Мили деца,

Ето че днес за първи път сядате на тези твърди чинове; подредени сте по височина или по азбучен ред, и ми се иска да вярвам, че ако ми приличате на кестеняви и жълти манатарки, нанизани за сушене, причината е само в годишния сезон. Вместо на щастливи четирилистни детелинки, както би трябвало. Някои от вас се въртят неспокойно по местата си, сякаш седят върху нагорещена печка. Други стърчат като заковани на чиновете си. Трети се заливат в глупав смях, а червенокосото момче от третата редица е вперило настръхнал поглед към черната дъска, сякаш вижда пред себе си мрачното бъдеще.

В душата ви се е настанила някаква плахост и не може да се каже, че инстинктите са ви излъгали. Вашият съдбоносен час е настъпил. Семейството ви с колебание ви е довело тук и ви е предало в ръцете на държавата. За вас започва живот по часовник и с това всъщност приключва животът. Оплетената от цифри и параграфи, йерархични степени и учебни планове тясна и все по-тясна мрежа обхваща вече и вас. От момента, в който сте седнали тук, вие вече принадлежите към определена класа. И при това към най-нисшата. Пред вас са класовите борби и годините на изпитания. Сега вие сте плодни семенца, ще трябва да се превърнете в добре подредени плодни дръвчета!

Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията – това е пътят, който ви предстои. Нищо чудно тогава, че вашето смущение е по-голямо от любопитството ви.

Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова „на буркан“, колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището. На онова сиво и извънредно голямо кубче за игра. И как му се е свивало сърцето тогава. Така ще можем да преминем към най-важния съвет, който би трябвало да набиете в главите си и добре да го запаметите, подобно на стара мъдрост от древна паметна плоча:

Не позволявайте да ви унищожат детството!

Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.

В училище вас усърдно ви придвижват от „долното“ през „средното“ до „горното“ стъпало. И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите „излишни“ стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно. А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща? Колко струва най-хубавият първи етаж без килера и уханните лавици, отрупани с плодове? Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето? Но повечето хора живеят така: стоят на най-горното стъпало без стълба и без дом и си придават важност. Някога са били деца, после са станали възрастни, а какво са сега? Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек! Не зная дали сте ме разбрали. Простите неща се обясняват толкова сложно! Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно. Например:

Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!

Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви. И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце. И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!

Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!

Това звучи по-лесно, отколкото става в действителност. А понякога е страшно трудно. В моя клас имаше един ученик, чийто баща притежаваше магазин за риба. Бедното момче, името му беше Бройер, миришеше така силно на риба, че ни прилошаваше само като го видехме да се задава от ъгъла. Рибната миризма се бе пропила в косите и дрехите му, не помагаше никакво миене или четкане. Всички бягаха от него. А не беше виновен за нищо. Така живееше съвсем сам, подигран и отблъснат, сякаш бе чумав. Той до дъното на душата си се срамуваше, но и това не помагаше. И днес още, четиридесет и пет години по-късно, като чуя името Бройер, ми призлява. Толкова е трудно понякога да се съобразяваш. И не винаги ти се удава. Въпреки това човек трябва да опитва наново и наново.

Не бъдете много прилежни!

При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Говоря от личен опит. Като малко момче бях направо на път да стана зубър. А че въпреки всички усилия не станах, ме учудва и до днес. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. А който повярва в тази лъжа, дори и да издържи блестящо всичките си изпити, пак няма да изглежда, както трябва. За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече.

Не се надсмивайте над глупците!

Те не са глупави по своя воля или за ваше удоволствие. И не бийте никого, който е по-малък или по-слаб от вас! Ако някой не може да схване това без по-нататъшни обяснения, не бих искал да имам работа с него. Мога само да го предупредя, че никой не е толкова умен или силен, за да няма по-умни или по-силни от него. Затова трябва да се пази. Сравнен с други, той също е слаб и пълен глупак.

От време на време не вярвайте на учебниците си!

