От хиляда години насам българският народ е преживял много изпитания, гравитирал е в различни посоки – примамван от променящите се исторически условия в далечни и съседни нам народи. Но в тия колебания и изкушения той е запазил едно нещо неоспоримо – останал е единен в своя език и в своята писменост.

Всичко у нас е било спорно: политика, финанси, стопанство, териториална цялост – едничко недосегаемо нещо, едничкото ценно и съкровено достояние на всеки българин е неговият общ, единен език, едната негова писменост!

Величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички. Затова тяхното дело надхвърля ценностите на едно человеческо дело; затова народът ги е поставил над себе си. И ние ще се ползваме от техните дарове дотогава, докато ги поставяме на тая висота. В деня, в който изравним себе си с тях – даровете ще секнат…

Всъщност празникът на св. св. Кирил и Методий е празник на малката славянска буква, от която се образува славянското слово. Извън него не съществува нито славянин, нито българин. Това слово, което е начало без край, ни е запазило от всички изпитания и единствено ни осигурява живот в бъдещето. Да изразим истински почитта и благодарността си към делото на светите братя, ще рече да изразим и – още по-важното – да докажем почитта си към българското слово и писменост. Да не ги опорочаваме, да ги пазим чисти дори тогава, когато си изкарваме и прехраната от тях. Защото те не са ни дадени само за полза, а за отличие.

24 май 1947 г.

Звучен шамар срещу политиците отекна на тържеството за 24 май в Софийския университет. След като благодари на преподавателите и студентите за постиженията на Алма матер, ректорът проф.Иван Илчев отправи сериозна критика към властта.

„Възнамерявах да завърша словото си тази година с иронична благодарност към нашите държавници, които изпитват безпределно доверие към вас, колеги, и са убедени, че със същото държавно финансиране, каквото получават другите държавни университети, вие ще продължавате да постигате тези резултати; че без стотинка допълнително финансиране ще могат да се хвалят с национална библиотека на европейско ниво; да ги поздравя за вярата им, че с един лев на квадратен метър застроена площ ние ще продължаваме да поддържаме 17 паметници на културата, сред които и някои от емблематичните сгради на столицата;, за увереността им, че ще продължаваме с това финансиране и с най-ниските такси у нас да предоставяме на млади българи, които не са имали щастието да се родят със златна лъжица в устата, едно добро образование; за очакването им, че ние безропотно ще продължаваме да гледаме как нарушават закона за висше образование в частта му за финансиране на научните изследвания и ще им благодарим, че вместо 10%, предвидени в закона, получаваме малко повече от 2; за експедитивността им, с която само след десет години убеждаване и настоявания успяха да приемат Стратегия за висшето образование, която ако бъде уважена от бюджета за следващата година, ще подобри малко положението на качественото висше образование у нас, но се отказах. Отказах се като видях, че толкова са погълнати от дребните си политически боричкания, та не се сетиха, според официалното съобщение на правителството, един представител на образованието, науката или изкуството да поканят в официалната делегация не за срещата с папата, а за да се поклони пред гроба на свети Кирил. Излишно ми се стори. Няма да го разберат.

И за да не завършвам на тази нотка, нека припомня, че надежда има. Хиляди българи избраха за „мъж на годината“ не някоя от втръсналите ни медийни звезди, а възпитаника на Физическия факултет на Софийския университет учителя Теодосий Теодосиев“, посочи проф.Илчев.

По време на академичното тържество бяха наградени победителите в Деветия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Тази година в надпреварата са участвали над 160 произведения в двата жанра, в които се присъжда наградата. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него.

Наградата за поезия получи Зара Кънчева за стихотворението си „За писането“. Тя е от Факултета по славянски филологии на СУ, специалност „Българска филология”. Наградата за проза бе присъдена на Борис Новаков за разказа му „R236G (или историята на първия мимеограф)”. Той е от Философския факултет на СУ, специалност „Философия”.

Фондация „Блага Димитрова“ даде стипендии на двама студенти от Факултета по славянски филологии –  Кристиян Янев, четвърти курс, специалност „Славянска филология”, и Борислава Иванова, четвърти курс, специалност „Балканистика”.

Празникът пред Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“. Снимки: Софийски университет