„Подчинение“ разказва за свят, завладян от мюсюлмани. Кандидатът за президент на Франция Мохамед бен Абес, издигнат от партията „Мюсюлмаски братя“, печели изборите и страната променя изцяло облика си – приета е ислямската образователна система и полигамията.

След излизането му във Франция някои критици обвиниха автора, че подклажда ислямофобия. Писателят Еманюел Карер обаче определя „Подчинение“ като „възвишена книга“ от автор, чиято визия е „по-силна от визията на Олдъс Хъксли или Джордж Оруел“.

„Ако има един човек в литературния свят, не само във френския, който може да мисли чрез тези огромни изменения, които ние всички чувстваме, че са в ход, без да има средства да го анализираме, това е именно той“, казва Карер за Мишел Уелбек.

Романът е преведен на български от Александра Велева, издател е „Факел експрес“.

Решението на ПЕН-центъра да присъди наградата на атакуваното от ислямисти издание „Шарли Ебдо“ накара шестима видни писатели да откажат участие в церемонията, а над 100 други подписаха протестно писмо.

Един от новелистите, които се оттеглиха – Рейчъл Кушнър, каза, че тя не приема „културната нетолерантност“ на „Шарли ебдо“, съобщиха от ПЕН-центъра, който е организация, говореща от името на писатели, преследвани за своите произведения. Другите оттеглили се са Питър Кери, Майкъл Ондате, Франсин Проуз, Теджу Коул и Тайе Селаси.

Пристигайки на церемонията, американският карикатурист Арт Шпигелман, автор на графичния роман „Маус“, каза, че не е съгласен с протеста на оттеглилите се писатели. „Свободата на изразяване означава правото да бъдеш абсолютен идиот и мисля, че е важно за тези писатели да упражняват това право“, каза той.

Награждаването се проведе при безпрецедентни мерки за сигурност. Два дни преди церемонията въоръжени откриха огън в Тексас срещу изложба на карикатури на пророка Мохамед. Именно подобни карикатури превърнаха в мишена на ислямисти и френския вестник „Шарли ебдо“ на 7 януари, когато 12 души от редакцията му бяха убити.

Художникът Юдерзо ще напише посвещение на творбата си специално за купувача, а аукционната къща „Кристис“ се отказа от комисиона си.  Предварителната оценка на страницата беше от 150 000 до 200 000 евро

12 души бяха убити при ислямисткото нападение в редакцията на „Шарли ебдо“ на 7 февруари в Париж. Списанието бе многократно заплашвано заради карикатурите на пророка Мохамед, които публикува.

Плакати се вдигнаха и у нас.

Но ако някой тук има основания да каже „Ние сме Шарли“, това е „Стършел“, хумористичният вестник на България.

С разстреляните карикатуристи сме повече от колеги – сатириците по света са едно семейство. Между „Стършел“ и „Шарли Ебдо“ има много разлики, но една съществена прилика – служим си с един език, езикa на хумора и сатирата. С него гъделичкаме фанатиците.

Фанатикът не понася сатирата, защото е опериран от чувство за хумор. И е готов да убива за нещо, на което нормалните хора просто се усмихват.

Веднага след 9 септември идеологическите фанатици убиха „щуреца“ Райко Алексиев заради карикатури срещу Сталин. Пребиха Трифон Кунев заради поредицата фейлетони „Ситни, дребни като камилчета“. Смазаха от бой Сашо Сладура в Ловешкия лагер – бил разказвал вицове…

„Всеки век има своето Средновековие“ – бе казал полският сатирик Станислав Йежи Лец. Афоризмът му е от средата на миналия век, когато идеологическото Средновековие душеше нашите страни.

С падането на Берлинската стена мислехме, че идеологическото Средновековие на 20-ия век е свършило.

Обаче новият, 21-ия век, започна с ново Средновековие – с атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001. Последваха бомби в Лондон, Мадрид, а сега и изстрелите в Париж. Днес човечеството тревожно се пита: къде ще е следващият?

Оказа се, че тоталитарното идеологическото Средновековие на 20-ото столетие е заменено от религиозно. И наново ражда нови чудовища, нови фанатици. Които стрелят по сатирата с „Калашников“.

Напразно…“Калашников“ не може да заглуши сатирата. От счупения с куршум молив се появяват нови два молива…

И се явява надеждата, че щом има Средновековие, 21-ият век ще роди и Просвещение, и Реформация на религията – едно Възраждане, което да постави Човека над Автомата – бил той „Калашников“ или обикновен Банкомат…

За такова Възраждане си струва да работят сатириците – по света и у нас.

Покрай трагедията на колегите от „Шарли Ебдо“, списание, за което изобщо не бяха чували преди, нашите медии се сетиха и за „Стършел“. И ни атакуваха редакцията – слава Богу, само за интервюта.

Един от задаваните ми въпроси бе: като сме „Шарли“, ще публикуваме ли френските карикатури срещу пророка Мохамед?

Отвръщам: не!

Не заради липса на смелост, а поради естетически съображения. Те са далеч от стършеловото разбиране за сатира.

А какво е нашето разбиране – ето един пример. Преди години във вестник „Тримата глупаци“ се появи карикатура от иначе талантлив наш художник. На нея чисто голи политици играеха хоро в кръг и всеки бе бръкнал със среден пръст в задника на другия.

Такова нещо в „Стършел“ не може да бъде публикувано!

Ще кажете, значи има цензура!

Да, при нас има цензура – и аз, главният редактор, съм цензорът. Връщам карикатури, когато лъхат на славитрифоновщина, връщам и текстове, написани на лош български език. Нашите страници са забранени за уличния жаргон, с който са пълни повечето вестници.

Всяко издание има своя политика и читателите му го предпочитат заради това. В годините на прехода българският читател видя какви ли не напъни за хумор и сатира. Имаше го споменатият „Тримата глупаци“ – няма го. Няма вестник „Ку-ку“ (там излизаха заглавия от типа „Двуликият Анус“), няма „Нов Българан“ (с рубрика „Да се е..м в главите“), няма го „Луд труд“…

А „Стършел“ се запази през последните двайсет и пет години и през 2016 ще чества 70 години – най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си.

Щом ни има, значи сме на прав път и читателите ни подкрепят. Ние също няма да ги подведем!

Статията е публикувана в новия брой на в.“Стършел“, излязъл в същия ден, в който специалното издание на „Шарли ебдо“ бе пуснато в 5-милионен тираж.

Новият брой излиза в сряда – седмица след терористичното нападение на 7 януари, отнело живота на 12 души, сред които и водещи карикатуристи на изданието.

Оцелелите служители на „Шарли ебдо“ са работили извън редакцията си с оборудване, заето от други медии.
Специалното издание вероятно ще е в тираж от 3 милиона, вместо обичайния от 60 000.

Първоначалната партида ще е от 1 милион екземпляра, като след това могат да се отпечатат още 2 милиона. До момента има заявки за 300 000 копия в целия свят и търсенето продължава да нараства с всеки изминал час, съобщиха разпространителите, като уточниха, че обикновено списанието е имало около 4000 международни клиенти.