Те не са създадени на Синайската планина, нито по някакъв друг разумен начин. Произлезли са от стари учебници, които са произлезли от други стари учебници, които са произлезли от още по-стари учебници, които пък на свой ред са произлезли пак от стари учебници. Това някои наричат традиция. Но нещата изглеждат съвсем иначе. Днешната война например е далече от онова, което описват поемите в учебниците. Тя няма вид на дева с обнажена сабя, бляскава ризница и развети пера на шлема, както навярно е било при битката за Гравелот или Марсово поле. Но в някои учебници това изобщо не личи. Не вярвайте също и на истории, в които човекът е представен като неизменно добър, а доблестният герой е смел двадесет и четири часа на денонощие. Не вярвайте и не учете това, моля ви, защото по-късно, когато влезете в живота, ще се чудите извънредно много! И още нещо: правилото за сложна лихва повече не ви е необходимо, макар че още фигурира в учебната програма. Когато бях малко момче, трябваше да изчислим колко пари биха се получили до 1925 година от един талер, вложен в спестовна каса от наш прадед в 1525 година, по време на царуването на Йохан Непроменливия. Това беше едно крайно сложно изчисление. Но си струваше труда. Доказаха ни, че с лихвите и техните лихви от този талер би се получило най-голямото състояние на света! Но дойде инфлацията и в 1925 година най-голямото състояние на света заедно с цялата спестовна каса не струваше даже и един талер. Обаче правилото за сложната лихва продължи необезпокоявано да шества в учебниците по смятане. После дойде паричната реформа и от спестяванията и спестовната каса отново нищо не остана. А учебниците по смятане пак не забелязаха нищо. И идва ден, когато вие взимате червен молив и дебело зачертавате урока за сложната лихва. Той вече е остарял. Точно така, както атаката при Гравелот или цепелинът. А и някои други неща.

И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!

1. Сутрин се разхождайте по брега напълно сами, вижте начина, по който слънчевата светлина се отразява от водата, и мислете за нещата, които обичате най-много в живота си, бъдете щастливи.

2. Опитайте да използвате някои от новите думи, които научихме заедно тази година. (Сред тези думи са: философия (любов към мъдростта), агапе (мистична любов), подсъзнание, носталгия, онтологичен, нихилизъм, солипсизъм, херменевтика, хуманитарен, абсурдизъм.) Колкото повече неща успеете да кажете, толкова повече неща ще можете да мислите, а колкото повече мислите, толкова по-свободни ще бъдете.

3. Четете колкото може повече – но не защото сте задължени да го правите. Четете, защото лятото вдъхновява приключения и мечти, и когато четете, ще се чувствате като лястовици в полет. Четете, защото това е най-добрата форма на бунт, която ви е достъпна (за съвети какво да четете, елате при мен).

4. Избягвайте неща, ситуации и хора, които ви карат да чувствате негативизъм или празнота. Търсете стимулиращи ситуации и компанията на приятели, които ви обогатяват, които ви разбират и ви ценят за това, което сте.

5. Ако изпитвате тъга или страх, не се притеснявайте: лятото, като всяко чудесно нещо в живота, може да предизвиква объркване в душата. Опитайте да водите дневник като начин да говорите за това как се чувствате (през септември, ако искате, ще го четем заедно).

6. Танцувайте, безсрамно – на дансинга край вашия дом, или насаме в стаята си. Лятото е танци – и е глупаво да не участвате в тях.

7. Поне веднъж гледайте изгрева. Запазете мълчание и дишайте. Затворете очи и изпитайте чувство на благодарност.

8. Спортувайте много.

9. Ако срещнете някого, когото считате за очарователен, кажете му го максимално искрено и деликатно. Няма значение дали той няма да ви разбере. Ако не ви разбере, не е било писано да се случи; ако ли не, лятото на 2015 ще е златно време да бъдете заедно (ако не се получи, върнете се на точка номер 8).

10. Прегледайте бележките от нашите уроци: сравнете нещата, които четем и учим, с нещата, които ви се случват.

11. Бъдете щастливи като слънчевата светлина и неукротими като морето.

12. Не ругайте. Винаги бъдете възпитани и мили.

13. Гледайте филми със сърцераздирателни диалози (на английски, ако можете), за да подобрите езиковите си умения и способността си да мечтаете. Не оставяйте филма да свърши с финалните надписи: изживейте го отново, докато живеете и изживявате лятото си.

