Книгата е написана на базата на редица лични впечатления, които Кисинджър изгражда благодарение на посещенията си в Китай (повече от петдесет). По време на тези посещения авторът е имал възможност не само да се срещне с китайските лидери, но и да опознае китайския народ, неговата издръжливост, изтънченост, проницателност, хитрост и културата. Той описва обстойно китайския подход към всичко (политика, икономика, международни взаимоотношения), който често е коренно различен дори противоположен на рационалността на американците. Като вероятна причина за това може да е връзката на китайците с древното им минало и класическите принципи.

Самият автор определя книгата си така: „Тази книга е опит, базиран отчасти на разговори с китайските лидери, да бъдат обяснени концептуалният начин на китайското мислене относно проблемите на мира и войната, вътрешният ред и отношението към по-практичния американски подход към всеки конкретен случай.”

Кисинджър се спира на най-важните моменти от китайската външна политика, като периода, който обхваща е от класическата епоха до наши дни. Акцентът е поставен върху идването на власт на Мао Цзедун, формирането и прекратяването на съюза със СССР, Корейската война, посещението на Никсън в Пекин и трите кризи в Тайванския пролив. Информацията обаче не е сухо и скучно поднесена, напротив. Авторът разказва за всяко едно от тези събития, като споделя личните си спомени за личности като Мао, Чжоу Енлай и Дън Сяопин.
Авторът обаче прави и редица важни обобщения и дава своята оценка и прогноза за бъдещето на Китай и, разбира се, за китайско-американските отношения. Той ги характеризира като „съвместна еволюция”, при която и двете страни „преследват свои вътрешни императиви, сътрудничейки си там, където е възможно, и приспособявайки отношенията си така, че да минимизират конфликтите”.
В наличност са и „Дипломацията” и „Световен ред” от Хенри Кисинджър.

Предговор

Преди четиридесет години президентът Ричард Никсън ми оказа честта да ме изпрати в Пекин, за да възстановя контактите с тази централна за историята на Азия страна, с която Америка не бе имала отношения на най-високо равнище в продължение на почти двадесет години. Американският мотив за отваряне към нея беше да представим пред нашия народ визия за мирно преодоляване на тежките проблеми на Виетнамската война и на зловещите перспективи на Студената война. Китай, макар технически да бе съюзник на Съветския съюз, търсеше маневрено пространство, за да устои на заплахата от атака от Москва.

В този период съм посещавал Китай повече от петдесет пъти. Като много посетители през вековете, не можех да не се възхитя на китайския народ, на неговата издръжливост, изтънченост, проницателност и хитрост, на семейното чувство и на културата, която представлява. Същевременно, през целия си живот разсъждавах върху изграждането на мира – най-вече от американска гледна точка. Имах късмета да мога да проследя тези две линии на мислене едновременно като висш служител – носител на послания – и като учен.

Тази книга е опит, базиран отчасти на разговори с китайските лидери, да бъдат обяснени концептуалният начин на китайското мислене относно проблемите на мира и войната, вътрешният ред и отношението към по-практичния американски подход към всеки конкретен случай. Различните истории и култури понякога стигат до различни заключения. Аз не винаги съм съгласен с китайската гледна точка. Не е възможно и всеки читател да се съгласи с нея. Но е необходимо тя да бъде разбрана, тъй като Китай ще играе огромна роля в света през XXI век.

От времето на първото ми посещение Китай се превърна в икономическа суперсила и главен фактор във формирането на глобалния политически ред. Съединените щати имаха надмощие в Студената война. Взаимоотношенията между Китай и САЩ станаха централен елемент в търсенето на световен мир и глобално благополучие.

Осем американски президенти и четири поколения китайски лидери управляваха тези деликатни отношения в удивително последователен маниер, като се имат предвид различията в изходните точки. И двете страни не допуснаха историческото наследство или различните концепции за вътрешния ред да нарушат сътрудничеството, залегнало в същността на техните отношения.

