живота.

За оставим чехълчето, разтърсващата новина е другаде – научаваме, че всяка жива клетка има уникални психични способности. Всяка! Оттук следва законна гордост. Аз като организъм с, примерно, 8 милиарда клетки имам у себе си 8 милиарда психики! Вие също!

Сега да вървим към по-сложното. Според учебника всяка клетка и всеки орган имат РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ двойник. Имате си бъбрек, той от своя страна си има двойник, психичен и реален. Ето как „фантомен крайник“ става фасулски лесен за обяснение. Ампутират на някого крака, но той продължава да го чувства, въпреки че липсва. Защо? Защото „фантомният крайник е реално съществуващ невидим психичен крайник, който е двойник (копие) на видимия телесен крайник, съществувал преди ампутацията“ (стр. 80). Това познание обаче трябва да се пази в тайна от лекарите в ТЕЛК. Ако знаят истината и ако някой отиде без крак да се инвалидизира, като нищо ще го върнат: „Нямате крайник, ама в същност имате – психичен и реален!“.

Учебникът се втурва компетентно и в областта на сексологията. „Сексът е израз и еманация на необузданата, животворяща енергия, която се таи у човека“ (стр. 46). Не е казано дали тази необуздана човешка енергия има и други еманации. Този въпрос е за самостоятелно обмисляне. Друго, нещо мирогледно, обаче е обяснено ясно. Днес сексът „се оказва по-висша ценност от знанието и изкуството“ (стр. 49). И четете задълбочено, за да не си помислите, че само сексът като ценност изпреварва знанието и изкуството. Това важи също и за „грижите за сухата кожа, за твърдостта на косъма, за дизайна на бельото и мачкаемостта на платовете“. Има и обяснение – за това е виновна „вездесъщата рекламна примамка“.

Учебникът не се ограничава само с теория и мирогледни обобщения. Той дава и ценни практически знания. Те се намират в тестовете. Ето например въпрос № 20 на теста „Какво знаете за секса?“: „С каква жена мъжът постига най-голямо удовлетворение в секса?”. Отговори: а/ С жена, значително по-голяма от него. б/ с по-млада от него жена. в/ С жена на приблизително същата възраст. Кой е правилният отговор? Не знаете? Това е отговор „в”.

В гореуказания тест става дума за хетеросексуалния секс. Хомосексуализмът обаче не е пренебрегнат. Най-важното нещо, което трябва да знаят вашите подрастващи деца, е, че не бива да се притесняват, ако са хомосексуални. Напротив, трябва да знаят научната истина, че притеснението от собствената хомосексуалност е психично разстройство!

Учебникът изпълнява функции и на учебник по „Вероучение“. Доказателствата за съществуването на Бог са дадени на 122, 123 и 124 стр. Атеистът е обрисуван като „особен психологичен тип“, който, „за да повярва, че нещо съществува, трябва да го види с очите си“ (стр. 122). Това обаче е тема, достойна за самостоятелно представяне.

Ако успеете да си починете и обогатите с този учебник, не благодарете само на авторите. Не по-малка благодарност заслужават и специалистите, които са го одобрили – Мая Митренцева, Банчо Добрев, Кирилка Славова, Стефан Груев и Живко Ганев.

–––––-

* Юрий Борисов е д-р по философия. Автор на „Психология на подсъзнанието“, 1993 г., София, изд. „Христо Ботев“

„Доктор съм на филологическите науки и темата на дисертацията ми е „Конструктивни обособености на езика на поезията“. Реших да помогна на внука ми по български език и литература. Обаче не успях да отговоря на долупосочения въпрос и моля да ми бъде обяснено от приятелите, сред които има поети, философи и професори. Благодаря.

За да не изглеждам съвсем тъпа, предполагам, че отговорът е „синекдоха”, но не мога да го обясня на едно 18 годишно момче, което след още няколко подобни въпроси няма никога нищо да прочете от Вазов. И после защо преписвали. Ами и аз щях да преписвам.

