Флобер е човек на силните чувства и крайните решения, неразделящ любовта от интелектуалните страсти. Всеотдаен и конфликтен, същевременно стеснителен и неуверен в себе си, той дълго пази любовното чувство като нещо свято. Едно юношеско вълнение разтърсва силно младежкия му емоционален свят – срещата с 26-годишната Елиза Шлезингер. „Имал съм една-единствена истинска страст. Тогава бях 15-годишен“, признава писателят. Смята се, че именно това определя замисъла на романа „Възпитание на чувствата“, а красивата Шлезингер става прототип на обвързаната Мари Арну.

Базирана върху младежкото увлечение на автора си към по-възрастна жена, книгата разказва за живота на Фредерик Моро, белязан завинаги от един женски поглед, който предначертава бъдещето му. „Ослепен от сиянието на очите ѝ“ Фредерик веднага се влюбва в обвързаната госпожа Арну. Решен да си осигури добро име и положение в обществото Моро прави планове, завързва нови познанства, но животът му остава в сянката на тази любов, а сърцето му неизменно го отвежда при любимата му.

В навечерието на революцията във Франция, Фредерик за пореден път не успява да завоюва сърцето на своята любима, а съдбата му прави резки обрати и поема по неочаквани пътища. Как се стича животът на младия Фредерик, белязан от нестихваща страст и невъзможна любов? Отвръща ли госпожа Арну на силните му и изпепеляващи чувства? Изводите, до които стига, поглеждайки към живота си от дистанцията на изминалото време, са силно изненадващи.

„Възпитание на чувствата“ е роман за объркващата сила на човешката емоционалност. История за голямата любов и неизбежната революция. На какво ни учи срещата с любовта и страстта, с привързаността и разочарованието, приятелството и предателството, лоялността и непочтеността, възхищението и презрението? На какво дължим развитието на живота си – на нашите собствени решения, на съдбата или е чист късмет?

За автора

Гюстав Флобер е роден през 1821 г. в Руан, в семейството на заможен лекар. Известен с перфекционизма си, той е един от водещите представители на френския реализъм. Флобер избягва неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си „опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия“. Флобер вярва в принципа на намирането на „le mot juste“ (правилната / точната дума), който смята за ключов начин за постигане на качество в литературното изкуство. Работи в потискаща самота, понякога му отнема седмица да завърши страница, неудовлетворен от съчиненото.

Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от съвременниците му (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години. Уолтър Пейтър нарича Флобер „мъченик на стила“.

Първата му цялостна творба е „Ноември“, повест, която авторът завършва през 1842 г. През септември 1849 г. Флобер завършва първата версия на романа си „Изкушението на свети Антоний“.

През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по „Мадам Бовари“. Написването на романа отнема цели пет години и той е издаден на части в Revue de Paris през 1856 г. Голямото желание на Флобер е било да покаже на своите съвременници, че работата по една книга не е в сюжета, а в начина на изпълнението му. „Мадам Бовари“ е публикуван през 1857 г., след съдебен процес срещу писателя с обвинение за „накърняване на обществения и религиозния морал“.

През 1862 излиза вторият роман на писателя – „Саламбо“, написан в стила на омировски разказ и оценяван като най-изразителното и силното от всичките му произведения.

„Възпитание на чувствата“ е последният завършен роман на автора, публикуван през 1869 г. Това е творба, презирана от повечето критици по онова време, свикнали с познатите и неизменни форми в изкуството, но тя има и многобройни и възторжени почитатели, които я поставят на първо място сред произведенията на Флобер.

Историята на красивата Ема, обречена да живее в затвора на собствената си страст, е любима на поколения читатели още от първото си издание във Франция през 1857 г. Роман за безспирния стремеж към щастието, за вечния порив на жената да желае да дарява и получава любов.

По книгата са заснети близо 20 филмови адаптации (последната е от 2014 г. с участието на Мия Вашиковска), реализирани са множество театрални постановки и са издадени дори комикси.

За автора

Гюстав Флобер е роден през 1821 година в Руан, в семейството на заможен лекар. „Мадам Бовари“ е дебютът на писателя и първото му публикувано художествено произведение. Голямото желание на Флобер било да покаже на своите съвременници, че работата по една книга не е толкова в сюжета, колкото в начина на писането му.

След публикуването си авторът на „Мадам Бовари“ е поздравен за своя роман от големите имена на френската литература на XIX век. Бодлер отбелязва особения ефект на точния, живописен стил. Юго казва кратко: „Това е творба“. Зола чете книгата като кодекс на новото изкуство: принципите на съвременния роман, разпръснати в грандиозното творчество на Балзак, били открити най-сетне и изложени отчетливо на четиристотинте страници на романа. Но не заради тези гласове „Мадам Бовари“ намира място между най-големите романи на френската литература. Успехът и признанието идват години по-късно. И днес Гюстав Флобер е един от най-влиятелните френски писатели, а романът „Мадам Бовари“ се е превърнал в истинска класика.

Три неща са необходими на човека, за да е щастлив: да бъде глупав, да бъде себелюбив, да има добро здраве; но ако му липсва първото, останалите са безполезни.

Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.

Всичко се износва, дори мъката.

Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.

Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.

За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.

Загубили сме вярата си дори в порока.

Когато остарееш, навиците се превръщат в тирани.

Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.

Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.

Настойчивостта смекчава съдбата.

Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.

Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.

Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.

Парите са причина за всички злини.

Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.

Талантът е продължително търпение.

Там, където няма форма, няма и идеи.

Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мисълта.

Точността на мислите обуславя точността на изразяването.

Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.

Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.

Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.