На 19 януари 1923 година е роден писателят Ивайло Петров. Автор е на над 20 книги, повечето от които са преиздавани многократно у нас и в чужбина. Най-популярното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982).

В религиите се казва, че бог е създал човека, а то е тъкмо обратното. Човекът е създал бога като упование и надежда.

***

Който отмъщава и убива дори на законно основание, като мисли, че ще премахне едно зло, той причинява друго зло. Да убиеш убиеца на брат си, ще причиниш на близките му, които са невинни, същото зло, което е причинил на твоите близки. Вместо десет ще страдат двайсет души – злото е отмъстено, но не и премахнато.

***

От всички книги, които бяха му попадали, Библията му направи най-силно впечатление. Беше поразен от това, че описаният в нея живот отпреди хиляди години напълно прилича на сегашния, само имената на държавите, градовете и хората са различни. Навсякъде войни, бедност и нищета, подлост и лъжа, насилие и робство, радост и щастие. Защо е живяло това човечество толкова хилядолетия, щом не се е променило ни най-малко, не е станало ни по-лошо, ни по-добро, питаше се той и си отговаряше: хората май само са се размножавали на този свят и нищо повече.

***

Животът тъй е направен, че всеки си има свой закон. И всеки ограбва другия. По-силният ограбва по-слабия, по-богатият – по-бедния, по-разумният – по-глупавия. И по-красивият ограбва по-грозния, макар и да не го иска. Щото хората не са еднакви. Станат ли еднакви, няма да има живот, няма да има кой да ти опече хляб да ядеш.

***

Инстинктът за живот е по-силен от неговия смисъл.

***

Животът е най-добрата книга.

***

Знам, че животът прилича на циганче, очистиш му нослето, измиеш му личицето, облечеш му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не можеш да го познаеш.

***

Чест е за нас като нация, че тя може да си позволи да създаде една книга като „Бай Ганьо“, да се самоироницира. Малко са нациите, които са могли да сътворят такова нещо. Да си правиш автокарикатура, да се иронизираш.