Хората, които не пият, не пушат, не псуват и не говорят за секс, предизвикват в мен някакви съмнения. Уверен съм, че в късните часове на нощта режат трупове на малки деца или нещо от този сорт.

Изкуството се ражда само от мъка. И никога – от радост.

Най-често хората напускат малкия град, за да мечтаят да се върнат. А други остават, за да мечтаят да се махнат.

Поколение след поколение хората работят омразната си работа, само за да могат да си купят нещо, от което нямат нужда.

Това, че си си заврял перо в задника, не значи че вече си паун.

Никакво равенство между половете няма и не може да има. Когато мъжете започнат да раждат, тогава можем да говорим за равенство.

Най-чистата радост – злорадството.

Когато не намираш за какво да се бориш, можеш да се бориш против нещо!

След хранене, трябва да се сере. Разбира се, това не означава, че храненето е загуба на време.

Който може, той прави. Който не може – критикува.

Някой винаги замърсява въздуха с настроението си.

Някои хора още се заблуждават, че знанието е власт.

Никой не иска да говори, защото никой не смее да слуша.

Може би човек не отива в ада за онова, което е сторил. Може би отиваш в ада заради това, което не си направил. За нещата, които не си довел докрай.

Най-добрият начин да пропилееш живота си е да си водиш записки. Най-лесният начин да не го изживееш е просто да гледаш. Да търсиш детайлите. Да отразяваш. Да не се намесваш.

През целия си живот се опитваш да станеш Бог, а след това умираш…

Разликата между това как човек изглежда и това как си се представя сам, може да бъде огромна. Сигурно затова вампирите живеят вечно, защото не могат да се видят в огледалото.

Намери ценното в безполезното. Виж доброто в това, което целия свят нарича зло.

Целта не е в това да живееш вечно. Целта е в това да създадеш нещо безсмъртно.

Ние ще бъдем запомнени от потомците си не по това, което сме създали, а по това което сме разрушили.

Ако ти не разказваш на обкръжаващите за своите проблеми, значи, не обичаш да вникваш в техните проблеми.

Властта развращава. Абсолютната власт развращава абсолютно.

Ти никога не можеш да забравиш това, което искаш да забравиш повече от всичко.

Векът на Просвещението благополучно завърши. Ние живеем във века на Мрачното Невежество.

Всички гледаме едни и същи телевизионни програми…Повтарят едно и също един на друг. Няма изненади. Всичко е повторение…Много скоро всички ще мислим едно и също по едно и също време. Синхронизирани. Обединени. Уеднаквени. Точни. Като мравките. Насекомите. Овцете.

Никога не си виждал разпятие, на което Исус да не е полугол. Никога не си виждал дебел Исус. Или космат Исус. На всяко разпятие, което си виждал, той би могъл да е гол до кръста модел, рекламиращ дизайнерски дънки или мъжки одеколон.

Книгата вече е на българския пазар със знака на ИК „Litus“. Цената й в книжарниците е 20 лв., а в интернет може да се намери за 17 лв. Четенето й не се препоръчва за лица под 18 г. Преводът е на Светлана Комогорова- Комата.

В тази изящно изработена гротеска, изградена върху безжалостна деконструкция на примитивните човешки стремления, майсторът на социалната сатира вилнее из брилянтната кочина, която за мнозина е просто светът.

Казват, че изкуството имитира живота. В тази книга виждаме какво се случва, когато в сила е точно обратното. Изкуството е поквара като никоя друга. То се храни от всеки спомен и слух, изграждайки псевдореалност без правила и табута. Книгата е изтъкана от историите на разнородна група творци, решили да се оттеглят за три месеца в творчески експеримент, далеч от разсейващото ги ежедневие. В стария театър, където прекарват времето си, няма удобства, а водата и храната скоро привършват. Историите, които си разказват в пълна изолация от света, стават все по-мрачни. На авторите им се ще да бъдат герои на своите разкази – да изпитат цялата им болка и да споделят техния екстаз; да бъдат запомнени, екранизирани и обезсмъртени. Мястото не е случайно – намират се на сцената, за да разиграят една вакханалия от жестокост и разврат, защото – казват – изкуството изисква жертви.

Чък Паланюк е автор на бестселърите „Боен клуб“, „Ненагледна моя“, „Изчадия“, „Оцелелият“ и „Приспивна песен“.

Почитателите на прочутия постмодерен литературен шедьовър „Боен клуб“ (и последвалия го иконичен филм) очакват с нетърпение мултижанровото развлекателно изложение „Комик-кон“ в Сан Диего, което ще се проведе от 24 до 27 юли. Там авторът на превърналия се в съвременна класика роман Чък Паланюк ще присъства на специално събитие, посветено на „Боен клуб“ и планираното му продължение.

Паланюк загатна още миналата година, че възнамерява да даде нов живот на неназования, страдащ от безсъние протагонист и неговото бунтарско алтер-его Тайлър Дърдън в поредица от графични новели.

В едноименната екранизация на Дейвид Финчър от 1999-а двата образа бяха материализирани на екрана от Едуард Нортън и Брад Пит.

Феновете очакват, че винаги провокативния Паланюк ще изнесе повече интересни подробности от горещия проект. Засега се знае, че в новите книги действието се случва 10 години след събитията в „Боен клуб“. Този път разказът ще се води от втората идентичност на главния герой, позната с името Тайлър Дърдън, която отново наднича на повърхността, готова да поеме контрола над живота му още веднъж.

В последните 15 години романът и филма „Боен клуб“ се превърнаха в значим културен феномен с изключително въздействащата история на едно юпи, което отхвърля конформизма на консуматорския свят и тръгва надолу по спиралата на анархията.

Труд