Пътуването беше сложно, защото и двете общества вярват, че са представители на уникални ценности. Американският ексепционализъм е мисионерски. Според него Съединените щати имат задължението да разпространят своята ценностна система във всяка част на света. Китайският ексепционализъм е на културно ниво. Китай не е прозелитски настроен и не се стреми да обръща всеки в своята “вяра”; той не твърди, че неговите съвременни институции са уместни извън границите на страната. Но Китай е наследник на традициите на Средното царство, което формално подрежда всички останали държави на различните нива на васалност въз основа на критерия за тяхната близост до китайската култура и политически форми; с други думи, нещо като културна универсалност.

Основният фокус на тази книга е взаимодействието между китайските и американските лидери от основаването на Китайската народна република през 1949 г. Както когато бях в правителството, така и когато работех извън него, аз съм правил записки на разговорите си с четири поколения китайски лидери и съм се опирал на тях като на основен източник в настоящия си труд.

Тази книга нямаше да бъде написана без всеотдайността и компетентната помощ на колеги и приятели, които ми позволиха да им досаждам.

Скайлър Шаутън беше незаменим. Той влезе в полезрението на моето внимание преди осем години, когато професор Джон Гадис от Йейл ми го препоръча като най-способния студент там. Когато започнах този проект, го помолих да си вземе два месеца отпуск от адвокатската си фирма. Той го направи и в течение на работата толкова се увлече, че остана да работи по проекта до самия му край година по-късно. Направи повечето от базовите проучвания. Помогна с превода на китайските текстове и дори повече, с разгадаването на неуловимия смисъл на метафоричността на най-сложните от тях. Той беше неуморим в етапа на редактирането и коректорската работа. Никога не съм имал по-добър сътрудник в проучванията и много рядко някой, който да е толкова добър, колкото него.

Имах щастието да убедя Стефани Джънгър-Моат да работи с мен в продължение на десет години в целия диапазон на дейността ми. Тя беше това, което в бейзбола биха нарекли ключов играч. Тя правеше проучвания, занимаваше се с редакторската работа и беше главната свръзка с издателя. Проверяваше всички бележки в края на книгата. Тя помагаше за координацията на компютърния набор и никога не се колебаеше да помага, когато крайният срок наближаваше. Нейният решаващ принос се подсилваше от обаянието й и от дипломатическите й умения.

Хари Еванс беше редактор на White House Years преди тридесет години. Той ми позволи да се възползвам от нашето приятелство в създаването на целия ръкопис. Неговите редакторски и структурни предложения бяха не само многочислени, но и извънредно важни.

Тереза Аманти и Джоди Уилямс многократно набираха ръкописа, отново и отново, и прекараха много вечери и почивни дни, помагайки за спазването на крайните срокове. Тяхното добро настроение, работоспособност и зорко око за детайлите бяха жизнено важни.

Стейпълтън Рой, бивш посланик в Китай и изтъкнат китаист; Уинстън Лорд, мой сътрудник по време на отварянето ни към Китай и впоследствие и посланик там; и Дик Вайътс, моят литературен агент, прочетоха няколко глави и направиха важни коментари. Джон Вандън Хювъл оказа помощ в проучванията за няколко от главите.

Издаването на книгата в издателство The Penguin Press беше много щастливо преживяване. Ан Годоф беше винаги на разположение – много проницателна, но не и натрапчива. Приятно е да прекарваш времето си с нея. Брус Гифордс, Нойрин Лукас и Тори Клоуз прокараха много вещо и изкусно книгата през целия редакционен и производствен процес. Фред Чейз подготви ръкописа за издаване много грижливо и експедитивно. Лаура Стикни е главният редактор на книгата. Достатъчно млада, за да ми бъде внучка, тя изобщо не се стресна от автора. Преодоля своята резервираност спрямо моите политически виждания толкова, колкото бе нужно, за да ме накара да очаквам с нетърпение нейните саркастични и винаги проницателни и малко хапливи коментари в полето на ръкописа. Тя беше неизтощима, възприемчива и изключително полезна.