В поезията на Иван Вазов отношението между природа и родина може да бъде определено с термина:
А) апосиопеза
Б) хронотоп
В) плеоназъм
Г) синекдоха

Въпросът «Има ли нещо гнило в МОН?» може да се определи с термина?

А. алюзия
Б. зевгма
В. риторичен въпрос
Г.чистата истина

Нарочно си написах званията, от които файда няма, защото наистина не можах да реша теста на детето…Не може така да се изучава литература. Вредно е. И затова децата ще слушат чалга. Внукът ми ходи на постановката на „Хъшове” и беше много възторжен. А в училището му убиха всяко желание да чете. Нещо трябва да се направи“.

Рада Александрова:  Аз затова се карам с великите професори тук /нямам предвид вас/ и затова смятам, че децата ще намразят не само Вазов и Ботев, но и всякакво четене и поезия. Така набутани в рамките на термините, с така поставените въпроси, честно, аз бих избягала от час. Не че и ние не научихме литературните термини. Научихме ги и ги забравихме. Но обикнахме литературата и поезията. Което сега великите постмодерни учебникари правят невъзможно! Наистина, не мога да си намеря място, откакто разбрах от студията на един голям наш професор, че нашите класици … и Далчев са „мъртви“, нищо не могат да ни кажат, техният език е стар и умрял. Да, те са умъртвени от вас именно, в тези именно учебници!

От страницата на Галина Меламед, Фейсбук

………….

Цитат от литературен анализ в учебник по литература, чиято цел е да заинтригува  и привлече вниманието на ученика към изучаваното произведение. Автор Валери Стефанов.

„Под игото“ ни представя цял спектър от техники за обезпечаване прага на съществуването в робски условия, те поставят в основата си именно пространството, смисловата му обработка… Вазовият роман повествува за преразпределянето на социалните жестове отвъд неефективността на държавната институционалност – за „хитрите“ операции на роба с пространството, за превръщането му в регулативен принцип на отношенията в социума…Всъщност, истинската функция на герой като Огнянов е да оставя следи в робското пространство и да генерира сериала от ексцесни събития…”

Вазов описва заптиетата, които търсят Огнянов в черквата, така: „Преобърнаха всичко, изгледаха всички кътове, които биха послужили за убежище…“.

Същото изречение през „погледа“ на Валери Стефанов:  “Наясно с огромната скривалищна потентност на сградата, преследвачите скрупульозно инвентаризират подозрителните зони.“

…………..

Коментар на редактора: Често специалистите от една или друга област иронизират българите, заради гръмки изказвания по въпроси, от които разбират твърде малко. Основателно. Но  училищното образование не е една от тези теми. Всеки, който  е ходил на училище, има база за сравнение, може компетентно да оцени кое учебно съдържание е подходящо за училище, кое е в повече. И след като възрастни хора се затрудняват в асимилирането на учебниковите съдържания, нещо наистина не е наред. Българското училище се нуждае от опростяване на учебното съдържание, и ако някой все още не го разбира, какво прави в МОН?!  Докога подрастващите ще продължават да бъдат жертва на една шепа академици – автори на учебници, и да плащат със здравето си техните хонорари?

Управляващите много се заблуждават, че прост и неграмотен народ се управлява по-лесно. Не, управлява се трудно. В основата на всяка революция, метеж и протестна деструкция стоят именно неуките. А тяхното недоволство рядко е цивилизовано, след него остават само пепелища. И трупове – в прекия и преносен смисъл на думата.

Авторитетно международно жури е присъдило на българския учебник бронзова награда и го е наредило сред най-добрите европейски учебници по всички предмети, сред които няма друг по английски език за гимназиалния етап. В оспорваното състезание са участвали 62 проекта от 30 държави.

По учебника, с автори Мадлен Данова и Райна Костова, вече с огромен успех се преподава в най-елитните български езикови гимназии, посочват от издателството. Голямото предимство на модерната система в учебника е, че запознава учениците в 11-и и 12-и клас с голямата класическа литература и с нейната връзка със съвременната поп-култура. От учебника учениците овладяват различни художествени и публицистични жанрове и едновременно с това научават и английския език, посочват от „Просвета“.