14. В блестящата слънчева светлина или горещите летни нощи, мечтайте за това какъв би могъл и би трябвало да бъде вашият живот. През лятото, винаги правете всичко по силите си, за да избягвате да се отказвате, и полагайте максимални усилия да се борите за мечтите си.

15. Бъдете добри.

Ката признава, че е изградил методите си на преподаване по модела на г-н Кийтинг, героя на Робин Уилямс във филма „Общество на мъртвите поети“ (1989). Казва, че задачите са му хрумнали заради „магията“ на лятото. „Вдъхнових се от самото лято, като специален и вълшебен момент, полезен за това човек да разбере по-дълбоко колко от това, което учи и усвоява в училище е пряко свързано с най-важните аспекти на нашето съществуване“, споделя той. „Помня чудесно летата си като ученик, преди години: пълни със спорт, плуване, любовни връзки, танци, романтика и мечти. Книгите, които четях в отминалите лета, просветиха бъдещите ми дни и ми дадоха нови начини да се изправя пред проблемите, радостите, човека, който обичам, и тези, с които другарувам. В този период в мен възникна сериозен интерес към литературата и изкуството, който никога не угасна“, разказва учителят.

Източник: goodlife.bg

Вижте още: Писмо до учителя на сина ми

Истинска съдебна битка се проведе в час по български език и литература в столичното 76. ОУ „Уилям Сароян“. Седмокласници се разделиха на два лагера по време на обсъждането на X глава на Иван-Вазовата повест „Немили-недраги“, в която Македонски е пратеник на хъшовете до Васил Левски в Русчук. По пътя си той преодолява редица препятствия. Спорът в час възникна около епизода с убийството на влаха, което Македонски извършва. Обвинителният акт бе съставен и прочетен от седмокласничката Станимира Асенова, която влезе в ролята на прокурор по време на процеса.

Учениците се разделиха на две групи. Едната пое защитата на убития влах, другата – на Македонски.

„Човешкият живот е безценен и никой няма право да го отнема, независимо от фактите и обстоятелствата“, бе тезата на адвокатите на влаха. „Македонски е принуден да използва насилие, след като опитва всички други начини да се разбере с добро със своя опонент“, контрираха от защитата на хъша. Те допълниха, че като пратеник на хъшовете до Васил Левски, Македонски извършва истински подвиг. В името на дълга към родината той е готов на всичко.

Ролята на съдия в процеса бе поверена на Цветелина Терзиева, учител по български език и литература в 76. ОУ „Уилям Сароян“. Тя прочете решението на съда: „Фактите по делото говорят, че Макеноски прави безуспешни опити да се разбере с добро с влаха. Той не среща разбиране, а това поставя в опасност не само него, а и високопатриотичната мисия, с която е натоварен. При тези обстоятелства убийството изглежда неизбежно“. Решението на съда бе, че Македонски е невинен.

„Игровият метод на преподаване се използва активно в 76. ОУ. Той отключва активността и иницативността на ученика. Поставя на друго равнище общуването между учениците по време на час, както и контакта с техния учител. Практиката показва, че така се трупат трайни знания по интересен за децата начин“, обясни Емилия Стефанова, директор на училището.

„Параграф 22“ на Джоузеф Хелър (1961)

„Спасителят в ръжта“ на Джей Ди Селинджър (1951)

„Cutting for Stone“ на Ейбрахам Вергийс (2009)

„Невидимият“ на Ралф Елисън (1952)

„Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг (1954)

„Марсианецът“ на Анди Уиър (2011)

„Никога не ме оставяй“ на Кадзуо Ишигуро (2005)

„Нещата, които носеха“ на Тим О’Брайън (1990)

Други интересни заглавия, включени в отговорите на допитването и препоръчвани от училищата, са „Кокоро“ на Нацуме Сосеки, „Четири трагедии и Октавия“ на Сенека, „Автобиографията на Малкълм Екс“ от Малкълм Екс, „Половината от едно жълто слънце“ на Чимаманда Адичи, „Кръгът“ на Дейв Егерс, „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер, „Към фара“ на Вирджиния Улф, „Ема“ на Джейн Остин, „Преводачът на болести“ на Джумпа Лахири, „Песен за Соломон“ на Тони Морисън, „Дневниците на Анди Уорхол“ от Анди Уорхол,  „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, „Любов по време на холера“ на Габриел Гарсия Маркес, „Лолита“ на Владимир Набоков, „Дюн“ на Франк Хърбърт.

