Антон Чехов

(29 януари 1860 – 15 юли 1904)

Човек е онова, което мисли за себе си.

Човек е това, в което вярва.

Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.

Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.

Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно.

На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.

Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.

Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.

Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход.

Стараем се да променим живота, така че потомците ни да бъдат щастливи, но потомците ще кажат както обикновено: преди беше по-добре, сегашния живот е по-лош от предишния.

Смисълът на живота е само в едно – в борбата.

Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.

Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.

Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост.

Писателят трябва много да пише, но не трябва да бърза.

Краткостта е сестра на таланта.

Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.

Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.

Който нищо не иска, на нищо не се надява и от нищо не се бои, такъв не може да стане художник.

Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.

Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.

Горите учат човека да разбира прекрасното.

В критикари обикновено се превръщат тези хора, които биха станали поети, историци, биографи, ако можеха, но изпробвайки своите таланти в тези или други области и пертърпявайки неуспех, са решили да се заемат с критика.

Не Шекспир е главното, а забележките към него.

Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.

Каква отврат е чиновническият език! Изхождайки от това положение… от една стрна… от друга страна обаче – всичкото това е без всяка необходимост. Въпреки това чиновниците са го съчинили. А аз чета и плюя.

Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.

Ако се боите от самотата, не се женете.

В семейния живот главното е търпението. Любовта не може дълго да продължи.

Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.

Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя е винаги правата.

Жената е опияняващ продукт, когото обаче и досега не са се сетили да го обложат с акцизна ставка.

По-добре да загинеш от глупаците, отколкото да приемеш похвала от тях.

Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.

Ако искаш да имаш съвсем малко време, то недей да правиш нищо.

Ако работите за настоящето, вашата работа ще ви изглежда нищожна; трябва да работите, имайки предвид само бъдещето.

Ласкаят този, от когото се боят.

Необходимо ни е само това, което ни е необходимо.

По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.

Умереният либерализъм: на кучето му трябва свобода, но все пак е необходимо да се държи на верига.

Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.

Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.

Равнодушието е паралич на душата.

Не разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал.

Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.

Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.

Университетът развива всички способности – включително и глупостта.

Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.

Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.

На 29 януари 1860 г. е роден руският писател и драматург Антон Павлович Чехов. Майстор на късия разказ. Пиесите му оказват силно влияние върху драмата през XX век.

* Ако се боите от самотата, не се женете.

* В семейния живот главното е търпението. Любовта не може дълго да продължи.

* Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.

* Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя е винаги правата.

* Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.

* Жената е опияняващ продукт, когото обаче и досега не са се сетили да го обложат с акцизна ставка.

* Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.

* Човек е онова, което мисли за себе си.

* Човек е това, в което вярва.

* У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

* Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.

* Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам наблюдавай и вниквай.

* Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.

* Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.

* Стараем се да променим живота, така че потомците ни да бъдат щастливи, но потомците ще кажат както обикновено: преди беше по-добре, сегашния живот е по-лош от предишния.

* Смисълът на живота е само в едно – в борбата.

* Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.

* Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.

* Удоволствие доставя само това, което не е нужно.

* Краткостта е сестра на таланта.

* Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.

* Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.

* Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.

* Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.

* В критикари обикновено се превръщат тези хора, които биха станали поети, историци, биографи, ако можеха, но изпробвайки своите таланти в тези или други области и пертърпявайки неуспех, са решили да се заемат с критика.

* Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.

* Приятно е дори да боледуваш, когато знаеш, че има хора, които очакват твоето оздравяване като празник.

* Ако срещу някоя болест се предлагат твърде много средства, то значи тази болест е неизлечима.

* По-добре да загинеш от глупаците, отколкото да приемеш похвала от тях.

* Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.

* Парите, както и водката, правят човека смахнат.

* Ако искаш да имаш съвсем малко време, то недей да правиш нищо.

* У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака.

* Ако работите за настоящето, вашата работа ще ви изглежда нищожна; трябва да работите, имайки предвид само бъдещето.

* Любовта, дружбата и уважението не могат да свържат така както общата ненавист към нещо.

По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.