Безкрайно съм благодарен на всички тях.

Всички правителствени документи, от които съм черпил информация, са разсекретени от известно време. Бих искал да благодаря по-специално на Woodrow Wilson International Center for Scholars Cold War International History Project за позволението да използвам извадки от техния архив на декласифицираните руски и китайски документи. Библиотека Carter с готовност ми предостави много стенограми на срещи с китайски лидери по време на президентския мандат на Картър. А библиотека Reagan също ми подсигури множество полезни документи от техните архиви.

Не е нужно да споменавам, че недостатъците на книгата са по моя вина.

Както винаги в продължение на половин век, съпругата ми Нанси ми даваше своята здрава морална и интелектуална подкрепа в самотата, която авторите (или поне този автор) сами си създават, докато пишат. Тя прочете повечето от главите и направи безброй важни предложения.

Посвещавам “За Китай” на Анет и Оскар де ла Рента. Започнах книгата в тяхната къща в Пунта Кана и я завърших пак там. Тяхното гостоприемство е само един от аспектите на приятелството ни, което добавя радост и дълбочина в моя живот.

ХЕНРИ А. КИСИНДЖЪР
Ню Йорк, януари 2011 г.

В своята нова книга бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър преразглежда концепцията за понятието „световен ред”, като подробно разказва за установяването на нова държавна система и предупреждава, че стабилният баланс на силите днес има също толкова важно значение, както и във времето след Вестфалския мирен договор, с който се финализира Трийсетгодишната война през ХVІІ век и чрез който се уреждат отношенията между европейските държави.

Мирът във Вестфалия и понятието „световен ред” днес

Всъщност, пише Кисинджър, глобален „световен ред“ никога не е съществувал. Това, което минава за ред в наши дни, е обмисляно в Западна Европа преди четири столетия на мирната конференция в германския район Вестфалия, провеждана без участието или дори без знанието на повечето континенти или цивилизации. Вестфалският мир отразява реалното приспособяване към действителността, а не някакъв изключителен морален импулс. Той свързва система от независими държави, въздържащи се от намеса във вътрешните работи една на друга и взаимно контролиращи амбициите си, чрез общо равновесие на силите.

В онова време идеята за световен ред е била прилагана в тогава известните на държавниците географски граници, като такава схема е прилагана във всички региони. Измежду многото региони между Европа и Китай  изпъква различната ислямска универсална концепция за света и нейната собствена визия за единствено управление – благословено от Бога, обединяващо и умиротворяващо света… Така например султан Мехмед Завоевателя поучава италианските градове-държави, прилагащи една ранна версия на многополярност още през петнайсетото столетие: „Вие сте двайсет държави… вие сте в разногласие помежду си… Трябва да има само една империя, една вяра и едно управление в света“.

Съвременната, сегашната глобална вестфалска система – разговорно наричана „световна общност” – се стреми да прикрие анархистичната природа на света с помощта на екстензивна мрежа от международни правни и организационни структури, предназначени да стимулират откритата търговия и една стабилна международна финансова система, да установят приетите принципи за разрешаване на международните спорове и да поставят граници на войните, когато те се случват. Тази система от държави днес обхваща всяка култура и регион. Нейните институции осигуряват неутралната рамка за взаимодействие на различни общества – оставайки до голяма степен независима от техните индивидуални ценности.

В същото време вестфалските принципи са изправени пред всестранни предизвикателства, понякога в името на самия световен ред.

Всички големи центрове на власт практикуват в някаква степен елементи от Вестфалската система, но никой не се смята за естествен защитник на системата и всички страни са преживели значителни вътрешни промени. Могат ли региони с толкова различни култури, истории и традиционни теории за реда да приемат легитимността на каквато и да е обща система?