Както сам казва Нушич, ако книгата му е прекалено дебела, тогава „би заприличала на енциклопедия – онзи вид книги, които предлагат всички видове знания по такъв начин, че да не можеш да научиш нищо от тях.”

Илюстрациите в книгата са дело на талантливия художник Йордан Терзийски, завършил „Графика” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, участвал в различни изложби, със самостоятелна изложба в Регенсбург (Германия), както и множество участия в графити и street art фестивали. От няколко години прави илюстрации за книги, уеб сайтове, игри, списания, комикси и др.

Бранислав Нушич (1864-1938) е сред най-известните сръбски писатели. Журналист и дипломат, той създава много романи, пиеси, комедии. С хапливия си език смело сочи слабостите на политическата система, която сякаш и до днес е непроменена на Балканите. За едно от стихотворенията си Нушич попада дори в затвора – случай, който с много хумор описва и в „Автобиография”. Писателят е свързан по трагикомичен начин и с нашата страна – военната си служба отбива във войната с България от 1885 г.

„Автобиография“ е историята за живота на автора до неговата сватба (защото след сватбата живот ли е?!), книга, която ще ви остави без дъх от… смях. По жанр тя е романизирана автобиография. Авторът разказва за собствения си живот, както и за живота на своето поколение, правейки художествено обобщение за времето и обществото в Сърбия в края на XIX век. Героят не се покрива напълно с разказвача, въпреки че и двамата са двойници на автора в художествения свят на произведението. В моментите, на които се акцентира в училище, героят е художествен образ на автора като малък – като ученик в средното училище. Разказвачът обаче е възрастният автор, който споделя спомени от детството си и често се надсмива над хората и събитията в тях от позицията на опита и възрастта си. Оттам е различна и гледната точка към разказваното – героят е вътре в събитията, докато разказвачът поглежда към тях отвън и отгоре. Нещата, които разказва, за него са вече минало. Ето защо понякога тонът му е снизходителен и насмешлив – човек се сбогува с миналото си, надсмивайки му се. Часовете по чужди езици едва ли са били толкова весело нещо за ученика Бранислав Нушич, който се притеснявал да не бъде изпитан за всички възможни изключения в немския език например. Но възрастният разказвач ги превръща в забавна история.

Така реалните хора и събития в “Автобиография” са показани през призмата на спомена и хумора, което превръща произведението в универсално четиво за забавление и поука.

Повествованието проследява ученическите неволи, причинени не толкова от мързела и незаинтересоваността от учението на самите деца, колкото от зле уредената образователна система. В нея има учебници, които не дават знания, и учители, които не могат да научат никого. Така учениците вместо да се превръщат в образовани млади хора, са по-скоро жертви на тази невежа и ограничена образователна система. Дали няма да открием някои актуални прилики и с днешното ни образование?

Стрелите на хумора в текста на Нушич са насочени към всички – и към учениците, които не си дават сметка, че не ги учат на нищо; и към учителите, които знаят колкото тях; и към висшестоящите, които сами са продукт на тази безпомощна образователна система. Написан в първо лице множествено число, текстът звучи като обобщение, че цяло едно поколение е станало жертва на подобно образование.

„Размишлението е единственото безплатно и безопасно човешко развлечение. Само да умееш да мислиш, защото има такива, които и това не умеят.” (Бранислав Нушич, „Автобиография”)

Сетих се за барбекюто на Яворов, когато на матурата се падна неговото произведение „Да бъдеш в бяло“ и доста абитуриенти признаха, че са го прочели за първи път именно на изпита. Всъщност – за някои това бе и първото стихотворение, което изобщо прочитат. След което просто се отказали да пишат за него. Дали защото фините настройки на езика, с който поетът гради цял един свят, се различават значително от тези на барбекюто? Или защото новото време и глобалния свят насаждат ценностите на барбекюто, тъй като самите ние не сме в състояние да защитим останалите?

За езика и онова, което успяваме да съхраним от него, говорим само в един ден – 24 май. В останалото време „входираме“ документи, „стартираме“ кампании, „залагаме на креативност и иновации“ и осакатяваме с всевъзможни клишета и езикови недоразумения словото, което всъщност е нашият общ дом. Проблемът е, че този дом става все по-беден.

