Читалища фантоми получават пари от държавата и от членски внос, без реално да работят. За проблема сигнализира председателят на НЧ „Никола Вапцаров” в Благоевград Васил Новоселски.

Той разказа пред bTV такова читалище с име „Виртуален свят”. Според Новоселски често се стига до сблъсъци по отношение на разпределянето на субсидиите, защото всеки казва, че много е работил. „Виртуален свят” наистина работи, но не като читалище.

„Там има набъркване на частни и лични интереси на фирма, която извършва стопанска дейност, тоест кабелна телевизия, вплетена в читалищна дейност и т.н. Разговарях с хора от общината, които отговарят за тази дейност, направи се проверка и се оказа, че читалищна дейност няма”, казва Новоселски. В читалището има само техника на кабелния оператор и на техниците.

Оказва се също, че всеки потребител на кабелния оператор е и читалищен член. На квитанцията за платена такса е обозначено, че се заплаща членски внос, печатът също е на читалище „Виртуален свят”.

Председателят на мнимото читалище отказва коментар пред медиите.

След получен сигнал община Благоевград спира субсидията на „Виртуален свят”, която е била 14 хил. лв. След спирането на парите започват съдебни дела – кабелният шеф съди общината. В интернет страницата на читалището продължават да се набират членове.

Подобна злоупотреба не е изолиран случай. През юни министърът на културата Боил Банов съобщи, че „една трета от читалищата у нас не изпълняват добросъвестно функциите, които са им възложени още преди повече от 100 години“. Тогава той заяви, че ще бъде направена работна група, която да започне дебатът за промени в Закона за народните читалища. „В момента се опитваме да ги вкараме към ЮНЕСКО читалищата. И ако не стане, няма да стане не заради друго, а защото не може да се увеличат за 5 години двойно. Ние имаме случаи 39 читалища регистрирани в един апартамент. Това си е крадене“, каза Банов.

Трогателен призив за помощ на читалище „Пробуда-1933“ в карловското село Куртово запали нова дарителска кампания във фейсбук. От няколко дни в социалната мрежа се разпространява апелът на читалищния секретар Катя Алексиева за събиране на книги.

„Решихме да възстановим библиотеката към читалището, но архивът, с който разполагаме е ужасно стар. Кандидатствахме миналата година за закупуване на нови книги към МК, но не ни одобриха проекта. Имаме любознателни деца в селото, но нямаме нови и интересни книги, с които да ги привлечем в библиотеката“, разказва Алексиева. Тя посочва, че липсват дори задължителните заглавия за учениците.

„Моля, всички от вас, които имат някоя книга в повече, препрочетени интересни книги, книги, които са задължителни за четене за учениците от 1-12 клас, да ни ги изпарите на адрес: село Куртово, община Карлово, ул.“ Първа“13, НЧ“Пробуда-1933″. Ще ви бъдем много благодарни, ако ни помогнете да възстановим библиотеката в това малко селце и успеем да накараме жителите му да станат редовни читатели!!!“, пише Катя Алексиева.

Десетки потребители на фейсбук споделят призива й и сами изявяват желание и готовност да дарят книги.

Читалището в с.Куртово се нуждае също от компютър и принтер. „Имаме деца от социално слаби семейства, които нямат такива в къщи, а в училище все по-често им дават домашни, които трябва да бъдат направени на компютър. Ще сме страшно благодарни, ако някой ни дари подобна техника“, обяснява още Алексиева.

Сливен празнува 155 години от основаването на

В програмата за тържествата са включени концерти на хор „Добри Чинтулов” и на други читалищни състави в Сливен, София и Одрин, изложби, премиери на детския приказен театър, честване на кръгли годишнини на творци и срещи с писатели.

„От читалище „Зора” водят началото си всички културни институти в града ни днес – театър, галерия, музей, симфоничен оркестър. С дейността на читалището са свързали съдбата си бележити сливенци, радетели за опазване на българското и за духовното въздигане на Сливен. Честванията трябва да бъдат на висотата на нашата най-стара културна институция“, заяви кметът инж. Кольо Милев.

Образцово народно читалище „Зора“ е създадено през 1860 година от големия възрожденец Добри Чинтулов. С неговата дейност свързват съдбата си и бележити сливенски граждани като Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, д-р Миркович, Стефан Гидиков (първият председател на читалището) и много други.

Читалището взема активно участие при решаване на църковния въпрос в града. През януари 1870 г. Настоятелството издава възвание и свиква митинг против заточаването на българските владици. През 1870 г. турската власт прави опит да закрие читалището, което вече се е превърнало в средище с подчертано революционен дух.

Интересно за отбелязване е, че създаването на библиотеката при читалище „Зора“ предхожда основаването му. Тя започва да съществува още през периода 1854-1855 година и става предвестник на появата на това гражданско обединение. Като част от народополезната си дейност читалищните деятели организират така популярните тогава сказки, на които първоначално не се допускали жени, но по-късно сливенки успели да си завоюват това право.