* Умереният либерализъм: на кучето му трябва свобода, но все пак е необходимо да се държи на верига.

* Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: „Ами дали не е негодник?“

* Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.

* С чужди грехове свят няма да станеш.

* Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.

* Този, на когото му е чужд животът, който е неспособен на такъв – на него нищо повече не му остава, освен да стане чиновник.

* Не разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал.

* Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.

* Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.

* Университетът развива всички способности – включително и глупостта.

* Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.

* Хубаво е там, където нас ни няма: в миналото ни няма и затова ни изглежда прекрасно.

* Истинското щастие е невъзможно без усамотение.

* Висш израз на щастието или нещастието най-често се явява безмълвието.

* Дори и в човешкото щастие има нещо тъжно.

* Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.

Това ще е първото в света театрално четене на Чехови произведения, което ще се предава онлайн в YouTube. Организатоите на проекта отбелязват, че иновативният формат обединява класическата литература, новите компютърни технологии и съвременния театър. Такова представяне на творчеството на Чехов може да привлече към класическите произведения младата аудитория, коментират инициаторите.

Снимка: Донат Сорокин/ТАСС

Знаменитото пенсне* на Чехов и други лични вещи на писателя, съхранявани в Крим, се показват за първи път в Екатерининбург, съобщи ТАСС.

„Говори се, че Чехов се е родил с пенсе. Всъщност, той е започнал да го носи на 38 години, когато му е поставена диагнозата „астигматизъм“. Може би именно с това пенсне, което ни донесоха от Ялта, са били написани прочутите разкази „Дамата с кученцето“, „Скучна история“, пиесата „Вишнева градина“ и други произведения“, коментира научният сътрудник от екатерининбургския музей  „Д.Н. Мамин-Сибиряк“ – Светлана Куманева.

В експозицията могат да се видят също кафявите ръкавици, с които Антон Павлович е галел розите в градината си, папка със сребърна ключалка, в която е криел ръкописите си от своите гости писатели, както и бяла вратовръзка с розови цветя.

„Чехов е бил конте и с удоволствие е носел вратовръзки, въпреки твърденията си, че не умее да ги връзва, както не умее да връзва личните си дела“, отбелязва Куманева.

Изложбата е посветена на 155-годишнината от рождението на писателя и 125-годишнината от неговото посещение в Екатерининбург.

„За първи път Чехов посещава Урал през 1890 г., когато минава през Екатеринбург на път за остров Сахалин. Бил е болен и премръзнал, затова е останал с негативни впечатления от града. Не му е харесало, че улиците са шумни и под мостовете тече мръсотия. Тръгнал си е с радост“, добавя Куманева. Изложбата в Екатеринбург ще продължи до 12 септември.

––

* очила, които се закрепват само на носа

Фотокопие на ръкописа на разказа „Дамата с кученцето“ и снимки на съпругата на Чехов – Олга

Набор от инструменти, които Чехов е използвал в медицинската си практика

Риза, носена от Чехов

Кожените ръкавици, с които докосвал любимите си рози

Папката, в която криел ръкописите си

Шапка и вратовръзка от гардероба на писателя Снимки: Донат Сорокин/ТАСС

Става въпрос за поредица от късометражни филми, направени по мотиви от творби на руския писател. Режисьор е Жан-Пиер Моки.

За последен път Депардийо и Ришар играха заедно през 1986 година в комедията „Бегълците“.

„Пиер Ришар беше много радостен от възможността след 30 години отново да се снима на една площадка с дългогодишния си приятел Жерар Депардийо и затова веднага прие поканата да участва в снимките“, отбеляза представител на актьора.

Ветераните на френското кино ще се появят заедно в епизод по разказа на Чехов „Агафия“ за женската любов и изневяра. Неин главен герой е безработният селянин Савка, който според Чехов, „не е в състояние да работи“, но се радва на успех сред селските красавици. Ролята се изпълнява от Депардийо. Ришар ще играе ролята на неговия приятел.

Двамата актьори се появяват и в други късометражни филми,  режисирани от Моки, но поотделно.