Неотдавна слушах българка, приета да учи в чужбина, която разказваше за това как е направила своя избор на университет. На места разказът звучеше като лош превод от английски език. На други момичето направо казваше „Не знам как е на български“. Вероятно (и дори със сигурност) ще намери мястото си в глобалния свят, за което училището у нас подготвя все по-трудно. За сметка на това обаче може би вече е загубило възможността да открие световете, криещи се зад родното слово и неговите нюанси, които вече започват да чезнат от прекомерна неупотреба.

Тази възможност впрочем започваме да губим всички ние заедно със смяната на комуникационния модел, в който един усмихнат или намръщен емотикон заменя цяла езикова вселена, а видеото и нетът изместват необходимостта да потърсиш точната дума, за да изразиш дадено състояние. Училището, което вече усилено говори за „функционална грамотност“, напоследък изцяло игнорира необходимостта да формира у учениците сетива за думите. Повелята да създаваме млади предприемачи, хора, работещи „в екип“, писачи на проекти и „експерти“, които търсят в текста единствено информацията, е на път да ни отмъсти. Защото в крайна сметка не създаваме нито едното, нито другото.

Създаваме потребители на тестове и лесни решения, които си купуват матури, без дори да прочетат въпросите в тях. Или „функционално грамотни“ хора, които обаче са глухи за мелодията на езика за сметка на „инфото“, което той съдържа. Проблемът е, че училището ни не усеща това, защото непрекъснато е заето да догонва нещо, да се съизмерва с някого и в опитите си да постигне това е изгубило способността да научи някого да открива нещата. Както и да пробужда сетивата на децата за свят, различен от този, който ежедневно ги докосва. Неотдавна изследване сред шестокласници показа плашещи резултати – много висок процент от децата твърдяха, че никога не четат книги за удоволствие. Правят го само по необходимост. Четат учебници, четат в интернет, но при тях липсва именно онова четене, което насища и езика, и света ти не само с факти, и което в крайна сметка е способно да те промени. Затова и словото ни стана „дървено“, окастрено от смисъл и лишено от цвят, а за онова, другото, което съществува отвъд елементарните внушения и отрепетирани фрази, просто липсват потребители. Затова и стигаме дотам държавата да прави стратегии за повишаване на грамотността след 25 години слободия и в образованието, и в самата нея. Както и за първи път от над 50 години насам да се пишат и издават учебници за неграмотни възрастни хора. Това е и причината да загубим няколко поколения, които се превърнаха в прекрасни полиглоти, но техният езиков дом вече не е тук. Дори когато те самите са избрали да останат.

36% от децата признали, че не могат да стоят спокойно и да четат, а 40% въобще не довършват книгите, които са започнали. Повече от 2/3 от децата споделят, че четат само когато трябва. Около 50% го правят за удоволствие по-малко от 30 минути на ден или изобщо не четат за удоволствие. Те предпочитат да прекарват времето си в сърфиране в интернет или гледане на телевизия, показват данните. Около 53% от шестокласниците прекарват повече от 2 часа на ден в мрежата или гледат филми.

Почти половината от шестокласниците не харесват учителите си и смятат, че биха се старали повече, ако са други.

Според същото проучване преподавателите по български език и литература са най-натоварени. Те работят по 49 часа на седмица, което означава, че работният ден на педагозите е почти десет часа, пише в.“Монитор“.

Най-много от работното си време – 24 часа, учителите отделят за преподаване в клас. Освен това те прекарват 12 часа в планиране и подготовка на учебните часове, както и пет часа за административни задължения в училище. Заделят и 8 часа за индивидуални консултации с учениците и извънкласни дейности, отчита изданието.

ТРИГОДИШНА ПРОЧЕТЕ 372 КНИГИ ЗА ГОДИНА

Всички, които искат да участват, ще трябва да си изберат и прочетат една книга от библиотеката и да мотивират свои приятели и съученици също да го направят.

На книгите, „участващи“ в състезанието, ще бъдат направени карти, в които ще се отразява кой е инициаторът и колко души са последвали примера му. В края на състезанието, през септември, ще бъдат наградени първите трима участници с най-голям брой последователи.