В интервю по повод излизането на книгата в САЩ Кисинджър обобщава: „Вестфалският мирен договор е направен, след като почти една четвърт от населението на Централна Европа е загинало заради войни, глад и болести. Договорът се основава на необходимостта да се постигне общо споразумение, а не на някаква възвишена нравственост. Независимите нации решават да не се намесват в делата на други държави. Те създават баланс на властта, който ни липсва днес.”

Световен ред в нашето време?

Много поколения са се опитвали да установят световен ред и са постигали това по различни начини. Техният успех намира израз в множеството независими суверенни държави, управляващи по-голямата част от световната територия. Разпространението на демокрацията и управлението чрез избори се превръща в споделен стремеж, ако не в универсална действителност; световните комуникации и финансовите мрежи работят в реално време, като мащабът на човешкото взаимодействие надхвърля далеч представите на предишните поколения; има общи действия по проблемите на опазване на околната среда или най-малкото стремеж да се тръгне към решаването им; а международна научна, медицинска и филантропична общност съсредоточава вниманието си към болести и здравни проблеми, някога смятани за сляпа ярост на съдбата.
Защо мирът във Вестфалия е приложим днес? Кисинджър твърди: „Универсалната приложимост на вестфалската система произлиза от нейната процедурна, тоест ценностно-неутрална природа. Нейните правила са приемливи за всяка страна: ненамеса във вътрешните работи на други държави; ненарушимост на границите; суверенитет на държавите; съобразяване с международния закон. Слабостта на вестфалската система е обратната страна на нейната сила. Проектирана като такава от държави, изтощени от техните кръвопролития, тя не предлага усет за посока. Тя разглежда методите за установяване на определяща и предпазваща сила; тя не дава отговор как се създава легитимност”.

В изграждането на световния ред един ключов въпрос неизбежно засяга същността на неговите обединяващи принципи – и в това се крие кардиналното различие между западния и незападния подход към реда. От времето на Ренесанса Западът е дълбоко привързан към принципа, че реалният свят често се променя, че познанието се състои от записване и класифициране на данни – колкото по-точно, толкова по-добре – и че успехът на външната политика зависи от осмисляне на съществуващите реалности и тенденции. Вестфалският мир представлява една оценка на реалността – по-специално на реалностите на силата и територията – като временна концепция за ред, съществуваща над религиозните доктрини.

Кисинджър говори и за еволюция на международния ред. Под това той разбира фактът, че всеки международен ред рано или късно трябва да се изправи срещу ефекта на две тенденции, предизвикващи неговата стабилност: на първо място – новото определяне на легитимността, или, на второ място, – значителната промяна в равновесието на силите.

Да се установи едно равновесие между двата аспекта на реда – сила и легитимност, – е същността на държавническото начало. Пресмятанията на силата без морално измерение биха превърнали всяко несъгласие в изпробване на сила; амбицията няма да си намери спокойно място; страните ще бъдат хвърляни в неустойчиви демонстрации на сила и несигурни изчисления относно променящото се съотношение на силите. Морални предписания, без грижа за равновесието, от друга страна, клонят или към нашествия, или към безплодни политически предизвикателства; докато извънредни рискове застрашават устойчивостта на самия международен ред.

Бъдещето – сега накъде?

Светът е пред хаос, но именно в хаоса Кисинджър вижда възможността за пръв път да се създаде условие за „световен ред”. А основното предизвикателство е в реконструкцията на международната система. Но наказанието за провал няма да доведе до голяма война между държавите (макар че в някои региони това не е изключено), колкото до развитие в сфери на влияние, определени от специфични вътрешни структури и форми на управление – например вестфалският модел, изправен срещу радикална ислямска визия.

Бъдещето, според бившия държавен секретар е свързано с опознаване на миналото.
„В наши дни търсенето на световния ред изисква опознаването на общества, чиято действителност дълго е била затворена в себе си. За да бъде решена загадката, хората просто трябва да споделят общи неща и да си отговорят на въпроса – как различните исторически реалности и ценности могат да бъдат оформени в един общ ред”.

Книгата е на пазара от 29 април. Цената й е 30,00 лв.